ще ти дам отвара за дърдорковщина. А ти, Краб, отпусни малко хватката. Ако удушиш Лонгботъм, ще има да пишем обяснения. Опасявам се и че ще се наложи да го спомена в препоръката, ако някога решиш, да кандидатстваш за работа.
Той затвори с трясък вратата, оставяйки Хари в още по-голям смут: Снейп му беше последната надежда. Момчето погледна Ъмбридж, която явно се чувстваше по същия начин. Гърдите й се издуваха от гняв и отчаяние.
— Добре тогава — рече тя и извади магическата си пръчка. — Добре… сега вече нямам избор… тук става въпрос не просто за реда в училището… тук говорим за сигурността на министерството… да… да…
Сякаш сама се убеждаваше в нещо. Без да сваля очи от Хари, пристъпваше притеснена от крак на крак, почукваше с магическата пръчка по свободната си длан и дишаше тежко. Докато я наблюдаваше, Хари се чувстваше ужасно безсилен без магическата си пръчка.
— Принуждавате ме, Потър… не че искам — каза Ъмбридж и продължи да пристъпва неспокойно на едно място, — но понякога обстоятелствата оправдават средствата… Убедена съм, министърът ще разбере, че не съм имала избор…
Малфой я наблюдаваше захласнато.
— Проклятието Круциатус би трябвало да ви развърже езика — пророни тихо Ъмбридж.
— Не! — изпищя Хърмаяни. — Професор Ъмбридж… незаконно е!
Но Ъмбридж не й обърна внимание. Върху лицето й се появи противно, припряно, превъзбудено изражение, каквото Хари не беше виждал никога дотогава. Тя вдигна магическата пръчка.
— Министърът едва ли ще одобри, че нарушавате закона, професор Ъмбридж! — извика Хърмаяни.
— На Корнелиус няма да му навреди, защото няма да узнае — заяви Ъмбридж и позадъхана, започна да насочва пръчката ту към една, ту към друга част от тялото на Хари, явно умуваше къде ще го заболи най- силно. — Така и не разбра, че миналото лято съм заповядала на дименторите да подгонят Потър, но пък се зарадва много, че е получил възможност да го изключи от училище.
— Вие ли? — ахна Хари. — Вие ли пратихте дименторите?
— Все
— НЕ! — изпищя сподавено Хърмаяни иззад Милисънт Булстроуд. — Не… Хари… трябва да й кажем!
— За нищо на света — кресна той и се взря в малката част от Хърмаяни, която виждаше.
— Налага се, Хари, тя така и така ще го изтръгне, няма… няма смисъл.
И се разплака тихо отзад върху мантията на Милисънт Булстроуд. Слидеринката веднага прекрати опитите да я размаже върху стената и се дръпна погнусено.
— Добре, добре, добре — заяви победоносно Ъмбридж. — Госпожичка Всезнайка ще ни даде някои отговори. Хайде, момиче, говорете!
— Ър… ма… ни… не! — изкрещя Рон, както беше със запушена уста.
Джини гледаше Хърмаяни така, сякаш я вижда за пръв път. Срещу нея се беше облещил и Невил, който още не можеше да си поеме въздух. Хари обаче току-що беше забелязал нещо. Хърмаяни уж ридаеше безутешно в дланите си, а нямаше и следа от сълзи.
— Аз… извинявайте всички — изхлипа тя. — Но… не мога да го понеса…
— Така, така, момиче! — насърчи я Ъмбридж и след като я хвана за раменете, я бутна на опразненото тапицирано кресло и се надвеси над нея. — Хайде, кажете… с кого Потър се беше свързал преди малко?
— Ами… — простена през ридания Хърмаяни в дланите си. — Ами… опитваше се да говори с професор Дъмбълдор.
Рон застина с ококорени очи, Джини вече не се стараеше да настъпи по пръстите на краката своята мъчителка, дори Луна изглеждаше леко изненадана. Добре че Ъмбридж и подмазвачите бяха насочили цялото си внимание към Хърмаяни и не забелязаха тези подозрителни знаци.
— С Дъмбълдор ли? — рече нетърпеливо Ъмбридж. — Значи знаете къде е.
— Ами… не, не знаем — проплака момичето. — Опитахме в „Продънения котел“ на „Диагон-али“, в „Трите метли“ и дори в „Свинската глава“.
— Глупаво момиче… Дъмбълдор няма да седи по кръчмите, при положение че го издирва цялото министерство! — викна Ъмбридж и във всяка от увисналите бръчки по лицето й се вряза разочарование.
— Но… но ние трябваше да му съобщим нещо важно! — зави Хърмаяни и притисна още по-силно длани към лицето си, Хари обаче знаеше, че го прави не от болка, а за да прикрие липсата на сълзи.
— Така ли? — възкликна Ъмбридж, която отново беше обзета от внезапно вълнение. — И какво искахте да му кажете?
— Искахме… искахме да му съобщим, че е готово! — задави се момичето.
— Кое е готово? — попита настойчиво Ъмбридж, която пак беше сграбчила Хърмаяни за раменете и я поразтресе леко. — Кое е готово, момиче?
— Оръжието… — изпелтечи Хърмаяни.
— Оръжието ли? Оръжието? — ахна Ъмбридж с очи, които щяха да изскочат от вълнение. — Разработвали сте начин да се съпротивлявате? Оръжие, което да използвате срещу министерството? По заповед на професор Дъмбълдор, разбира се!
— Д-да — изхълца Хърмаяни, — но на Дъмбълдор му се наложи да напусне, преди оръжието да е готово, и с-сега ние го довършихме вместо него… а н-не можем да го открием, за да му к-кажем.
— Какво оръжие? — попита рязко Ъмбридж, като продължаваше да стиска с къси пръсти Хърмаяни за раменете.
— В-всъщност и ние не знаем — подсмръкна звучно момичето. — П-просто направихме к-каквото ни каза п-професор Дъмбълдор.
Ъмбридж се изправи ликуващо.
— Заведете ме при оръжието — нареди тя.
— На тях… няма да им го покажа — изписка Хърмаяни и погледна през пръсти към слидеринци.
— Не вие определяте условията — скастри я професор Ъмбридж.
— Добре тогава — пак се разхлипа върху дланите си Хърмаяни. — Добре… нека го видят и дано го използват срещу вас! Всъщност ми се иска да повикате много, много, хора… нека дойдат и го видят! Така ви се пада… о, ще бъде прекрасно, ако цялото училище знае къде се намира оръжието и как… да го използва… когато подразните някого, той тъкмо ще може да ви отмъсти!
Тези думи оказаха мощно въздействие върху Ъмбридж. Тя погледна бързо и подозрително назад към своя Отряд за бързо реагиране и поспря за миг изпъкнали очи върху Малфой, който не успя да прикрие овреме нетърпеливото алчно изражение, появило се върху лицето му.
Ъмбридж продължи да наблюдава Хърмаяни още доста дълго, после каза с глас, който явно трябваше да прозвучи майчински:
— Добре, миличка, нека тогава отидем само ние двете с вас… ще вземем и Потър, нали? Хайде, станете.
— Госпожо — обади се с готовност Малфой, — професор Ъмбридж… според мен няколко души от Отряда трябва да дойдем и да ви пазим…
— Аз, Малфой, съм високопоставен квалифициран служител на министерството, нима смятате, че няма да се справя и сама с двама младежи без магически пръчки? — попита рязко тя. — А и доколкото разбрах, това оръжие не бива да се гледа от ученици. Докато се върна, вие стойте тук и внимавайте някой от тях да не избяга — махна тя към Рон, Джини, Невил и Луна.
— Добре — рече нацупен и разочарован Малфой.
— А вие двамата ще вървите пред мен и ще ми показвате пътя — разпореди се Ъмбридж и посочи с магическата пръчка Хари и Хърмаяни. — Водете!
