— И да, и не — отговори Дъмбълдор кротко. — То ни показва ни повече, ни по-малко от най-дълбокото, най-горещото желание на сърцата ни. Ти, който никога не си познавал семейството си, го виждаш, застанало около теб. Роналд Уизли, който винаги е бил засенчван от своите братя, се вижда, застанал сам, като най-добър от всички тях. Обаче това огледало не ни дава нито познание, нито истина. Хора са залинявали пред него, опиянени от това, което са виждали, и са полудявали, защото не знаели дали каквото то показва е истина, и дали изобщо е възможно… Утре Огледалото ще бъде преместено на друго място, Хари, и аз те моля да не тръгнеш пак да го търсиш. Ако някога случайно попаднеш на него, тогава вече ще си подготвен. Не е добре да се захласваме по мечтите си и да забравим да живеем, запомни това. А сега, защо не си сложиш пак тази възхитителна мантия и не отидеш да си легнеш?
Хари стана.
— Сър… професор Дъмбълдор? Може ли да ви попитам нещо?
— Очевидно… ти току-що вече го направи — усмихна се Дъмбълдор. — Обаче може да ми зададеш още един въпрос.
— Какво виждате вие, когато погледнете в Огледалото?
— Аз ли? Виждам се да държа чифт дебели вълнени чорапи.
Хари го погледна втрещено.
— Човек никога не може да има достатъчно чорапи — каза Дъмбълдор. — Дойде и отмина още една Коледа и аз не получих нито един чифт. Хората упорстват да ми подаряват книги.
Едва когато се върна в леглото си, на Хари му хрумна, че Дъмбълдор може и да не е бил съвсем откровен. Но докато избутваше Скабърс от възглавницата си, той си каза, че всъщност въпросът му е бил прекалено личен.
ГЛАВА ТРИНАЙСЕТА
НИКОЛАС ФЛАМЕЛ
Дъмбълдор беше убедил Хари да не ходи да търси пак Огледалото Еиналеж и през останалата част от коледната ваканция мантията невидимка остана сгъната на дъното на куфара му. На Хари му се искаше да може също толкова лесно да забрави видяното в Огледалото, но не успяваше. Почна да сънува кошмари. Пак и пак сънуваше как родителителите му изчезват в лумване на зелена светлина, докато един висок глас се кикоти.
— Виждаш ли, Дъмбълдор е бил прав, че това огледало може да те подлуди — каза Рон, когато Хари му разправи тези сънища.
Хърмаяни, която се върна в деня преди да започне срокът, беше на друго мнение по въпроса. Тя се разкъсваше между ужаса при мисълта, че Хари е напускал леглото си и е скитал из училището три поредни нощи („Ами ако Филч те беше спипал!“), и разочарованието, задето поне не бе открил кой е Николас Фламел.
Те почти бяха изоставили всякаква надежда, че ще намерят Фламел в някоя библиотечна книга, макар Хари все още да беше убеден, че е прочел някъде това име. След като започна срокът, отново взеха да прелистват книги по време на десетминутните междучасия. Хари имаше дори по-малко време от другите двама заради куидичните тренировки.
Ууд караше отбора да работи още по-усилено от когато и да било. Дори безкрайният дъжд, който замести снега, не можеше да охлади духа му. Близнаците Уизли се оплакваха, че Ууд вече ставал фанатик, но Хари беше на страната на Ууд. Ако спечелеха следващия си мач срещу „Хафълпаф“, щяха за първи път от седем години да задминат „Слидерин“ в Домовия шампионат. Освен че искаше да спечелят, Хари откри, че имаше по-малко кошмари, когато беше капнал от умора след тренировки.
По време на една особено мокра и кална тренировка Ууд съобщи на отбора лоша новина. Току-що много се беше ядосал на близнаците Уизли, които през цялото време пикираха и се бомбардираха един друг, и се преструваха, че ще паднат от метлите си.
— Ще престанете ли да вършите щуротии? — кресна той. — Точно такива неща ще ни провалят мача! Този път Снейп ще е рефер и той ще търси всякакъв повод да смъкне точки от „Грифиндор“!
При тези думи Джордж Уизли наистина падна от метлата си.
— Снейп ще е рефер? — избоботи с уста, пълна с кал. — Че кога изобщо е бил рефер на куидичен мач? Той няма да е справедлив, ако имаме шанс да задминем „Слидерин“.
Останалите се приземиха до Джордж и също почнаха да роптаят.
— Не зависи от мен — каза Ууд. — Ние просто трябва да играем чисто, та Снейп да няма повод да се заяжда с нас.
Всичко това е много добре, помисли си Хари, но той имаше и друга причина да не иска Снейп близо до себе си, докато играеше куидич…
Другите от отбора изостанаха, за да разговарят както обикновено в края на тренировките, но Хари тръгна направо към грифиндорската обща стая, където намери Рон и Хърмаяни, които играеха шах. Шахът беше единствената игра, на която Хърмаяни губеше — нещо, което Хари и Рон смятаха, че е много полезно за нея.
— Не ми говори точно сега — каза Рон, когато Хари седна до него. — Трябва да се концен… — Тогава зърна лицето на Хари. — Какво ти става? Изглеждаш ужасно.
С тих глас, така че никой друг да не чуе, Хари разказа на другите двама за внезапното злокобно желание на Снейп да бъде куидичен рефер.
— Недей да играеш! — отсече Хърмаяни веднага.
— Кажи, че си болен — рече Рон.
— Престори се, че си счупил крака си — предложи Хърмаяни.
— Наистина си счупи крака — каза Рон.
— Не мога — възрази Хари. — Нямаме резервен търсач. Ако аз се измъкна, „Грифиндор“ изобщо не може да играе.
В този момент Невил се изтърколи в общата стая. Как беше успял да се провре през портретната дупка, можеха само да гадаят, защото краката му бяха слепени чрез нещо, което веднага разпознаха като кракозаключващото проклятие. Трябва да беше скачал трупешката по целия път до грифиндорската кула.
Всички се запревиваха от смях, освен Хърмаяни, която скочи и изрече контрапроклятието. Краката на Невил внезапно се разделиха и той се изправи разтреперан.
— Какво се случи? — попита го Хърмаяни, като го заведе да седне до Хари и Рон.
— Малфой — рече Невил с тръпнещ глас. — Срещнах го пред библиотеката. Каза, че търсел някого, върху когото да изпита проклятието.
— Иди при професор Макгонъгол! — подкани го Хърмаяни. — Оплачи се!
Невил поклати глава.
— Не искам повече неприятности — промълви той.
— Трябва да му се опънеш, Невил! — заяви Рон. — Той е свикнал да мачка хората, но това не е причина да легнеш пред него и да го улесниш.
— Няма нужда да ми казваш, че не съм достатъчно храбър, за да бъда в „Грифиндор“… Малфой вече го направи — изхлипа Невил.
Хари бръкна в джоба на своите одежди и извади шоколадова жаба — последната от кутията, която Хърмаяни му беше подарила за Коледа. Даде я на Невил, който изглеждаше така, сякаш ще се разплаче.
— Ти струваш колкото дванайсет такива като Малфой — каза Хари. — Разпределителната шапка те избра за „Грифиндор“, нали така? А къде е Малфой? В гадния „Слидерин“.
Устните на Невил трепнаха в слаба усмивка, докато развиваше жабата.
— Благодаря, Хари… Мисля, че ще отида да си легна… Искаш ли картичката, ти нали ги събираш?
Докато Невил се отдалечаваше, Хари погледна картичката с „Прочути магьосници“.
— Пак Дъмбълдор — каза. — Той беше първият, който…
После ахна. Втренчи поглед в гърба на картичката. След това погледна Рон и Хърмаяни.
— Намерих го! — прошепна. — Намерих Фламел! Казвах ви, че някъде съм чел името му. Прочетох го във влака, когато идвах тук… Слушайте: „…професор Дъмбълдор е прочут най-вече с победата си над черния
