сякаш нещастното животно се беше мятало от болка някъде наблизо. През сплетените клони на стар дъб Хари видя една полянка пред тях.
— Гледай — промълви той, като протегна ръка да спре Малфой.
На земята блестеше нещо снежнобяло. Те пристъпиха внимателно.
Оказа се еднорог и беше мъртъв. Хари никога не бе виждал нещо толкова красиво и тъжно. Дългите му стройни крака бяха проснати под странни ъгли, както беше паднал, а гривата му бе разпиляна седефенобяла върху тъмните листа.
Хари пристъпи крачка към него, когато звук като от пълзене го накара да замръзне на мястото си. Един храст на края на полянката потрепери… После от сенките се появи фигура с качулка и запълзя по земята като дебнещо животно. Хари, Малфой и Фанг стояха като приковани. Качулатата фигура достигна еднорога, наведе глава над раната на животното и почна да пие кръвта му.
— АААААААААААХ!
Малфой нададе ужасен крясък и побягна, а заедно с него и Фанг. Качулатата фигура вдигна глава и погледна право към Хари — кръв от еднорога се стичаше по гърдите й. Изправи се и тръгна бързо към него, а той не можеше да мръдне от страх.
После главата му бе пронизана от болка, каквато никога преди не беше изпитвал, сякаш белегът му гореше. Полузаслепен, той политна назад. Чу галопиращи копита зад себе си; нещо го прескочи и се втурна срещу фигурата.
Болката в главата на Хари беше толкова силна, че той падна на колене. Трая минута-две, докато отмина. Когато вдигна поглед, фигурата беше изчезнала. Над него стоеше кентавър, но не Ронън или Бейн; този изглеждаше по-млад, имаше бяло-руса коса и светлобежово тяло.
— Добре ли си? — попита кентавърът, като помогна на Хари да се изправи на крака.
— Да… благодаря… какво беше това?
Кентавърът не оттовори. Имаше поразително сини очи, като бледи сапфири. Оглеждаше внимателно Хари и погледът му се спря върху белега, който се открояваше яркочервен на челото му.
— Ти си момчето Потър — каза. — По-добре да се върнеш при Хагрид. Гората не е безопасна по това време… особено пък за теб. Можеш ли да яздиш? Така ще стане по-бързо… Казвам се Фирензи — добави той, като коленичи на предните си крака, за да може Хари да се покатери на гърба му.
Изведнъж от другата страна на поляната долетя пак звук от галопиране. Ронън и Бейн изскочиха измежду дърветата, задъхани и изпотени.
— Фирензи! — кресна Бейн. — Какво правиш? Носиш човешко същество на гърба си! Не те ли е срам? Да не си обикновено муле?
— Ти съзнаваш ли кой е това? — каза Фирензи. — Това е момчето Потър. Колкото по-бързо напусне тази гора, толкова по-добре.
— Какво си му казал? — попита Бейн сърдито. — Помни, Фирензи, че сме се заклели да не се противопоставяме на небесата. Нали сме разгадали по движението на планетите какво ще стане?
Ронън удряше нервно с копито по земята.
— Сигурен съм, че Фирензи е постъпил така само за добро — каза със своя мрачен глас.
Бейн хвърли гневно къч със задните си крака.
— За добро! Какво общо има това с нас? Кентаврите се интересуват само от това, което е било предсказано! Не е наша работа да тичаме като магарета подир заблудени човешки същества в нашата гора!
Фирензи внезапно се изправи на задните си крака от гняв, така че Хари трябваше да сграбчи раменете му, за да не падне.
— Ти не виждаш ли този еднорог? — извика Фирензи на Бейн. — Не разбираш ли защо е бил убит? Или планетите не са споделили с теб тази тайна? Аз се противопоставям на това, което дебне из тази гора, Бейн, да, дори да застана на страната на човешки същества, ако трябва.
И Фирензи се обърна рязко. Хари се вкопчи в него, доколкото можеше, и те препуснаха между дърветата, като оставиха Ронън и Бейн зад себе си.
Хари нямаше понятие какво става.
— Защо Бейн е толкова сърдит? — попита. — И какво беше изобщо това нещо, от което ти ме спаси?
Фирензи забави ход, предупреди Хари да държи главата си наведена, в случай че има ниски клони, но не отговори на въпроса му. Толкова дълго продължиха между дърветата в мълчание, та Хари помисли, че Фирензи не иска да говори повече с него. Но когато минаваха през едно място, особено гъсто обрасло с дървета, Фирензи внезапно спря.
— Хари Потър, знаеш ли за какво се използва кръвта на еднорог?
— Не — отговори Хари, стреснат от странния въпрос. — Използвали сме само рога и косми от опашката в час по отвари.
— Защото е чудовищно да убиеш еднорог — каза Фирензи. — Само някой, който няма какво повече да губи, а може да спечели всичко, би извършил подобно престъпление. Кръвта на еднорога ще поддържа живота ти, дори да си само на косъм от смъртта, обаче на ужасна цена. Убил си нещо чисто и беззащитно, за да спасиш себе си, и от момента, когато кръвта се докосне до устните ти, ще имаш само половин живот… прокълнат живот.
Хари загледа втренчено тила на Фирензи, който беше изпъстрен със сребристи петна от лунната светлина.
— Но кой би извършил такава отчаяна постъпка? — попита на глас. — Ако ще бъдеш прокълнат завинаги, ще е по-добре да си мъртъв, нали?
— Така е — съгласи се Фирензи, — освен ако всичко, от което се нуждаеш е да останеш жив, докато можеш да изпиеш нещо друго… нещо, което ще ти върне пълната сила и власт… Нещо, което ще означава, че никога няма да умреш. Хари Потър, знаеш ли какво е скрито в училището в този миг?
— Философският камък! Разбира се… Еликсирът на живота! Обаче не разбирам кой…
— Не можеш ли да се сетиш за някого, който е чакал много години, за да се върне на власт, който се е вкопчил в живота, изчаквайки своя сгоден случай?
Като че ли железен юмрук се сви около сърцето на Хари. Над шумоленето на дърветата той сякаш чу отново какво му беше казал Хагрид в онази нощ, когато се запознаха: „Някои твърдят, че е умрял. Дивотии, по мое мнение. Не знам дали у него беше останала достатъчно човещина, че да умре.“
— Искаш да кажеш — изхриптя Хари, — че това беше Вол…
— Хари! Хари, добре ли си?
Хърмаяни тичаше към тях по пътеката, а Хагрид пухтеше зад нея.
— Много съм добре — каза Хари, като едва съзнаваше какво говори. — Еднорогът е мъртъв, Хагрид. Там е, на онази поляна.
— Тук ще те оставя — промълви Фирензи, когато Хагрид се втурна да огледа еднорога. — Сега си в безопасност.
Хари се изхлузи от гърба му.
— Успех, Хари Потър! — каза Фирензи. — Планетите са били тълкувани погрешно и по-рано, дори от кентаври. Надявам се това да е един от тези случаи.
Той се обърна и се отправи в лек тръс към дълбочината на гората, като остави зад себе си Хари разтреперан.
Рон беше заспал в тъмната обща стая, докато ги беше чакал да се върнат. Изкрещя нещо за куидични фалове, когато Хари го разтърси грубичко, за да го събуди. Само след секунди обаче седеше с широко отворени очи, щом Хари започна да разказва на него и на Хърмаяни какво се беше случило в гората.
Хари не можеше да седне. Вървеше напред-назад пред камината. Все още трепереше.
— Снейп иска камъка за Волдемор… а Волдемор чака в гората… пък ние през цялото това време мислехме, че Снейп просто иска да стане богат…
— Престани да повтаряш името! — прошепна Рон в ужас, сякаш мислеше, че Волдемор може да ги
