— Е, това все пак е нещо — промърмори Хари на другите. — Хагрид, може ли да отворим един прозорец? Ще завра.
— Не може, Хари, съжалявам — рече Хагрид. Хари забеляза, че той хвърли око към огъня и също погледна нататък.
— Хагрид… какво е това?
Но той вече знаеше какво е. В самия център на огъня, под чайника, лежеше огромно черно яйце.
— А — измънка Хагрид, като дърпаше нервно брадата си. — Т’ва ъъъ…
— Откъде си го взел, Хагрид? — попита Рон и се наведе над огъня да огледа яйцето по-отблизо. — Трябва да е струвало цяло състояние.
— Спечелих го — отговори Хагрид. — Снощи. Абе… слязох в селото да пийна няколко чашки и се заиграх на карти с един непознат. Мисля, че той беше много доволен да се отърве от него, честно казано.
— Но какво ще го правиш, след като се излюпи? — попита Хърмаяни.
— Ами прочетох едно-друго — каза Хагрид и извади голяма книга изпод възглавницата си. — Взех я от библиотеката… „Отглеждане на змейове за удоволствие и печалба“… Малко е остаряла, разбира се, ама тук пише всичко. Яйцата трябва да се държат в огъня, ’щото майките им дишат върху тях, разбирате ли, и като се излюпи малкото, трябва да се храни през половин час с една кофа коняк, примесен с кокоша кръв. И вижте тук… как да се разпознават различните яйца… Това, дето го имам, е норвежки гребеногърбушко. Те са редки.
Той изглеждаше много доволен от себе си, но Хърмаяни — не.
— Хагрид, ти живееш в дървена къща — каза тя.
Обаче Хагрид не я слушаше. Той си тананикаше весело, докато добавяше дърва в огъня.
Вече имаше още нещо, за което да се тревожат: какво можеше да се случи на Хагрид, ако някой разбереше, че укрива незаконен змей в колибата си.
— Питам се какво ли е да живееш спокойно — въздишаше Рон, докато вечер подир вечер се преборваха с всичките си допълнителни домашни работи, които им възлагаха.
Сега Хърмаяни беше почнала да прави програми за преговор и за Хари и Рон. Това ги влудяваше.
Една сутрин на закуска Хедуиг донесе на Хари бележка от Хагрид. Беше написал само две думи: „Излюпва се.“
Рон искаше да избягат от билкология и да отидат направо в колибата. Но Хърмаяни не даваше и да се издума за подобно нещо.
— Хърмаяни, колко пъти в живота си ще видим как се излюпва змей?
— Имаме урок, ще си докараме неприятности и те няма да са нищо в сравнение с онези, които Хагрид ще си има, когато някой разбере какво прави…
— Млъкни! — прошепна Хари.
Малфой стоеше само на няколко стъпки от тях и бе замръзнал на мястото си, за да подслушва. Колко ли беше чул? Хари никак не хареса израза на лицето му.
Рон и Хърмаяни се препираха по целия път до класната стая по билкология и в края на краищата Хърмаяни се съгласи да изтича с другите двама до колибата на Хагрид през сутрешното междучасие. Когато камбаната прозвуча от замъка в края на техния урок, тримата веднага захвърлиха лопатките си и се втурнаха през парка към края на гората. Хагрид ги посрещна с разгорещен и развълнуван вид.
— Почти е излязъл — каза, като ги въведе вътре.
Яйцето лежеше върху масата. По него имаше дълбоки пукнатини. Вътре нещо се движеше и оттам се чуваше странен щракащ звук.
Всички придърпаха столовете си до масата и наблюдаваха със затаен дъх.
Изведнъж прозвуча някакво дращене и яйцето се разцепи. Змейското бебе тупна на масата. Не можеше да се каже, че е хубаво — Хари си помисли, че прилича на смачкан черен чадър. Покритите му с бодли криле бяха огромни в сравнение с мършавото му катраненочерно тяло и имаше дълга муцуна с широки ноздри, наченъци на рога и изцъклени оранжеви очи.
То кихна. От муцуната му излетяха две искри.
— Не е ли красиво? — промълви Хагрид и протегна ръка да погали главата на змея. Той щракна с муцуна към пръстите му и показа острите си зъби. — Миличкото, вижте, то познава майка си! — възкликна Хагрид.
— Хагрид — каза Хърмаяни, — колко бързо растат норвежките гребеногърбушковци?
Хагрид тъкмо щеше да отговори, когато изведнъж пребледня — скочи от стола и хукна към прозореца.
— Какво има?
— Ми… някой гледаше през пролуката между завесите… момче е… тича обратно към училището.
Хари се втурна към вратата и погледна навън. Дори от такова разстояние нямаше начин да се припознае.
Малфой беше видял змея.
Нещо в усмивката, спотайваща се върху лицето на Малфой през следващата седмица, караше Хари, Рон и Хърмаяни да нервничат. Прекарваха по-голямата част от свободното си време в затъмнената колиба на Хагрид, като се опитваха да го увещаят.
— Просто го пусни — настояваше Хари. — Пусни го на свобода.
— Не мога — казваше Хагрид. — Прекалено малък е. Ще умре.
Те гледаха змея. За една седмица беше пораснал три пъти на дължина. От ноздрите му непрестанно излизаше дим. Хагрид не беше изпълнявал задълженията си на пазач на дивеча, защото змеят му създаваше много работа. Подът беше покрит с празни шишета от коняк и с кокоша перушина.
— Реших да си го нарека Норбърт — каза Хагрид, като гледаше змея с просълзени очи. — Сега вече наистина ме познава, гледайте! Норбърт! Норбърт! Къде е мама?
— Напълно е откачил — промърмори Рон на ухото на Хари.
— Хагрид, — рече Хари на висок глас, — като минат две седмици, Норбърт ще стане дълъг колкото цялата ти къща. Малфой всеки момент може да отиде при Дъмбълдор.
Хагрид прехапа устни.
— Знам… знам, че не мога да го задържа завинаги, ама не мога просто да го изхвърля, не мога.
Хари изведнъж се обърна към Рон.
— Чарли! — каза.
— И ти почваш да откачаш — рече Рон. — Аз съм Рон, не помниш ли?
— Не… Чарли… брат ти Чарли. В Румъния. Дето изследва змейове. Може да пратим Норбърт при него. Чарли може да се грижи за него и после да го пусне на свобода!
— Блестящо! — каза Рон. — Какво ще кажеш, Хагрид?
И в края на краищата Хагрид се съгласи да пратят една сова на Чарли и да го питат.
Следващата седмица сякаш се влачеше. В сряда вечерта Хърмаяни и Хари седяха сами в общата стая, дълго след като всички останали си бяха легнали. Часовникът на стената тъкмо бе ударил полунош, когато портретната дупка се отвори. Рон се появи изневиделица, като свали мантията невидимка на Хари. Беше ходил долу в колибата на Хагрид да му помага да нахрани Норбърт, който сега ядеше цели щайги с мъртви плъхове.
— Той ме ухапа! — съобщи и им показа ръката си, увита в окървавена носна кърпа. — Цяла седмица няма да мога да държа паче перо. Уверявам ви, този змей е най-отвратителното животно, което съм
