Може би чудовището, каквото и да е то, се е укротило и е изпаднало в летаргия за още петдесет години…
Ърни Макмилън от „Хафълпаф“ не беше настроен толкова оптимистично. Той все още смяташе, че Хари е виновен и че се е издал в клуба по дуелиране. Пийвс само наливаше масло в огъня — току се появяваше в някой коридор, пълен с ученици, и кълчейки се, запяваше „О, Хари, Хари, какво си сторил…“
Гилдрой Локхарт като че ли си въобразяваше, че именно той е успял да спре нападенията. Хари го чу да се хвали на професор Макгонъгол, когато веднъж грифиндорци се събираха за час по трансфигурация:
— Не очаквам да имаме повече проблеми, Минерва — каза той, като се потупваше многозначително по носа и намигаше. — Убеден съм, че този път Стаята е заключена завинаги. Виновникът сигурно е разбрал, че е само въпрос на време да го заловя. Добре че е проявил здрав разум да престане, преди да съм го хванал за гушата. Ето защо — продължи той — в този момент училището има нужда от нещо, което да повдигне духа. Нещо, което да изтрие спомените от миналия срок. Сега не ми се говори повече за това, но ми се струва, че знам точно какво е то…
Той пак си потупа носа и се отдалечи.
На 14 февруари11 на закуска стана ясно как Локхарт смята да им повдигне духа. Хари не беше спал достатъчно предишната нощ, понеже тренировката им по куидич бе продължила по-дълго, затова той стигна тичешком до Голямата зала със закъснение. За момент си помисли, че е влязъл през друга врата. Целите стени бяха покрити с големи сребристорозови цветя и което бе още по-кошмарно — конфети във формата на сърчица падаха от светлосиния таван. Хари отиде на масата на „Грифиндор“, където вече седеше Рон с малко кисело изражение на лицето, а Хърмаяни нещо все се хилеше.
— Какво става тук? — попита ги Хари, като седна и издуха конфетите от бекона си.
Рон посочи Височайшата маса, явно прекалено възмутен, за да говори. Локхарт, в сребристорозова мантия — за да е в тон с украсата, — махаше с ръка за тишина. Учителите от двете му страни бяха с каменни лица. От мястото си Хари забеляза как един мускул играе по лицето на професор Макгонъгол. Снейп изглеждаше така, сякаш някой току-що му беше дал насила голяма чаша „КОСТРАСТ“.
— Честит свети Валентин! — провикна се Локхарт. — Позволете ми да благодаря на всички онези четирийсет и шест дами, които са ми изпратили картички! Да, позволих си да организирам тази малка изненада за вас… но това не е всичко!
Локхарт плесна с ръце и дузина намусени джуджета влязоха с маршова стъпка. За да не бъдат обикновени джуджета, Локхарт беше поставил на всичките златни криле и им бе дал по една арфа в ръцете.
— Това са моите приятели купидончетата с поздравителните картички! — обърна се той сияещ към множеството. — Днес те ще обикалят из цялото училище и ще разнасят поздрави по случай Деня на свети Валентин. Но това не е всичко! Сигурен съм, че моите колеги биха искали да се включат в празника. Защо да не помолим професор Снейп да ви покаже как се прави любовен еликсир? А какво да кажем за професор Флитуик, който може така да ви омае и заплени, както никой друг от магьосниците, които познавам!
Професор Флитуик скри лице в дланите си. Снейп гледаше така, сякаш е готов да изсипе отрова в гърлото на първия, който би му поискал любовен еликсир.
— Моля те, Хърмаяни, успокой ме, че не си една от тези четирийсет и шест — каза Рон, като напускаха Голямата зала за първия час.
Хърмаяни изведнъж се зае усилено да търси в чантата си програмата, та не можа да отговори. През целия ден джуджетата се втурваха в часовете да предават любовни послания и учителите много се дразнеха, а късно следобед, докато грифиндорци се качваха по стълбите за час по вълшебство, едно джудже настигна Хари.
— Ей, ти! Хари Потър! — извика изключително недружелюбното създание, пробивайки си път с лакти, за да стигне до Хари.
Притеснен от мисълта, че ще получи картичка с любовно обяснение пред очите на цяла върволица първокурсници, между които и Джини Уизли, Хари се опита да се измъкне. Джуджето обаче успя да се шмугне през тълпата, раздавайки наляво и надясно ритници по кокалчетата, и настигна Хари, преди той да успее да направи и две крачки.
— Трябва да предам музикално послание „За Хари Потър — лично“ — каза то, дръпвайки заплашително струните на арфата си.
— Не тук — изшътка Хари в опит да се отскубне.
— Не мърдай! — изръмжа джуджето, като се вкопчи в чантата на Хари и го дръпна назад.
— Пусни ме! — озъби му се Хари, мъчейки се да се откъсне.
Чу се силен звук от скъсване и чантата му се разпори на две. Книгите му, магическата пръчка, пергаментът и перото се изсипаха на пода, а шишенцето с мастило се разля отгоре им.
Хари зашари по пода, за да събере нещата си, преди джуджето да започне да пее, но предизвика задръстване в коридора.
— Какво става тук? — разнесе се студеният провлачен глас на Драко Малфой.
Хари започна трескаво да натъпква всичко обратно в разпраната си чанта, без да се надява, че ще успее да се измъкне, преди Малфой да чуе музикалната му картичка за празника.
— Какво е това стълпотворение? — каза друг познат глас, който принадлежеше на Пърси Уизли.
Загубил самообладание, Хари се опита да избяга, но джуджето се вкопчи в коленете му и го събори на пода.
— Ха така! — каза то и яхна глезените на Хари. — Ето ти музикалния поздрав!
Хари би дал цялото злато на „Гринготс“ само и само да можеше да се изпари начаса. Мъчейки се храбро да се смее с всички останали, той се изправи на изтръпналите си от тежестта на джуджето крака, а Пърси Уизли правеше всичко възможно да разпръсне учениците, някои от които плачеха от смях.
— Изтегляйте се, изтегляйте се! Звънецът иззвъня преди пет минути! Влизайте в час веднага! — говореше той, изтиквайки някои от по-малките. — Ти също, Малфой!
Хари забеляза как Малфой се наведе, грабна нещо и тържествено го показа на Краб и Гойл. Това бе дневникът на Риддъл!
— Върни ми го — кротко му каза Хари.
— Чудно какво ли е написал Потър тук! — каза Малфой, мислейки, че това е дневник на Хари, очевидно без да бе забелязал годината на корицата.
Околните се смълчаха. Джини гледаше с разширени очи ту дневника, ту Хари и по лицето й бе изписан ужас.
— Върни го, Малфой! — строго каза Пърси.
— Първо ще го погледна — каза Малфой и предизвикателно размаха дневника пред Хари.
— В качеството си на училищен префект… — започна Пърси, но Хари не можеше повече да търпи.
Той измъкна пръчката си, викна „Експелиармус!“ и точно както Снейп бе обезоръжил Локхарт в клуба по дуелиране, така и дневникът излетя от ръцете на Малфой.
Рон го грабна, доволно ухилен.
— Хари! — повиши глас Пърси. — Магии не се правят по коридорите. Ще трябва да докладвам.
Но Хари не го беше грижа — той бе спечелил чудесна победа над Малфой, заради която си заслужаваше „Грифиндор“ да загуби пет точки. Малфой гледаше яростно, а когато Джини мина покрай него, за да влезе в своята класна стая, той й подвикна заядливо:
— Твоето обяснение в любов май не се понрави на Потър!
Джини захлупи лице с шепи и изтича в стаята. Освирепял, Рон измъкна пръчката си, но Хари я издърпа
