но една врата в другия й край стоеше открехната. Хари бе на половината път до нея, когато си спомни, че си беше обещал да не се забърква.
Въпреки това той би заложил дванайсет философски камъка, че Снейп току-що е напуснал стаята, и от това, което Хари току-що беше чул, можеше да се заключи, че Снейп ще ходи с нова жизненост в походката си — Куиръл като че ли най-сетне беше отстъпил.
Хари се върна в библиотеката, където Хърмаяни изпитваше Рон по астрономия. Разказа им какво е чул.
— Значи Снейп е успял! — каза Рон. — Ако Куиръл му е казал как да обезсили неговото заклинание против Черните сили…
— Обаче там все още е Пухчо — обади се Хърмаяни.
— Снейп може да е открил как да мине покрай него, без да пита Хагрид — предположи Рон, като погледна към хилядите книги около тях. — Обзалагам се, че тук някъде има книга, в която пише как да минеш покрай едно гигантско триглаво куче. И какво ще правим сега, Хари?
Блясъкът на приключението отново пламна в очите на Рон, но Хърмаяни отговори, преди Хари да може да се обади.
— Ще отидем при Дъмбълдор. Отдавна трябваше да го направим. Ако опитаме нещо сами, положително ще ни изхвърлят.
— Но ние нямаме доказателства! — възрази Хари. — Куиръл е прекалено изплашен, за да ни подкрепи. Снейп трябва само да каже, че не знае как тролът е влязъл на Вси светии и че не е бил дори близо до третия етаж… и на кого мислите, че ще повярват, на него или на нас? Не е тайна, че го мразим. Дъмбълдор ще си каже, че сме го измислили, за да направим така, че да го уволнят. Филч няма да ни помогне, дори ако животът му зависи от това… прекалено е близък със Снейп и ще си мисли, че колкото повече ученици бъдат изключени, толкова по-добре. И не забравяйте, че ние уж не знаем нищо нито за камъка, нито за Пухчо. Много обяснения ще трябва да даваме.
Хърмаяни изглеждаше убедена, но Рон — не.
— Ако поне малко се разтършуваме…
— Не — отсече Хари, — достатъчно сме тършували.
Той придърпа към себе си една карта на Юпитер и почна да заучава имената на луните му.
На другата сутрин на Хари, Хърмаяни и Невил бяха доставени писма на масата за закуска. Всичките бяха еднакви:
„Вашето задържане след часовете ще се състои довечера в единайсет часа. Ще се срещнете с г-н Филч във входната зала.
В цялата шумотевица около загубените точки Хари беше забравил, че имат да изтърпяват задържане. Той почти очакваше Хърмаяни да се оплаче, че това ще е загуба на цяла нощ за преговор, но тя не каза нито дума. Също като Хари тя смяташе, че са си го заслужили.
В единайсет часа вечерта те се сбогуваха с Рон в общата стая и слязоха във входната зала заедно с Невил. Филч беше вече там, а също и Малфой. Хари беше забравил, че и Малфой беше наказан.
— Последвайте ме — каза Филч, запали един фенер и ги поведе навън. — Бас държа, че ще си помислите хубаво, преди да нарушите пак училищно правило, нали така? — продължи той, като им се ухили злобно. — О, да… мен ако питате, тежък труд и болка са най-добрите учители… Много е жалко, че изоставиха старите наказания… да ви провесят за китките от тавана в продължение на няколко дни… все още пазя веригите в канцеларията си и ги държа добре смазани, в случай че някога потрябват… Добре, тръгваме и да не ви мине през ума да бягате, защото ще стане още по-лошо за вас, ако го сторите.
Тръгнаха през тъмния парк. Невил не преставаше да подсмърча. Хари се питаше какво ли ще бъде тяхното наказание. Сигурно нещо наистина ужасно, иначе Филч нямаше да злорадства толкова.
Луната грееше ярко, но облаците, които преминаваха пред нея, ги оставяха често на тъмно. Пред себе си Хари виждаше осветените прозорци на колибата на Хагрид. После чуха далечен вик:
— Ти ли си, Филч? Побързай, искам да тръгваме.
Сърцето на Хари трепна — ако щяха да работят с Хагрид нямаше да е толкова лошо. Облекчението трябва да се е изписало на лицето му, защото Филч каза:
— Сигурно си мислиш, че ще се забавлявате с този глупак? Е, помисли пак, момче… отивате в гората и много ще сгреша, ако ви кажа, че всички ще се върнете оттам живи и здрави.
При това Невил издаде тих стон, а Малфой спря като закован.
— В гората? — повтори той и гласът му не звучеше толкова хладнокръвно, както обикновено. — Не може да влезем там нощем… имало най-различни неща… чувах за върколаци.
Невил се вкопчи в ръкава на одеждата на Хари и издаде звук, сякаш се е задавил.
— Така ли смяташ, а? — каза Филч и гласът ме бе пресипнал от злорадство. — Трябваше да помислиш за тия върколаци, преди да се провиниш, нали така?
Из тъмнината към тях приближи с големи крачки Хагрид с Фанг по петите му. Носеше голям арбалет, а през рамото му висеше колчан, пълен със стрели.
— Крайно време беше — каза. — Чакам ви вече от половин час. Всичко наред ли е Хари, Хърмаяни?
— На твое място не бих се държал толкова любезно с тях, Хагрид — изрече Филч студено, — в края на краищата те трябва да бъдат наказани.
— Затова ли закъсня, а? — попита Хагрид, като се намръщи на Филч. — Чел си им конско евангелие, нали? Не си ти тоя, дето трябва да го прави. Свършил си си работата, сега ги поемам аз.
— Ще се върна призори — каза Филч — да прибера каквото е останало от тях — добави той злобно, обърна се и тръгна обратно към замъка, а фенерът му заподскача в мрака.
Сега Малфой се обърна към Хагрид.
— Аз няма за вляза в тази гора — заяви той и Хари със задоволство долови нотката на паника в гласа му.
— Ако искаш да останеш в „Хогуортс“, ще влезеш — каза Хагрид свирепо. — Виновен си и сега ще си платиш за вината.
— Но това е работа за слуги, а не за ученици. Мислех, че ще трябва да преписваме изречения или нещо подобно. Ако баща ми знаеше, че правя това, би…
— …би казал, че така е в „Хогуортс“ — изръмжа Хагрид. — Ще ми преписваш изречения! Каква полза има от това? Ще направиш нещо полезно или ще напуснеш. Ако мислиш, че баща ти би предпочел да те изключат, върни се в замъка и си стягай багажа. Хайде!
Малфой не мръдна. Погледна яростно Хагрид, но после сведе очи.
— А тъй, добре тогава — каза Хагрид. — Сега слушайте внимателно, ’щото туй, дето ще го правим тази вечер, е опасно и не искам никой да рискува. Последвайте ме тук за малко.
Той ги заведе до самия край на гората. Вдигна високо фенера си и посочи тясна криволичеща утъпкана пътека, която се губеше между гъстите черни дървета. Лек ветрец повдигна косите им, когато надникнаха в гората.
— Погледнете тук — каза Хагрид, — виждате ли това нещо, дето блести на земята? Нещо сребристо? Това е кръв от еднорог. Там има еднорог, който е тежко ранен от нещо. Това е втори път за една седмица. Миналата сряда намерих един умрял. Ще се опитаме да открием нещастното животно. Може би ще трябва да го избавим от мъките му.
— А какво, ако онуй, което е ранило еднорога, първо намери нас? — попита Малфой, неспособен да прикрие страха в гласа си.
— Нищо, дето живее в гората, няма да ви причини зло, ако сте с мен или с Фанг — каза Хагрид. — И
