върнах тук и се опитах да се самоубия. Тогава, разбира се, се сетих, че съм… че съм…
— Вече мъртва — услужливо й подсказа Рон.
Миртъл изхлипа трагично и се вдигна във въздуха. После се завъртя, гмурна се с главата надолу в тоалетната, като ги изпръска целите с вода, и изчезна от погледите им. Ако се съдеше по долитащите хлипания, тя се беше настанила някъде в чупката на тръбите.
Хари и Рон зяпнаха от изненада, но Хърмаяни отегчено вдигна рамене и каза:
— Право да ви кажа, за Миртъл това е вид веселба… Хайде да си вървим.
Хари едва бе успял да затвори вратата след гърлените ридания на Миртъл, когато един силен глас накара и тримата да подскочат.
— РОН!
Пърси Уизли стоеше като закован на последното стъпало, с бляскаща значка на префект и с изражение, което показваше пълен шок.
— Това е момичешка тоалетна! — почти изкрещя той. — Какво търсите…
— Просто оглеждахме — вдигна рамене Рон. — За знаци… нали разбираш.
Пърси се наду и така досущ заприлича на госпожа Уизли, помисли си неволно Хари.
— Веднага… да се махате… оттам… — започна да ги пъди Пърси, приближавайки се към тях и размахвайки ръце. — Не ви ли е грижа какво ще си помислят другите? Промъквате се на това място, докато всички са на вечеря…
— Защо да не може да идваме тук? — запъна се Рон, като спря и впери поглед в Пърси. — Виж какво, ние дори с пръст не сме докосвали тая котка.
— Това казах и аз на Джини — тросна му се Пърси, — но тя се бои, че ще ви изключат. Никога не съм я виждал толкова разстроена, плаче непрекъснато. Защо не помислихте за нея, като виждате, че всички първокурсници са толкова впечатлени от цялата история?
— Теб изобщо не те е грижа за Джини — каза Рон и ушите му пламнаха. — Ти просто се боиш, че заради мен може да не станеш Отличник на „Хогуъртс“.
— Отнемам пет точки от „Грифиндор“! — отсече Пърси, като въртеше значката си на префект. — И се надявам да сте си взели поука! Никакви детективски опити, иначе ще пиша на мама!
След това се обърна и се отдалечи, а вратът му бе почервенял като ушите на Рон.
Хари, Рон и Хърмаяни нарочно седнаха колкото може по-далеч от Пърси в общата стая тази вечер. Рон още беше в много лошо настроение и все правеше петна върху домашното си по вълшебство. Като посегна разсеяно към пръчката си да изтрие петната, тя запали пергамента му. Като се напуши почти колкото домашното си, Рон захвърли учебника с класически заклинания за втори курс. За голяма изненада на Хари същото направи и Хърмаяни.
— Кой ли може да бъде? — попита тя спокойно, сякаш продължаваше вече започнат разговор. — Кой ли би искал да изгони всички безмощни и потомците на мъгъли от „Хогуортс“?
— Я да видим — каза Рон, престорено озадачен. — Кой от нашите познати мисли, че потомците на мъгъли са отрепки?
Той погледна към Хърмаяни. Тя отвърна на погледа му и не съвсем убедено каза:
— Ако говориш за Малфой…
— Разбира се, че за него! — каза Рон. — Нали го чу: „Мътнороди, вие сте следващите!“ Хайде де, стига ти само да погледнеш лицето на този гнусен плъх, за да разбереш, че е точно той…
— Малфой да е Наследника на Слидерин? — скептично попита Хърмаяни.
— Виж семейството му — намеси се Хари, като също затвори учебниците си. — Всички от рода му са учили в „Слидерин“, нали все се фука с това. Нищо чудно да са потомци на самия Салазар Слидерин. Само колко е злобен баща му!
— Може от векове да имат ключ от Стаята на тайните! — каза Рон. — И да са го предавали от баща на син.
— Ами… — предпазливо каза Хърмаяни. — Не е изключено…
— Само че как да го докажем? — мрачно попита Хари.
— Сигурно има начин — бавно и с тих глас каза Хърмаяни, хвърляйки бърз поглед към Пърси в другия край на стаята. — Ще бъде, разбира се, много трудно… И опасно, много опасно. Вероятно ще нарушим поне около петдесет училищни правила.
— Е, ако до месец, месец и нещо решиш да ни изясниш, ще се обадиш, нали? — заядливо каза Рон.
— Добре — отвърна Хърмаяни студено. — Трябва да направим следното — да се вмъкнем в общата стая на „Слидерин“ и да зададем на Малфой няколко въпроса, без той да разбере, че сме ние.
— Но това е невъзможно! — възкликна Хари, а Рон се изсмя.
— Не, не е — каза Хърмаяни. — Ще ни трябва само малко Многоликова отвара.
— Каква отвара? — попитаха Рон и Хари в един глас.
— Снейп я спомена в час преди няколко седмици.
— Да не мислиш, че няма какво друго да правим в час по отвари, освен да слушаме Снейп! — измърмори Рон.
— Но тази отвара променя външния вид! Само си помислете — можем да се преобразим в трима от слидеринци. Никой няма да знае, че сме ние. Малфой сигурно ще ни каже всичко. Той навярно и сега се фука в общата стая на „Слидерин“. Ех, да можехме да го чуем!
— Тая Многоликова отвара ми се струва малко съмнителна — каза Рон и се намръщи. — Ами ако си останем завинаги като трима от „Слидерин“?
— Действието й отслабва след определено време — обясни Хърмаяни и махна с ръка нетърпеливо, — но трудното ще е да се доберем до рецептата. Снейп каза, че я има в книгата, наречена „Свръхсилни отвари“, която сигурно е в Недостъпния отдел на библиотеката.
Имаше само един начин да се вземе книга от Недостъпния отдел — необходимо бе писмено разрешение от учител.
— Трудно ще обясним защо искаме тази книга — каза Рон — и да отречем, че ще се опитваме да правим някоя от отварите.
— Предполагам — каза Хърмаяни, — че ако се престорим на много заинтересовани от теорията, може да имаме късмет…
— О, забрави! Никой учител няма да се хване на това — каза Рон. — Трябва да е голям глупак…
ГЛАВА ДЕСЕТА
ЛУДИЯТ БЛЪДЖЪР
След злополучната история с феите професор Локхарт вече не водеше живи примери в клас. Вместо това им четеше откъси от книгите си и понякога изиграваше лично по-драматичните моменти. Обикновено избираше Хари да му помага в тези нагледни уроци, така че досега на Хари му се бе налагало да бъде веднъж обикновен селянин от Трансилвания, когото Локхарт бе изцерил от дърдорковщина, друг път един йети с хрема и трети път — вампир, когото Локхарт бил подредил така, че оттогава се хранел само с маруля.
Още в следващия час по защита срещу Черните изкуства Хари пак беше изкаран пред класа, този път в ролята на върколак. Ако не трябваше на всяка цена да предразположат Локхарт този ден, Хари би отказал.
— На това място надаваш силен вой, Хари… точно така… и тогава, ако щете вярвайте, аз се хвърлих — ето така… съборих го на пода… така… успях да го задържа с едната си ръка, а с другата допрях магическата пръчка до гърлото му… После събрах колкото сила ми беше останала и извърших сложната хомоморфна магия… той нададе жален стон… хайде, Хари… още по-високо… добре… Космите му изчезнаха, зъбите се смалиха и той се превърна отново в човек. Просто, но имаше ефект и… още едно село ще ме помни като героя освободител от непрекъснатия ужас на върколашките набези.
Звънецът удари и Локхарт се изправи.
— За домашно съчинете стихотворение за моята победа над върколака от Уага-Уага! Авторът на най-
