Това са все хора, към които изпитват съжаление. Ето го Потър, който няма родители, после братята Уизли, които нямат пари… и ти би трябвало да си в отбора, Лонгботъм, ти пък нямаш ум.
Невил стана яркочервен, но се обърна на седалката си с лице към Малфой.
— Аз струвам колкото дванайсет като теб, Малфой — смотолеви той.
Малфой, Краб и Гойл взеха да вият от смях, но Рон, без да посмее да откъсне очи от играта, каза:
— Дай му да се разбере, Невил.
— Лонгботъм, ако умът беше злато, ти щеше да си по-беден и от семейство Уизли, а това вече е постижение.
Нервите на Рон бяха вече опънати до скъсване от тревога за Хари.
— Предупреждавам те, Малфой… още една дума…
— Рон! — каза Хърмаяни изведнъж. — Хари…
— Какво? Къде?
Хари внезапно се беше впуснал в стремглаво пикиране, което предизвика ахкане и ликуване сред зрителите. Хърмаяни стана и захапа сплетените си пръсти — Хари летеше като куршум към земята!
— Имаш късмет, Уизли, Потър явно е зърнал пари на земята! — каза Малфой.
Рон превъртя. Докато Малфой разбере какво става, Рон се нахвърли отгоре му и го събори на земята. Невил се подвоуми, после се прекатери през гърба на седалката си, за да помага.
— Давай, Хари! — крещеше Хърмаяни, като се покачи върху седалката си да гледа, докато Хари се насочи право към Снейп, и тя дори не забеляза, че Малфой и Рон се търкалят под мястото й, нито боричкането и виковете, които идваха от вихрушката от юмручни удари между Невил, Краб и Гойл.
Горе във въздуха Снейп обърна метлата си тъкмо навреме, за да види как нещо червено се стрелна само на сантиметри покрай него, и в следващата секунда Хари беше спрял пикирането с тържествуващо вдигната ръка, в която стискаше снича.
Трибуните изригнаха — това непременно беше рекорд! Никой не можеше да си спомни сничът някога да е бил улавян толкова бързо.
— Рон! Рон! Къде си? Мачът свърши! Хари спечели! Ние спечелихме! „Грифиндор“ води! — пищеше Хърмаяни, като скачаше върху седалката си и прегръщаше Парвати Патил на предния ред.
Хари скочи от метлата си на една стъпка от земята. Просто не можеше да повярва. Беше успял — мачът бе свършил, беше траял само пет минути. Докато грифиндорци се втурваха на игрището, той видя, че Снейп се приземи наблизо с пребледняло лице и стиснати устни, а после Хари усети една ръка на рамото си и погледна нагоре към усмихнатото лице на Дъмбълдор.
— Чудесно! — каза Дъмбълдор тихо, така че само Хари да го чуе. — Радвам се да видя, че не си потънал в черни мисли за онова огледало… а си се занимавал… отлично…
Снейп плю огорчено на земята.
Малко по-късно Хари напусна съблекалнята сам, за да върне своята „Нимбус две хиляди“ обратно в бараката за метли. Не помнеше някога да се бе чувствал по-щастлив. Сега наистина беше направил нещо, за което да се гордее — никой не можеше вече да каже, че той е просто едно прочуто име. Вечерният въздух никога не бе имал такъв прекрасен дъх. Вървеше през влажната трева, като преживяваше отново мислено последния час, който беше една щастлива бъркотия: грифиндорци дотичаха да го вдигнат на раменете си, Рон и Хърмаяни подскачаха в далечината — Рон ликуваше, въпреки че от носа му течеше кръв.
Хари стигна до бараката. Облегна се на дървената врата и погледна нагоре към „Хогуортс“, чиито прозорци сияеха червени в залязващото слънце. „Грифиндор“ бе начело. Той го беше направил, беше показал на Снейп…
А като стана дума за Снейп…
Една фигура с качулка се спусна бързо по входната стълба на замъка. Явно не искаше да бъде видяна и се насочи колкото можеше по-бързо към Забранената гора. Докато Хари наблюдаваше, победата избледня от мислите му. Той позна дебнещата походка на фигурата. Снейп се прокрадваше в гората по времето, когато всички останали бяха на вечеря — какво ставаше тук?
Хари скочи пак върху своята „Нимбус две хиляди“ и полетя. Плъзгайки се безшумно над замъка, той видя как Снейп влезе тичешком в гората. Последва го.
Дърветата бяха толкова гъсти, че не можа да види къде е отишъл Снейп. Кръжеше все по-ниско и по- ниско, като докосваше върхарите на дърветата, докато чу гласове. Плъзна се към тях и кацна безшумно в короната на огромен бук.
Внимателно се прокрадна по един от клоните, като стискаше здраво метлата си и се опитваше да погледне през листата.
Долу, на една сенчеста полянка, стоеше Снейп, обаче не беше сам. Куиръл също беше там. Хари не можеше да види израза на лицето му, но той заекваше повече от когато и да било. Хари се напрегна да чуе какво говорят.
— …Н-н-не знам защо искаше д-д-да се срещнем т-т-точно тук, Сивиръс…
— О, рекох си, че това трябва да остане между нас — каза Снейп с леден глас. — В края на краищата учениците не бива да знаят за Философския камък.
Хари се наведе напред. Куиръл мърмореше нещо. Снейп го прекъсна.
— Откри ли вече как да минеш покрай онзи звяр на Хагрид?
— Н-н-но, Сивиръс, аз…
— Ти не би искал да ме имаш за враг, Куиръл — каза Снейп, като пристъпи една крачка към него.
— А-а-аз н-н-не знам к-к-какво имаш…
— Много добре знаеш какво имам предвид.
Прозвуча крясък на сова и Хари едва не падна от дървото. Закрепи се тъкмо навреме, за да чуе как Снейп казва:
— …твоят малък фокус-мокус. Чакам.
— Н-н-но аз н-н-не…
— Много добре — прекъсна го Снейп. — Скоро ще си поговорим пак, след като си имал време да премислиш нещата и си решил към кого ще си лоялен.
Той метна качулката през главата си и напусна с големи крачки полянката. Сега беше вече почти тъмно, но Хари можеше да види как Куиръл стои съвсем неподвижно, сякаш се е вкаменил.
— Хари, къде беше? — изписука Хърмаяни.
— Ние спечелихме! Ти спечели! Ние спечелихме! — викаше Рон, като думкаше Хари по гърба. — Аз насиних едното око на Малфой, а Невил се опита да се справи сам с Краб и Гойл! Все още е в безсъзнание, ама Мадам Помфри казва, че ще се оправи… Показахме им на слидеринци колко струваме! Всички чакат в общата стая, ще има купон, Фред и Джордж откраднаха сладкиши и други неща от кухнята.
— Това сега няма значение — каза Хари задъхано. — Да намерим една празна стая и почакайте, докато чуете нещо…
Той провери дали Пийвс не е вътре, преди да затвори вратата след тях, а после им разказа какво беше видял и чул.
— Значи бяхме прави. Наистина става дума за философския камък и Снейп се опитва да принуди Куиръл да му помогне да го вземе. Попита го дали знае как да мине покрай Пухчо — и каза нещо за Куиръловия „фокус-мокус“… Предполагам, че има и други неща, освен Пухчо, които пазят камъка. Сигурно сума заклинания, а Куиръл вероятно е направил някоя магия против Черни изкуства, която Снейп трябва да разбие…
— И ти смяташ, че камъкът е в безопасност само докато Куиръл се опъва на Снейп? — попита Хърмаяни тревожно.
— До другия вторник ще е изчезнал — каза Рон.
