змейско яйце и сме можели да го разиграем на карти, ако искам… но той трябвало да е сигурен, че мога да се справя с него, ’щото не искал змеят да попадне в неподходящ дом… Та аз му рекох, че след Пухчо един змей ще е дребна работа…
— А той… той изглеждаше ли заинтересуван от Пухчо? — попита Хари, като се стараеше гласът му да звучи спокойно.
— Ами… да… колко триглави кучета ще срещнеш, дори около „Хогуортс“? Та му казах, че Пухчо е лесен, стига да знаеш как да го успокоиш… просто трябва да му изсвириш малко музика и той направо заспива…
Изведнъж Хагрид се ужаси.
— Това не трябваше да ви го казвам! — избоботи. — Забравете, че съм ви го казал! Хей… къде отивате?
Хари, Рон и Хърмаяни не си продумаха, докато не спряха във входната зала, която им се стори много студена и мрачна след парка.
— Трябва да отидем при Дъмбълдор — предложи Хари. — Хагрид е казал на непознатия как да мине покрай Пухчо, под онази мантия е бил или Снейп, или Волдемор… трябва да е било лесно, след като е напил Хагрид. Само се надявам Дъмбълдор да ни повярва. Фирензи би могъл да ни подкрепи, ако Бейн не му забрани. Къде е кабинетът на Дъмбълдор?
Те се огледаха, сякаш се надяваха да видят табела, която да им посочи вярната посока. Никога не им бяха казвали къде живее Дъмбълдор, нито пък знаеха някой да е бил пратен при него.
— Ще трябва просто да… — почна Хари, но изведнъж прозвуча глас от другия край на залата.
— Какво правите вие тримата вътре?
Беше професор Макгонъгол, която носеше голям куп книги.
— Искаме да говорим с професор Дъмбълдор — заяви Хърмаяни доста храбро, както си помислиха Хари и Рон.
— Да говорите с професор Дъмбълдор? — повтори професор Макгонъгол, сякаш да искаш да направиш това, бе нещо много подозрително. — Защо?
Хари преглътна — сега какво?
— То е нещо като тайна — каза, но веднага му се прищя да не беше го казвал, защото ноздрите на професор Макгонъгол се разшириха.
— Професор Дъмбълдор замина преди десет минути — каза студено. — За него пристигна спешно сова от Министерството на магията и той отлетя веднага за Лондон.
— Заминал? — попита Хари трескаво. — Сега?
— Професор Дъмбълдор е много велик магьосник, Потър, и е много зает…
— Но това е важно.
— Нещо, което ти трябва да му кажеш, е по-важно от Министерството на магията, така ли, Потър?
— Вижте — започна Хари, като се отказа от всякаква предпазливост. — Професор Макгонъгол… става дума за философския камък…
Каквото и да беше очаквала професор Макгонъгол, то не беше това. Книгите се изсипаха от ръцете й, но тя не се наведе да ги събере.
— Отк-к-къде знаете… — заекна тя.
— Професор Макгонъгол, мисля… знам… че Сн… че някой ще се опита да открадне камъка. Трябва да говоря с професор Дъмбълдор.
Тя го изгледа със смесица от потрес и подозрение.
— Професор Дъмбълдор ще се върне утре — каза като заключение. — Не знам как сте разбрали за камъка, но бъдете уверени, че няма възможност никой да го открадне. Твърде добре е защитен.
— Но, професор Макгонъгол…
— Потър, знам какво говоря — отсече тя, наведе се и събра падналите книги. — Предлагам всички да излезете навън и да се насладите на слънцето.
Но те не го сториха.
— Ще бъде довечера — каза Хари, след като се увери, че професор Макгонъгол не може да го чуе. — Довечера Снейп ще влезе през капака на пода. Открил е всичко, което му трябва, а сега е отстранил и Дъмбълдор. Той е изпратил тази бележка. Обзалагам се, че в Министерството на магията ще бъдат удивени, когато се появи Дъмбълдор.
— Но какво можем…
Хърмаяни ахна. Хари и Рон се обърнаха.
Там стоеше Снейп.
— Добър ден! — каза той спокойно.
Те го гледаха втренчено.
— Не би трябвало да стоите вътре в такъв ден — продължи той със странна, крива усмивка.
— Ние щяхме… — подхвана Хари, без да има представа какво ще каже.
— Трябва да бъдете по-предпазливи — рече Снейп. — Като се шляете така, хората ще си кажат, че сте замислили нещо. А „Грифиндор“ наистина не може да си позволи да загуби още точки, нали?
Хари се изчерви. Те се обърнаха, за да излязат навън, но Снейп ги повика да се върнат.
— Предупреждавам те, Потър… още едно нощно скитосване, и лично аз ще поискам да бъдеш изключен. Приятен ден!
И тръгна към учителската стая.
Отвън, на каменните стъпала, Хари се обърна към другите.
— Така, ето какво ще направим — прошепна настойчиво. — Един от нас трябва да държи под око Снейп… да чака пред учителската стая и да го проследи, ако я напусне. Хърмаяни, най-добре ще е това да си ти.
— Защо аз?
— Очевидно е — каза Рон. — Можеш да се преструваш, че чакаш професор Флитуик, разбираш ли? — Той си преправи гласа. — О, професор Флитуик, толкова съм разтревожена. Мисля, че съм сбъркала въпрос четиринайсет Б…
— Ох, млъкни — каза Хърмаяни, обаче се съгласи да отиде и да дебне Снейп.
— А за нас ще е най-добре да стоим пред коридора на третия етаж — каза Хари на Рон. — Ела.
Обаче тази част на плана не подейства. Едва бяха достигнали вратата, която отделяше Пухчо от останалата част на училището, когато професор Макгонъгол се появи отново и този път се ядоса.
— Навярно си въобразявате, че покрай вас може да се премине по-трудно, отколкото покрай цял куп заклинания! — развика се тя. — Стига с тези глупости! Ако чуя, че сте били пак някъде наблизо, ще отнема на „Грифиндор“ още петдесет точки! Да, Уизли, на поверения ми дом!
Хари и Рон се върнаха в общата стая. Хари тъкмо бе казал „Поне Хърмаяни е по петите на Снейп“, когато портретът на Дебелата дама се отвори и Хърмаяни влезе.
— Съжалявам, Хари! — проплака тя. — Снейп излезе и ме попита какво правя. Като му казах, че чакам Флитуик, той отиде да го повика и аз чак сега се измъкнах. Не знам къде отиде Снейп.
— Е, това е и толкова! Нали? — каза Хари.
Другите двама впериха очи в него. Беше бледен и очите му святкаха.
— Довечера ще изляза оттук и ще се опитам пръв да достигна до камъка.
— Ти си луд! — каза Рон.
— Не можеш! — добави Хърмаяни. — След това, което казаха Макгонъгол и Снейп? Ще те изключат!
— И КАКВО ОТ ТОВА? — кресна Хари. — Не разбирате ли? Ако Снейп докопа камъка, Волдемор ще се върне! Не сте ли чували какво е било, когато се е опитал да вземе властта? Няма да има „Хогуортс“, за да бъда изключен от него! Той ще го разруши или ще го превърне в училище за Черна магия! Вече няма значение дали ще загубим точки, не разбирате ли? Да не мислите, че той ще остави вас и вашите семейства на мира, ако спечелите Купата на домовете? Ако ме хванат, преди да стигна до камъка… е, ще трябва да се върна при семейство Дърсли и да чакам Волдемор да ме намери там. Това ще означава само, че ще умра малко по-късно, отколкото бих умрял иначе, защото аз никога няма да премина към Тъмната страна! Нощес ще вляза през онзи капак на пода и каквото и да кажете вие двамата, няма да ме спре. Волдемор е убил
