съжалява, че ме е отстранил от „Хогуортс“, помнете ми думата.
— Професор Дъмбълдор… — обади се Хари.
Не знаеше откъде да започне: че съжалява, задето изобщо е създал ВОДА и е причинил всички тези неприятности, или че му е много криво, защото Дъмбълдор напуска, за да го спаси от изключване. Но още преди да е изрекъл и дума, директорът го прекъсна.
— Чуй ме, Хари — рече той припряно. — Трябва да изучаваш оклумантиката възможно най-усърдно, разбра ли? Прави всичко, каквото ти каже професор Снейп, и се упражнявай, особено вечер, преди да заспиш, за да затвориш съзнанието си за кошмарите… съвсем скоро ще разбереш защо, но ми обещай, че…
Мъжът на име Долиш се размърда. Дъмбълдор стисна Хари за китката.
— Помни… затваряй съзнанието си…
Ала още щом пръстите на директора се сключиха върху кожата на Хари, в белега върху челото го прободе болка и той изпита отново ужасното змийско желание да се нахвърли върху Дъмбълдор, да го нахапе, да го нарани…
— Ще разбереш… — прошепна Дъмбълдор.
Фоукс обиколи кабинета и се устреми към директора. Той пусна Хари, вдигна ръка и се хвана за дългата златна опашка на феникса. Блесна огън и двамата изчезнаха.
— Къде е той? — ревна Фъдж, докато се надигаше от пода. —
— Не знам! — викна Кингзли, който също бе скочил на крака.
— Невъзможно е да се е магипортирал! — изкрещя Ъмбридж. — Вътре в училището не може…
— Стълбището! — кресна Долиш, като се хвърли към вратата, отвори я рязко и изчезна, следван на крачка от Кингзли и Ъмбридж.
Фъдж се подвоуми, после се изправи бавно и изтръска прахта отпред по себе си. Настъпи дълга мъчителна тишина.
— Е, Минерва — заговори злобно министърът и пооправи разпрания си ръкав, — опасявам се, че това е краят на вашия приятел Дъмбълдор.
— Така ли мислите? — отвърна презрително професор Макгонъгол.
Фъдж сякаш не я чу. Оглеждаше опустошения кабинет. Някои от портретите му изсъскаха, един-два дори направиха с ръце неприлични жестове.
— Заведете тези двамата да си лягат — подкани министърът, погледна отново професор Макгонъгол и кимна пренебрежително към Хари и Мариета.
Макгонъгол не каза нищо, но все пак ги поведе към вратата. Докато тя се затваряше след тях, Хари чу гласа на Финиъс Нигелус.
— Знаете ли, господин министре, не съм съгласен с Дъмбълдор за много неща… но не можете да отречете, че притежава стил…
Глава двайсет и осма
Най-страшният спомен на Снейп
На мястото на Албус Дъмбълдор за директор на Училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ е назначена Долорес Джейн Ъмбридж (велика инквизиторка).
Гореизложеното е в съответствие с Образователен указ номер двайсет и осем.
До сутринта съобщението се появи из цялото училище, ала то не обясняваше как всички до последния човек в „Хогуортс“ са научили, че Дъмбълдор е надделял над двама аврори, великата инквизиторка, министъра на магията и неговия младши сътрудник и е успял да се измъкне. Където и да отидеше Хари, всички в замъка говореха само за едно — за бягството на Дъмбълдор, и макар че докато се предаваха от уста на уста, някои от подробностите бяха преиначени (Хари чу една второкурсничка да уверява друга, че сега Фъдж лежал в „Свети Мънго“ с тиква вместо глава), наистина беше изненадващо колко точно бе най- същественото от информацията. Всички например знаеха, че Хари и Мариета са единствените ученици, станали свидетели на сцената в кабинета на Дъмбълдор, и тъй като сега Мариета бе в болничното крило, Хари се оказа обсаден с молби да разправи всичко като очевидец.
— Много скоро Дъмбълдор ще дойде отново — заяви убедено Ърни Макмилан на връщане от часа по билкология, след като беше изслушал внимателно разказа на Хари. — Не успяха да го отстранят, когато бяхме във втори курс, и сега ще ударят на камък. Тлъстия монах ми каза… — той сниши съзаклятнически глас и се наложи Хари, Рон и Хърмаяни да се наведат по-близо до него, за да го чуват, — че… снощи, след като претърсили педя по педя замъка и парка, Ъмбридж се опитала да проникне отново в кабинета му. Но не могла да мине покрай грозилището. Директорският кабинет се бил самозапечатал и не я пускал. — Ърни се подсмихна. — Доколкото подразбрах, е изпаднала в умопомрачение от ярост.
— О, сигурно си е представяла как си седи горе в кабинета на директора — започна да злорадства Хърмаяни, докато се качваха по каменните стъпала към Входната зала. — Как се разпорежда с всички учители, тая тъпа, надута, властолюбива…
— Сигурна ли си, че
Иззад вратата се бе промъкнал Драко Малфой, следван от Краб и Гойл. Бледото му лице с остри черти святкаше от злоба.
— Боя се, че се налага да лиша „Грифиндор“ и „Хафълпаф“ от по няколко точки — провлече той.
— Не можеш да наказваш други префекти с лишаване от точки — възрази начаса Ърни.
— Точно така, а ние сме префекти, забрави ли? — изръмжа Рон.
— Много добре зная, царю Уизли, че
— Членовете на
— На Отряда за бързо реагиране към великата инквизиторка, Грейнджър — обясни Малфой и посочи мъничкото сребърно „О“, извезано върху мантията му, точно под значката на префект. — Група избрани ученици, подкрепящи Министерството на магията и посочени лично от професор Ъмбридж. Та членовете на Отряда за бързо реагиране вече
Рон издърпа магическата пръчка, но Хърмаяни отмести ръката му и прошепна:
— Недей!
— Разумно, Грейнджър — изсъска тихо Малфой. — Нова директорка, ново време… сега внимавайте в играта, Потър… цар Уизли…
Той се разсмя гръмогласно и продължи бавно нататък заедно с Краб и Гойл.
— Само ни хвърля прах в очите — възмути се Ърни. — Изключено е да са му разрешили да отнема точки… та това е нелепо… системата на префектите се обезсмисля напълно.
Но Хари, Рон и Хърмаяни се бяха обърнали инстинктивно към огромните пясъчни часовници в нишите отзад по стената, които отброяваха точките на домовете. Тази сутрин „Грифиндор“ и „Рейвънклоу“ водеха с
