— Ох, глупаче, уплаши ме до смърт!!! — изръмжа той.
Тобин съвсем правилно изтълкува тези думи като доказателство за силата на неговата любов, и се сгуши в обятията на Чейнал. После го целуна по врата и се дръпна, за да изрече:
— Съвсем добре съм сега. Ти цяла нощ ли будува? Той я облегна пак на възглавниците така, сякаш бе направена от фиронски кристал, и отговори:
— Беше спряла да дишаш, знаеш ли… Та непрекъснато броях, докато спеше.
Тя прехапа устна и се застави да каже:
— Прости ми, любов моя.
— Не че няма какво, но сега се обръщай и пак заспивай.
— Не, не мога. Трябва да поговоря с Шонед, преди Роан да го направи, а още повече преди на леля ни да й се отвори възможност да я нахока. Наистина не тя беше виновна,…
— Нищо такова не знам — свъси се Чейнал. Тобин въздъхна нетърпеливо:
— Чей, изглеждали ти Шонед човек, който би проявил подобна небрежност? Или, да се изразя другояче, щеше ли Андраде да я избере за Роан, ако беше такъв човек? Аз знам какво преживях снощи и искам тя да ми обясни какво се случи, това е. И ти, и аз трябва да разберем.
— Трябва, няма да споря.
Тя се поколеба, преди да дръпне ръкава му:
— Безпокои ли те това? Това, че се оказах…
— Безпокоеше ме дали си прескочила трапа, но вече виждам, че си. А иначе още не е доказано, че си фаради. Ще пратя някого от слугите да доведе момичето тук — той стана и се запъти към вратата. Внезапно се обърна и каза: — Ако обаче нещо такова се случи пак.
— Няма, любов моя — обеща тя, ала разумно пропусна да добави, че то няма да се случи пак, защото Шонед ще я научи как да използва най-добре дарбата си.
Слънцебегачката пристигна само няколко мига след като бе призована да се яви — сякаш бе очаквала (или се беше страхувала), че ще я повикат. Носеше същата сива роба както предната нощ, макар и без воала; по плата под коленете й беше полепнал пясък, а около очите и се бяха образували черни кръгове. Тобин отгатна, че момичето не е спало и вероятно дори не си е лягало. Шонед дълбоко се поклони и седна в едно кресло до леглото, след като я поканиха, но не гледаше нито един от двамата съпрузи.
Тобин проговори първа.
— Ти не си се провинила в нищо. Бе просто злополука, ако разбирам правилно станалото.
— Де да ми обяснеше и на мен някой — промърмори Чейнал в наболата си брада.
Шонед отговори, без да вдига поглед от стегнато преплетените си пръсти:
— Преди известно време първожрицата Андраде изпрати по слънчевите лъчи послание до мен в Светилището, господарю. В изпращането участваше и княгиня Тобин и аз опознах цветовете на нейно високородие.
— Жена ми не е фаради — отвърна Чейнал.
— Не си ли спомняш — възрази Тобин — единствения път, когато ме взе на разходка с лодка? Прилоша ми още в същия миг, когато стъпих вътре.
Чейнал упорстваше:
— Защото беше бременна и още не знаехме това.
— Не, любов моя — рече тя нежно — не беше тази причината.
Той я изгледа продължително, сетне премести очи върху сведената глава на Шонед. Накрая рече:
— Добре. Кажи ми какво се случи.
— Недостойна съм да нося пръстените си — промълви слънцебегачката едва чуто. — Князът бе прав.
— Вината не беше твоя; а брат ми е глупак — рече Тобин. — И Андраде би могла да се досети, че ще се увлека прекомерно.
— Дори и тя не знае всичко — забеляза Чейнал.
— Но винаги е знаела, че имам дарба! — Миг-два тя наблюдаваше очите на съпруга си, после се обърна пак към Шонед: — Беше неописуемо. Никога през живота си не съм виждала или чувствала такава красота.
— Твое високородие си доловила какво правим и си пожелала да се присъедини. Но никога не си била обучавана. Понеже двете се бяхме докосвали по-рано, ти разпозна моите цветове и аз твоите. Много е трудно да се обясни, господарю — продължи тя, най-после поглеждайки Чей. — Представи си го като прозорец от фиронски кристал, през който преминават слънчева и лунна светлина: лъчите се пречупват в сияйно множество багри. Всеки човек е неповторима шарка от няколко цвята, които фарадим могат да докосват. Зная, звучи нелепо — как се докосват цветове, все едно да докоснеш мирис — но това е истината. Фарадимите научават много отрано кои са техните цветове, и пазят в паметта си подредбата им, така че могат да се върнат към собствената си светлина.
— И тъй като ти и Андраде знаехте цветовете на Тобин, можахте да я върнете, иначе щяхме да я изгубим.
— Това не биваше да се случва, господарю. Дълбоко се разкайвам — тя замълча и заизвива пръсти в скута си. — Дълбоко се разкайвам — повтори Шонед.
— Но беше толкова хубаво! — произнесе Тобин с печал. — Безкрайно много светлина, чиито нишки се преплитат едни в други като великолепна тъкан от скъпоценности…
— И хвърлят сенки — добави кротко Шонед. — Сенките също са част от всички нас, не само багрите и светлината.
Чейнал поклати глава:
— Не съм сигурен, че разбирам, но… — срещна погледа на жена си, която му посочи с очи вратата. — Не искам да ми поднасяш повече извинения, господарке — рече той на Шонед, като ставаше. — Случи се, каквото се случи, вече е минало. А сега мисля, че ще отида да видя какво правят момчетата. — Той се наведе, за да целуне Тобин, изправи се и излезе.
Тобин се поизпъна, както се бе облегнала на възглавниците. Искаше й се Шонед да вдигне очи към нея, и за да предразположи девойката, каза:
— Нали не му липсва усет?
Слънцебегачката най-сетне я погледна в лицето и Тобин забеляза усмивчица в единия ъгъл на устните й. Княгинята бързо проучи чертите на бъдещата си снаха и откри в тях страст и упорство, проницателност и гордост. С един вид любещо злорадство тя си помисли, че Роан и момичето ще бъдат лика-прилика. После продължи:
— Трябва да усвоя някои неща от фарадимстването. Ще ме обучиш ли, Шонед?
— Ако първожрицата каже, че мога да наставлявам твое високородие…
— Мисля, че ще каже, и че ще можеш. Андраде никога не би оставила да пропадне нещо, от което би могла да извлече полза; много добре познавам леля си. Но искам да те попитам за друго, което се случи снощи. Усетих един човек да ни призовава — човек, които не беше част от тукашната група.
Шонед озадачено събра красивите си вежди:
— Да зове? Как да зове, господарко?
Тобин се замисли за миг как по-добре да се изрази:
— Ужасно е — произнесе тя бавно — да бъдеш откъснат от тъканта, от това единство, което общността образува… Изглежда той го разбираше: такова отчаяние имаше в гласа му.
— Му?
— Не мога да кажа по какво съдя, но съм почти сигурна, че беше мъж.
Шонед стана от креслото и отиде до прозорците, които гледаха към водоскока в градините долу. Изрече от разстояние с гръб към Тобин:
— Ти си по-надарена, отколкото подозира първожрицата. Никак не е просто да разпознаеш пола на някого по цветовете му. Какви багри почувства?
— Сапфир предимно; и нещо, което беше… подобно на черен диамант, ако такъв изобщо съществува. Защо ме питаш?
— Ти възприемаш багрите като разцветки на скъпоценни камъни — отбеляза Шонед, обръщайки се с лице към младата княгиня. — Този начин за разпознаване на фарадим е много древен: подредбата на
