— Отнасяй се с повече уважение към училищния префект! Поведението ти не ми харесва.
Малфой му отвърна с насмешка и кимна на Хари и Рон да го последват. На Хари му се прииска да се извини на Пърси, но се усети навреме. Двамата с Рон забързаха след Малфой, който каза, когато завиваха по следващия коридор:
— Тоя Питър Уизли…
— Пърси — автоматично го поправи Рон.
— Все едно — каза Малфой. — Доста често го виждам да се мотае насам напоследък. И се обзалагам, че знам какво е намислил. Надява се да хване Наследника на Слидерин с голи ръце. — И се изхили насмешливо.
Хари и Рон размениха възбудени погледи.
Малфой спря пред гола влажна част на каменната стена.
— Каква беше новата парола? — обърна се той към Хари.
— Ъъъ… — можа само да измънка той.
— А, да… Чистокръвни! — сети се Малфой, преди да го чуе, и една каменна врата, скрита в стената, се отвори. Малфой премина през нея и Хари и Рон го последваха.
Общата стая на „Слидерин“ представляваше дълго ниско подземно помещение със стени от груб камък и с таван, от който на вериги висяха обли зеленикави лампи. В камината с красива украса пропукваше огън, а наоколо в резбовани столове се виждаха силуетите на няколко слидеринци.
— Чакайте ме тук — каза Малфой на Хари и Рон, като кимна към два празни стола встрани от огъня. — Ще ида да го донеса, баща ми току-що ми го изпрати…
Чудейки се какво ли ще им донесе Малфой, Хари и Рон седнаха, като се правеха, че се чувстват у дома си.
Малфой се върна след минута с нещо като изрезка от вестник в ръце. Тикна я под носа на Рон.
— Ето, посмей се! — каза той.
Хари видя как очите на приятеля му се разшириха от неприятна изненада. Рон бързо прочете изрезката, изсмя се насила и я подаде на Хари.
Беше от публикация в „Пророчески вести“ и гласеше:
Артър Уизли, началник на отдел „Злоупотреба с мъгълски вещи“, бе глобен днес петдесет галеона за това, че е омагьосал един мъгълски автомобил.
Господин Луциус Малфой, член на настоятелството на Училището за магия и вълшебство „Хогуортс“, където омагьосаната кола катастрофира в началото на учебната година, поиска днес оставката на господин Уизли.
„Уизли опозори министерството — каза Малфой пред наш репортер. — Явно той е неспособен да създава нашите закони и смешният му Закон за защита на мъгълите трябва незабавно да бъде отменен“
Господин Уизли не бе открит за коментар, но неговата съпруга каза на репортерите да изчезват, преди да е пратила домашния си таласъм по петите им.
— Е? — нетърпеливо попита Малфой, когато Хари му подаде изрезката. — Не е ли много забавно?
— Ха-ха! — мрачно се изсмя Хари.
— Артър Уизли толкова обича мъгълите, че по-добре да си счупи пръчката и да върви при тях — презрително каза Малфой. — Кой би предположил, че Уизли са чистокръвни, ако знае как се държат?
Лицето на Рон — по-точно на Краб — се изкриви от гняв.
— К’во ти става, Краб? — сопна му се Малфой.
— Стомахът ме боли — изсумтя Рон.
— Върви тогава в болничното крило и ритни по веднъж всички мътнороди от мен — почти зацвили Малфой. — Изненадан съм, че „Пророчески вести“ не са съобщили още за тези нападения — позамисли се той. — Сигурно Дъмбълдор се опитва да потули всичко. Ама ако не сложи край, веднага ще го уволнят. Татко винаги е казвал, че Дъмбълдор е най-голямата беда, сполетяла това училище. Той си обича мъгълите. Един свестен директор никога не би допуснал такъв боклук като Крийви в училището.
Малфой взе да прави снимки с въображаем фотоапарат, имитирайки Колин жестоко, но точно:
— Потър, може ли да те снимам, Потър? Ще ми дадеш ли автограф? Може ли да ти оближа обувките, Потър?
Той пусна ръцете си и погледна Хари и Рон.
— Какво ви става на вас двамата?
Макар и твърде късно, Хари и Рон се насилиха да се разсмеят и Малфой остана доволен. Той може би беше свикнал, че Краб и Гойл винаги бавно загряват.
— Свети Потър, приятелят на мътнородите — бавно изрече Малфой. — И той не знае какво е да си магьосник, иначе нямаше да се влачи с оная надута мъгълка Грейнджър. А пък мнозина се заблуждават, че е Наследника на Слидерин.
Хари и Рон затаиха дъх — всеки миг Малфой щеше да си признае, че е той. Обаче…
— Как ми се ще да знам кой е всъщност — позамисли се Малфой. — Бих могъл да му помогна.
Челюстта на Рон увисна така, че изражението по лицето на Краб стана още по-тъпо. Добре че Малфой не забеляза и Хари бързо се намеси:
— Ти сигурно имаш някаква идея кой стои зад всичко това…
— Нали знаеш, че нямам и представа, Гойл! Колко пъти ще ти казвам? — сопна се Малфой. — А и татко не ще да ми каже нищичко за последния път, когато Стаята на тайните е била отворена. Е, вярно, че е станало преди петдесет години, когато и той още не е бил в училището. Но пък знае всичко, ама казва, че се пази в тайна и щяло да стане подозрително, ако аз знам твърде много. Едно знам обаче със сигурност — последния път, когато е била отворена Стаята на тайните, е умрял мътнород. Бас държа, че е само въпрос на време, преди някой от тях да бъде убит, и този път… Надявам се да е оная Грейнджър — завърши той злорадо.
Рон стисна гигантските пестници на Краб. Разбирайки, че ще се издадат, ако Рон удари в този момент Малфой, Хари му хвърли предупредителен поглед и каза:
— Ти знаеш ли дали са хванали оня, дето отворил Стаята последния път?
— Ами да. Който и да е бил, изгонили са го — каза Малфой. — Сигурно е още в Азкабан.
— В Азкабан ли? — озадачи се Хари.
— В Азкабан я! В затвора за магьосници — каза Малфой, гледайки го с недоумение. — Ама сериозно ти казвам, ако загряваш толкова бавно, направо ще тръгнеш назад. — Той се понамести в стола си и продължи: — Татко казва да си мълча и да оставя Наследника на Слидерин да си свърши работата. Той смята, че училището има нужда да се очисти от всички мътнороди, ама аз да не се замесвам в тая работа. Татко, естествено, си има много други грижи в момента. Нали разбрахте, че от Министерството на магията нахлуха в замъка ни миналата седмица.
Хари се помъчи да изрази тревога по глупавото лице на Гойл.
— Да, да… — продължи Малфой. — Ама за щастие не намериха кой знае какво. Татко има някои много ценни произведения на Черните изкуства. Но добре че и ние си имаме наша стая на тайните под пода на гостната.
— Хайде де! — възкликна Рон.
Малфой го погледна. Погледна го и Хари. Рон се изчерви, дори косата му като че ли почервеня. Носът му бавно се удължаваше… Явно часът на отварата изтичаше. Рон заприличваше на себе си, а ако се съдеше по ужаса в очите му, обърнати към Хари, с него ставаше същото.
И двамата скочиха на крака.
— Трябва ми лекарство за стомаха — смотолеви Рон. Без повече да се маят, те прекосиха на бегом общата стая на „Слидерин“, хвърлиха се през каменната стена и хукнаха по коридора с отчаяната надежда, че Малфой не е забелязал нищо. Хари усещаше как огромните обувки на Гойл се изхлузват от краката му и трябваше да си повдига наметалото, тъй като се смаляваше. Втурнаха се по стълбите към тъмната входна
