Хари Потър и Орденът на феникса

(?) Хари Потър

Хари се втренчи в нея.

— Какво е това? — попита уплашен Рон. — Какво търси тук името ти? — Погледна табелките нататък по лавицата. — Мен ме няма — рече озадачен. — Няма и никого от останалите.

— Мисля, Хари, че не бива да го пипаш — каза рязко Хърмаяни, когато той протегна ръка.

— Защо? — възкликна той. — Свързано е с мен.

— Недей, Хари — намеси се внезапно и Невил.

Той го погледна. Кръглото му лице проблясваше леко от потта. Явно нямаше да понесе още напрежение.

— Тук е написано моето име — каза Хари.

И обзет от леко безразсъдство, обви пръсти около прашната повърхност на топката. Смяташе, че е студена, а се оказа, че не е. Обратното, сякаш бе лежала с часове на слънце, сякаш сияйната светлина вътре я топлеше. Хари очакваше, надяваше се дори да се случи нещо драматично, нещо вълнуващо, което накрая да оправдае дългото им опасно пътуване. Вдигна от рафта стъклената топка и я погледна.

Не се случи нищо. Другите се приближиха, наобиколиха го и се взряха в кълбото, докато той го чистеше от пласта прах, полепнала отгоре.

Точно тогава зад тях заговори провлачен глас:

— Браво, Потър. А сега се обърни полека, бавно, и ми дай това.

Глава трийсет и петаОтвъд завесата

Изневиделица от всички страни изникнаха черни сенки, които препречиха пътя вляво и вдясно, през процепите в качулките забляскаха очи, върховете на десетина магически пръчки се насочиха право към сърцата им и Джини ахна ужасена.

— Дай го на мен, Потър — повтори провлаченият глас на Луциус Малфой, който протегна ръка.

Хари усети как всичко в него се надига и му призля. Бяха попаднали в клопка, а съотношението на силите беше две към едно не в тяхна полза.

— На мен — каза отново Малфой.

— Къде е Сириус? — попита Хари.

Неколцина от смъртожадните се изсмяха, някъде от здрача вляво от Хари се обади груб женски глас, който каза ликуващо:

— Черния лорд винаги знае!

— Винаги! — повтори тихо като ехо Малфой. — А сега, Потър, ми дай пророчеството.

— Искам да знам къде е Сириус!

— Искам да знам къде е Сириус! — повтори присмехулно жената вляво.

Тя и останалите смъртожадни бяха наобиколили Хари и приятелите му, бяха само на няколко крачки и светлината на магическите пръчки заслепи момчето.

— Заловили сте Сириус — каза Хари, без да обръща внимание на обземащата го паника и на страха, с който се бореше още откакто бяха тръгнали покрай ред деветдесет и седми. — Той е тук. Знам.

— Невръстното дете се събуди уплашено и започна да се бори със съня — рече жената с ужасен, престорено лигав глас.

Хари долови как Рон се размърдва до него.

— Не прави нищо — каза му едва чуто. — Засега…

Жената, повторила присмехулно думите му, се изкикоти дрезгаво.

— Чухте ли го? Чухте ли го? Дава нареждания на другите деца, все едно се кани да се бие с нас!

— О, Белатрикс, ти не познаваш Потър така, както го познавам аз — рече тихо Малфой. — Има голяма слабост към героичните дела и Черния лорд е наясно с това. А сега, Потър, ми дай пророчеството!

— Знам, че Сириус е тук — заяви Хари, макар че от паниката гърдите му се бяха сковали и той усещаше, че едвам си поема дъх. — Знам, че сте го заловили!

И други от смъртожадните се засмяха, въпреки че най-силно се смееше жената.

— Време е да научиш разликата между живот и сънища, Потър — натърти Малфой. — А сега ми дай пророчеството, или ще развъртим магическите пръчки.

— Хайде, направете го — подкани Хари и вдигна своята пръчка на равнището на гърдите си.

Заедно с неговата от двете му страни се вдигнаха и петте пръчки на Рон, Хърмаяни, Невил, Джини и Луна. Хари чувстваше, че на гърлото му е заседнала огромна буца. Ако Сириус наистина не беше тук, Хари беше обрекъл без причина приятелите си на смърт…

Но смъртожадните не ги нападнаха.

— Дай ми пророчеството и никой няма да пострада — заяви невъзмутимо Малфой.

Беше ред на Хари да се засмее.

— Как не! — подметна той. — Да ви дам това… пророчество било, значи. А вие ще ни пуснете да си идем у дома, така ли?

Още неизрекъл думите, и смъртожадната изпищя:

— Акцио прор…

Но Хари го очакваше, извика „Протего!“, преди тя да е довършила заклинанието, и макар че стъкленото кълбо се плъзна до върховете на пръстите му, успя да го задържи.

— О, този дребосък Потър знаел някои неща! — провикна се тя и през процепите в качулката се взря с безумни очи в него. — Добре тогава…

— КАЗАХ ТИ, НЕ! — ревна Луциус Малфой на жената. — Ако го счупиш…

Мозъкът на Хари работеше трескаво. Смъртожадните искаха прашното стъклено кълбо. Него то не го интересуваше. Той имаше само едно желание: да изведе всички живи, да направи всичко възможно приятелите му да не платят ужасна цена за неговата глупост…

Жената пристъпи напред, по-далеч от съучастниците си, и смъкна качулката. Лицето на Белатрикс Лестранж, което в Азкабан беше измършавяло и заприличало на череп, сега бе озарено от трескав фанатичен пламък.

— Още ли трябва да те убеждаваме? — рече тя, като дишаше на пресекулки. — Добре тогава… хванете най-малкото момиче — нареди Белатрикс на смъртожадните до себе си. — Нека той погледа как го изтезаваме. Аз ще го направя собственоръчно.

Хари усети как другите пристъпват в плътен обръч към Джини и като стисна пророчеството до гърдите си, се мръдна встрани и застана точно пред нея.

— Ако смятате да нападате някого от нас, ще се наложи да счупите това — заяви Хари на Белатрикс. — Не мисля, че главатарят ви ще остане особено доволен, ако се върнете без пророчеството.

Жената не се помръдна, само го изгледа и навлажни с върха на езика тънките си устни.

— И така — продължи Хари, — за какво пророчество всъщност става дума?

Не се сещаше какво друго да прави, освен да говори. Невил беше притиснал ръка до неговата и той долови, че приятелят му трепери, върху тила си усещаше и учестеното дишане на някого от приятелите си. Надяваше се, че всички мислят усърдно как да се измъкнат, защото неговият ум не раждаше нищо.

— Какво пророчество ли? — повтори Белатрикс и ехидната усмивка помръкна върху лицето й. — Ти, Хари Потър, се шегуваш.

— Не, не се шегувам — отсече той, като оглеждаше един по един смъртожадните с надеждата да открие слаба брънка, някаква пролука, през която да избягат. — И защо Волдемор го иска?

Някои от смъртожадните изсъскаха тихо.

— Как смееш да изричаш името му? — попита Белатрикс.

— Да, смея — сопна се Хари и продължи да стиска здраво стъклената топка, защото очакваше пак да се опитат да я изтръгнат от него с магия. — Да, не ме е страх да изричам Вол…

— Затваряй си устата! — изпищя Белатрикс. — Как смееш да изричаш името му с недостойните си уста, как смееш да го скверниш с мръсния си език на нечистокръвен, как смееш…

— А знаеш ли, че и той е нечистокръвен? — попита безразсъдно Хари. Хърмаяни простена тихо в ухото