— Кое всичко? — попита Хари.
— КОЕ ’СИЧКО ЛИ? — гръмна гласът на Хагрид. — Я чакай малко!
Беше скочил на крака. В яда си той като че ли изпълни цялата колиба. Семейство Дърсли се долепиха до стената.
— Да не искате да ми кажете — изръмжа им той, — че туй момче… туй момче… не знае нищичко за… не знае съвсем НИЩО?
Хари реши, че това е малко прекалено. В края на краищата той ходеше на училище и бележките му не бяха лоши.
— Знам някои неща — обади се той. — Добър съм по математика и други предмети, разбра ли?
Но Хагрид само махна с ръка и каза:
— За нашия свят, искам да кажа. Твоя свят. Моя свят. За света на родителите ти.
— Кой свят?
Хагрид изглеждаше, сякаш ще експлодира.
— ДЪРСЛИ! — кресна той.
Вуйчо Върнън, страшно пребледнял, измърмори нещо, което прозвуча като:
— Бърболвайбър…
Хагрид отправи бесен поглед към Хари.
— Но за майка си и татко си поне трябва да знаеш! — викна. — Искам да кажа, че те са прочути. Ти си прочут.
— Какво? Моите… моите родители не са били прочути, нали не са били?
— Ти не знаеш… ти не знаеш… — Хагрид прокара пръсти през косата си и впери объркан взор в Хари. — Нима не знаеш какъв си ти? — добави най-сетне.
Изведнъж вуйчо Върнън си възвърна гласа.
— Спрете! — заповяда той. — Спрете дотук, сър! Забранявам ви да казвате каквото и да било на момчето!
Дори по-храбър мъж от Върнън Дърсли би потръпнал под яростния поглед, който Хагрид отправи към него. Когато великанът проговори, всяка сричка от думите му трептеше от гняв:
— Не сте му казали? Никога не сте му казали к’во пишеше в писмото, дето Дъмбълдор остави за него? Аз бях там! Видях, че Дъмбълдор го остави, Дърсли! И вие сте го крили от него през всичките тия години?
— Какво са крили от мен? — попита Хари нетърпеливо.
— СТОП! ЗАБРАНЯВАМ ВИ! — викна вуйчо Върнън.
Леля Петуния изпъшка от ужас.
— Я вървете и двамата да ви уврат главите — каза Хагрид. — Хари… ти си вълшебник.
В колибата настъпи тишина. Чуваха се само шумът от морето и свистенето на вятъра.
— Какъв съм? — ахна Хари.
— Вълшебник, естествено! — каза Хагрид и седна пак на канапето, което изстена и хлътна още по- ниско. — И то невероятно способен, ще река, особено след като бъдеш обучен малко. С майка и баща като твоите к’во друго би могъл да бъдеш? И смятам, че е крайно време да прочетеш писмото си.
Хари протегна най-после ръка да вземе жълтеникавия плик, адресиран с изумруденозелено мастило до:
Г-н Х. Потър
На пода
Колибата на скалата
Морето
Хари извади писмото и го зачете:
Директор: Албус Дъмбълдор
(Носител на Ордена на Мерлин — първа степен, Велик маг, Главен вълшебник, Върховен мъгъловраг, член на Международната конфедерация на магьосниците)
Уважаеми господин Потър,
С удоволствие Ви съобщаваме, че сте приет в Училище за магия и вълшебство „Хогуортс“. Молим Ви да обърнете внимание на приложения списък на всички необходими книги и принадлежности.
Срокът започва на първи септември. Очакваме Вашата сова не по-късно от трийсет и първи юли.
В главата на Хари се разгърмяха въпроси като фойерверки и той не можеше да реши кой от тях да зададе първо. След няколко минути каза, заеквайки:
— Какво значи това, че очакват моята сова?
— Да му се не знае! Добре че ме подсети! — възкликна Хагрид, като се плесна по челото със сила, достатъчна да повали каруцарски кон, и извади от друг вътрешен джоб на палтото си сова — истинска жива, доста рошава сова, — паче перо и ролка пергамент. Прехапал език, той надраска бележка, която Хари успя да прочете, както я гледаше наопаки:
„Уважаеми господин Дъмбълдор,
Предадох писмото на Хари. Утре ще го заведа да купим нещата му. Времето е ужасно. Надявам се да сте добре.
Хагрид нави бележката и я даде на совата, която я заклещи в клюна си. После великанът отиде до вратата, хвърли птицата навън в бурята, върна се и седна, сякаш всичко това беше толкова нормално, както да говориш по телефона.
Хари осъзна, че седи със зинала уста, и бързо я затвори.
— Докъде бях стигнал? — попита Хагрид, обаче в същия миг вуйчо Върнън, все още пепелявоблед, но с много разгневен вид, пристъпи в светлината на огнището.
— Той няма да отиде — заяви вуйчото.
Хагрид изгрухтя.
— Бих искал да видя как един грамаден мъгъл като теб ще го спре — каза той.
