Хари стана, облече се и отиде рано в Голямата зала да закуси. Там завари съотборниците си, скупчени край дългата празна маса, с напрегнати лица и почти без да разговарят.
Като наближи единайсет часа, цялото училище се отправи към куидичното игрище. Беше мъглив и дъждовен ден с буря, стаена във въздуха. Когато Рон и Хърмаяни пристигнаха забързани да пожелаят на Хари успех, той тъкмо влизаше в съблекалнята. Всички от отбора облякоха яркочервените грифиндорски екипи и седнаха да слушат обичайното напътствено слово на Ууд преди мача.
— „Слидерин“ имат по-добри метли от нас — започна той — и никой не го отрича. Но ние имаме по- добри играчи върху метлите. Ние тренирахме по-усилено от тях, летяхме при всякакво време… („Съвсем вярно — измърмори Джордж Уизли, — не ми е изсъхвал гърбът на фланелката от август“) Ще ги накараме да проклинат деня, в който са допуснали това малко нищожество Малфой да си купи място в техния отбор.
И като дишаше тежко от вълнение, Ууд се обърна към Хари:
— На теб се пада, Хари, да им докажеш, че за един търсач не е достатъчно само да има богат баща. Грабни снича преди Малфой или умри, защото днес трябва да спечелим!
— И не се притеснявай — добави Фред, като му намигна.
Като излязоха на игрището, ги посрещна силна врява, но насърчителните възгласи надделяваха, защото „Рейвънклоу“ и „Хафълпаф“ също искаха да видят „Слидерин“ победени. Слидеринците в тълпата не останаха по-назад със своите дюдюкания и съскания. Мадам Хууч, учителката по куидич, накара Флинт и Ууд да си стиснат ръцете, което те направиха малко по-силно, отколкото бе необходимо, разменяйки си заплашителни погледи.
— Започвате при сигнала на свирката — каза мадам Хууч. — Три… две… едно…
Подтиквани от рева на тълпата, четиринайсет играчи се вдигнаха към оловното небе. Хари летеше най- високо от всички и се взираше за снича.
— Как е там, белязания? — извика Малфой, набирайки рязко височина, за да се изфука със скоростта на метлата си.
Хари нямаше време да отговори. В същия момент към него се бе засилил тежък черен блъджър, който мина на милиметър покрай главата му и даже му разроши косата.
— На косъм беше, Хари! — каза Джордж, прелитайки покрай него с бухалка, готов да върне блъджъра на слидеринци.
Хари видя как Джордж силно удари блъджъра към Ейдриън Пюси. Ала блъджърът сам смени посоката си по средата на пътя и отново се насочи към Хари. Той бързо се сниши, за да го избегне, а Джордж успя да го запрати силно към Малфой. Но блъджърът отново зави като бумеранг и пак се устреми към главата на Хари.
Рязко увеличавайки скоростта си, Хари полетя към другия край на игрището. Чуваше как блъджърът свисти зад него. Какво ли ставаше? Блъджърите нямаха навик да се занимават само с един играч — тяхната задача беше да се опитват да свалят колкото може повече хора…
Фред Уизли чакаше блъджъра в другия край. Хари се наведе, Фред замахна към блъджъра с всички сила и той бе запратен встрани.
— Успяхме! — израдва се Фред, но грешеше.
Привлечен сякаш от магнит, блъджърът отново се насочи към Хари и той бе принуден да се понесе с пълна скорост.
Започна да вали. Хари усети по лицето си тежки капки, които замъглиха стъклата на очилата му. Нямаше представа какъв е резултатът от мача, докато не чу коментатора Лий Джордън да казва: „Води «Слидерин» с шейсет точки на нула.“
По-добрите метли на слидеринци явно даваха преимущество, а лудият блъджър от своя страна правеше каквото може, за да свали Хари от въздуха. Фред и Джордж сега летяха толкова плътно от двете му страни, че Хари не можеше да види нищо, освен размаханите им ръце, и нямаше никакъв шанс дори да забележи снича, камо ли да го улови.
— Някой… сигурно е… правил нещо… на този блъджър — изръмжа Фред и замахна с всички сили с бухалката си, щом топката отново се засили да удари Хари.
— Имаме нужда от почивка — отвърна Джордж.
Той се опита да даде сигнал на Ууд и в същото време попречи на блъджъра да счупи носа на Хари. Очевидно Ууд го разбра, защото се разнесе свирката на мадам Хууч и Хари, Фред и Джордж се насочиха към земята, опитвайки се все още да избегнат побеснелия блъджър.
— Какво става? — попита ги Ууд, когато всички от отбора на „Грифиндор“ се скупчиха заедно, докато слидеринците в тълпата им се подиграваха. — Ще ни смажат! Фред, Джордж, къде бяхте, докато тоя блъджър пречеше на Анджелина да уцели?
— Бяхме десетина метра над нея, за да попречим на другия блъджър да убие Хари, Оливър — отвърна Джордж ядовито. — Някой го е омагьосал, не оставя Хари на мира и през цялата игра не се е насочил към никого другиго. Сигурно слидеринци са му направили нещо.
— Но блъджърите бяха заключени в кабинета на мадам Хууч от последната ни тренировка насам, а тогава им нямаше нищо… — разтревожено обясни Ууд.
Към тях вече крачеше мадам Хууч. Зад гърба й Хари видя как слидеринци злорадстваха и сочеха към него.
— Слушайте — каза Хари, докато тя се приближаваше, — ако продължавате и двамата да хвърчите около мен, ще мога да уловя снича само ако той случайно се пъхне в ръкава ми. Затова се върнете при другите в отбора и ме оставете да се оправям с това чудо, както мога.
— Не се инати — възрази му Фред. — Топката може да ти счупи главата.
Ууд местеше поглед от Хари към братята Уизли.
— Това е лудост, Оливър! — намеси се гневно Алиша Спинет. — Как ще оставите Хари да се бори сам с такова нещо! Нека да поискаме разследване…
— Спрем ли играта сега, ще загубим мача! — каза Хари. — Няма да се дадем на слидеринци само заради някакъв си полудял блъджър, я!
— Ти си виновен за всичко — сърдито се обърна Джордж към Оливър Ууд. — „Грабни снича или умри“ — що за глупост беше да му казваш това!
Мадам Хууч вече беше при тях.
— Готови ли сте да започваме играта? — обърна се тя към Ууд.
Ууд погледна към Хари и усети неговата решимост.
— Добре — каза той. — Фред, Джордж, нали чухте какво ви каза Хари? Той ще се заеме сам с блъджъра.
Дъждът се бе усилил. Щом мадам Хууч даде сигнал със свирката си, Хари се отблъсна силно нагоре и веднага чу зловещото свистене на блъджъра зад себе си. Все по-високо и по-високо се издигаше Хари, правеше лупинги и завои, извиваше спирали, летеше на зигзаг и в кръг. Леко зашеметен, той все пак си отваряше широко очите. Капките дъжд се разливаха по очилата и влизаха в ноздрите му, когато увисваше с главата надолу, за да избегне поредното шеметно засилване на блъджъра. Чуваше как учениците долу се смеят и знаеше, че сигурно изглежда много глупаво, но полуделият блъджър бе тежък и не можеше да променя посоката си бързо като него.
Постепенно Хари започна да обикаля като въртележка покрай целия стадион, взирайки се през сребристата завеса от дъжд към головите стълбове на грифиндорци, където Ейдриън Пюси се опитваше да се промъкне покрай Ууд…
По новото изсвистяване край ухото си Хари разбра, че блъджърът пак го е отминал на косъм, извъртя се и полетя в обратната посока.
— За балета ли тренираш, а, Потър? — изкрещя му Малфой, когато Хари бе принуден много смешно да се завърти, за да избегне блъджъра.
После се опита да се отдалечи от него, ала той го догони на метър и нещо и когато се обърна да хвърли пълен с омраза поглед към Малфой, Хари видя златния снич. Той се рееше на десетина сантиметра над лявото ухо на Малфой, който не го забелязваше, защото в този миг се подиграваше на Хари.
Един мъчително дълъг момент Хари остана да виси неподвижно, като не смееше да се засили към Малфой, за да не погледне и той нагоре и да забележи снича.
БАМММ!
