сме особено податливи на мисълта, че можем по своя воля да променяме естеството на битието. В тази приказка младият вещер9 например отсъжда, че ако се влюби, това ще подкопае сигурността и хубавия му живот. За него любовта е унижение, малодушие, нещо, което пие емоционалните и материалните сили на човека.
От многовековните традиции в правенето на любовни еликсири се вижда, че нашият измислен магьосник не е единственият, който се стреми да направлява непредсказуемия ход на любовта. Търсенето на любовен еликсир10 продължава и до ден-днешен, ала никой не е успял да го създаде и водещите майстори на отвари се съмняват, че това изобщо е възможно.
Героят на приказката обаче никак не се интересува дори от някакво подобие на любов, което би могъл да създаде или да унищожи по своя воля. Желанието му е да остане незаразен от онова, което смята за нещо като болест, ето защо прави черна магия, каквато е невъзможна извън приказките: заключва извън себе си собственото си сърце.
Мнозина автори са отбелязвали, че деянието му наподобява създаване на хоркрукс. Въпреки че целта му не е да избегне смъртта, героят на Бийдъл разделя онова, което очевидно не подлежи на делене — тяло и сърце, а не душа, и така престъпва първия от основните закони на магията, както ги е изложил Ейдълбърт Уофлинг:
Намесвайте се в най-съкровените тайни — извор на живот, същност на човек — само ако сте готови за последствия от най-краен и опасен вид.
И както би могло да се очаква, в стремежа си да стане свръхчовек този безразсъден младеж се превръща в не-човек. Сърцето, което е заключил, малко по малко изсъхва и се окосмява — олицетворение на това, че героят е паднал до равнището на звяра. Накрая се превръща в кръвожадно животно, взимащо със сила каквото е пожелало, и умира в напразен опит да си върне онова, което вече е безвъзвратно извън обсега му: човешкото сърце.
Макар и донякъде остарял, изразът „да си с космато сърце“ е навлязъл във всекидневния магьоснически език като описание на коравосърдечните безчувствени вълшебници. Леля ми Онория, която и досега си е стара мома, винаги е твърдяла, че е развалила годежа си с един магьосник от отдел „Злоупотреба с магии“, понеже навреме открила, че той е „с космато сърце“. (Според мълвата обаче тя всъщност го заварила да милва няколко хорклъмпа11, което я потресло до дън душа.) В по- ново време наръчникът „Космато сърце. Помагало за магьосници, които отказват да се обвързват“12 оглави класациите на бестселърите.
4
Зайката Бабити и нейният кикотещ се пън
Имало едно време в далечна земя един глупав цар, който си наумил само той да владее силата на магията.
Затова наредил на военачалника си да събере отряд ловци на вещици и им дал няколко кръвожадни черни хрътки. Пак по същото време заповядал във всяко село и град на царството да се прочете възвание: „Царят търси инструктор по магия“.
Никой от истинските магьосници и вълшебници не дръзнал да си предложи услугите, понеже всички се укривали от отряда ловци на вещици.
Един хитър мошеник без всякаква магическа дарба обаче надушил възможността да забогатее и отишъл в двореца с твърдението, че е вълшебник с нечувани способности. Направил няколко прости фокуса, с които убедил глупавия цар в магическата си сила, и тутакси бил назначен за главен велик магьосник и за личен учител на царя по магия.
Измамникът поискал от владетеля цяла торба злато, уж за да купи магически пръчки и други пособия, необходими за правенето на магии. Казал да му дадат и няколко големи рубина, с които уж да прави лековити заклинания, и един-два сребърни бокала, където да забърква отварите и да ги оставя да отлежават. Глупавият цар му предоставил всички тези неща.
Мошеникът скрил съкровището на сигурно място в дома си и се върнал в двореца.
Не знаел, че го наблюдава старица, която живеела в колиба в края на парка край двореца. Тя се казвала Бабити и била перачката, благодарение на която чаршафите в двореца винаги били меки и бели, с приятен мирис. Бабити надзърнала иззад чаршафите, които била простряла да се сушат, и видяла как измамникът откъртва от едно от дърветата на царя две клонки и се скрива в двореца.
Измамникът дал една от клонките на царя и го уверил, че е магическа пръчка с невероятна сила.
— Но прави магии едва след като станеш достоен за това — предупредил той.
Всяка сутрин мошеникът и глупавият цар се разхождали из парка на двореца, където размахвали пръчките и крещели към небето някакви безсмислици. Мошеникът внимавал да показва колкото може повече фокуси, така че царят да е убеден в уменията на своя велик магьосник и в силата на магическите пръчки, за които се бил охарчил толкова много.
Една заран измамникът и глупавият цар въртели пръчките и подскачали в кръг, като пеели безсмислени рими, и точно тогава до ушите на царя достигнал силен кикот. Перачката Бабити наблюдавала царя и измамника от прозореца на къщурката си и прихнала в такъв неудържим смях, че краката й не издържали и тя се свлякла и се скрила от поглед.
— Щом старата перачка се смее така, сигурно изглеждам много недостойно! — рекъл царят. Престанал да подскача и да размахва пръчката и се свъсил. — Омръзна ми да се упражнявам. Кога, магьоснико, ще мога да правя истински магии пред моите поданици?
Мошеникът се опитал да успокои своя ученик и го уверил, че много скоро ще бъде готов за истински изумителни магически подвизи, но кикотът на Бабити бил жегнал царя повече, отколкото подозирал измамникът.
— Утре ще поканя царедворците да погледат как техният цар прави магии! — оповестил той.
Мошеникът разбрал, че е дошло време да грабне съкровището и да бяга.
— Уви, това е невъзможно, Ваше величество! Забравих да ви кажа, Ваше величество, че утре трябва да поема на дълъг път…
— Напуснеш ли двореца ми без мое разрешение, магьоснико, отрядът ловци на вещици ще те залови с хрътките! Утре заран ще ми помогнеш да направя магии пред царедворците и само някой да ми се е изсмял, ще заповядам да ти отсекат главата.
Царят се прибрал разярен в двореца, оставяйки измамника сам и уплашен. Колкото и да бил хитър, едва ли щял да се спаси, понеже не можел да избяга, нито пък да помогне на царя с магиите, които и двамата не владеели.
За да излее страха и гнева си, мошеникът се доближил до прозореца на перачката Бабити. Надникнал вътре и що да види — дребната старица седяла на масата и лъскала магическа пръчка. В дървеното корито в ъгъла отзад били накиснати царските чаршафи.
Мошеникът веднага разбрал, че Бабити е истинска магьосница и може да го избави от страшната беда, която самата тя му била навлякла.
— Дърта вещица! — ревнал мошеникът. — Кикотът ти ми струва скъпо и прескъпо! Ако не ми помогнеш, ще те изоблича като вещица и хрътките на царя ще разкъсат теб, а не мен.
Старата Бабити се усмихнала на измамника и го уверила, че ще направи всичко по силите си да му помогне.
Той й наредил да се скрие в шубрака, докато царят показва какви магии е усвоил, и да ги прави вместо него, но така, че той да не усети. Бабити се съгласила, ала задала въпрос:
— Ами ако царят опита магия, която Бабити не умее, драги ми господине?
Измамникът прихнал презрително.
— Магията ти изобщо не отстъпва на въображението на този глупак — уверил я той и доволен от своята изобретателност се прибрал в двореца.
На другата сутрин всички царедворци от царството се събрали в парка на двореца. Царят се качил на сцената отпред заедно с измамника.
— Първо ще направя така, че шапката на ей онази придворна дама да изчезне! — викнал царят и
