Хари Потър и Орденът на феникса

Имах удоволствието да познавам родителите ти, момче.

— ШНАМ — ревна Невил и се замята толкова силно, за да се отскубне от стягащата хватка на смъртожадния, че той извика:

— Някой да му направи зашеметяващо заклинание!

— Не, не, не — рече Белатрикс. Изглеждаше въодушевена, беше се оживила от вълнението, докато гледаше Хари, а после отново Невил. — Нека видим колко ще издържи Лонгботъм, преди да откачи като родителите си… освен ако Потър не реши да ни даде пророчеството.

— НЕ ИМ ХО ДАФАЙ! — изкрещя Невил, който, вън от себе си от ярост, зарита и се загърчи, докато Белатрикс се приближаваше с вдигната магическа пръчка към него и към смъртожадния, който го държеше. — НЕ ИМ ХО ДАФАЙ, ХАРИ!

Белатрикс насочи пръчката.

— Круцио!

Невил изпищя и подви крака към гърдите си, така че смъртожадният, който го стискаше, вече го държеше във въздуха. Пусна го, той падна на пода и от болка се замята с писъци.

— Това беше само проба — оповести Белатрикс и пак насочи пръчката, а Невил спря да пищи и захлипа в краката й. Тя се извърна и се вторачи в Хари. — Е, Потър, или ни даваш пророчеството, или гледаш как малкото ти приятелче издъхва в адски мъки.

На Хари не му се наложи да мисли — нямаше избор. Пророчеството се бе нагорещило от топлата му длан, когато той го подаде. Малфой скочи напред да го вземе.

Точно тогава някъде високо над тях с трясък се отвориха други две врати и в помещението влетяха още петима души: Сириус, Лупин, Муди, Тонкс и Кингзли.

Малфой се обърна и насочи магическата пръчка, ала Тонкс вече беше запратила право по него зашеметяващо заклинание. Хари не изчака да види дали ще го порази и скочи от подиума, за да не пречи. Смъртожадните се стъписаха от появата на членовете на Ордена, които ги обсипаха с проклятия, докато слизаха тичешком от стъпало на стъпало към хлътналия под. Хари видя през стрелкащите се тела и светкавиците, че Невил пълзи. Избягна поредната струя червена светлина, метна се по корем на земята и отиде при приятеля си.

— Добре ли си? — извика му точно когато на сантиметри от главите им изсвистя поредното проклятие.

— Да — отвърна Невил и се опита да се надигне.

— А Рон?

— Шпоред мен и той е добре… кохато изляшох от там, още ше мъчеше да ше отшкубне от мошъка…

Каменният под между тях се взриви, ударен от заклинание, което остави кратер точно където допреди броени мигове беше лежала ръката на Невил, двете момчета се отдалечиха с пълзене от мястото, после най-неочаквано отнякъде се протегна дебела ръка, която грабна Хари през врата и го вдигна, така че пръстите на краката му едвам докосваха пода.

— Дай ми го — ревна глас в ухото му, — дай ми пророчеството…

Мъжът натискаше гръкляна му толкова силно, че той не можеше да диша. Видя с насълзени очи, че на десетина крачки Сириус се дуелира с един смъртожаден, Кингзли пък се сражаваше с двама наведнъж, Тонкс, която още стоеше по средата на наредените под наклон седалки, изстрелваше проклятия към Белатрикс: никой и не забелязваше, че Хари умира. Той обърна магическата пръчка назад, така че да сочи към хълбока на мъжа, ала не му достигна въздух да каже проклятието, докато смъртожадният търсеше опипом със свободната си ръка дланта, в която момчето стискаше пророчеството…

— АААААХ!

Най-неочаквано Невил се беше метнал напред и понеже не можеше да изрече заклинание, забучи с все сила магическата пръчка на Хърмаяни право в процепа за окото върху маската на смъртожадния. Мъжът веднага пусна Хари и ревна от болка. Хари се завъртя с лице към него и поемайки си въздух, изрече:

— ВЦЕПЕНИ СЕ!

Смъртожадният залитна назад, маската му се смъкна. Беше Макнеър, който едва не бе убил Бъкбийк, едното му око беше издуто и кървясало.

— Благодаря! — рече Хари на Невил и го издърпа встрани точно когато покрай тях прелетяха Сириус и смъртожадния, които се дуелираха толкова настървено, че магическите им пръчки се бяха превърнали в размазани петна. После Хари настъпи нещо кръгло и твърдо и се подхлъзна.

За миг си помисли, че е изпуснал пророчеството, сетне обаче видя магическото око на Муди, което се отдалечаваше с шеметно въртене по пода.

Неговият собственик лежеше на една страна с кървяща глава, а нападателят му — Долохов — се беше устремил към Хари и Невил: продълговатото му бледо лице беше изкривено от злорадство.

— Таранталегра! — извика той и насочи магическата пръчка към Невил, чиито крака веднага замърдаха в нещо като трескав вихрен танц, той изгуби равновесие и отново се свлече на пода. — Е, Потър…

Направи с пръчката същото рязко свистящо движение, както и когато я беше насочил към Хърмаяни, ала точно тогава Хари ревна:

— Протего!

Усети как нещо го удря като с тъп нож по лицето, някаква сила го отхвърли встрани и той падна върху мърдащите крака на Невил, но защитното заклинание бе обезвредило до голяма степен проклятието.

Долохов отново вдигна магическата пръчка.

— Акцио прор…

Най-неочаквано отгоре му се нахвърли Сириус, който го блъсна с рамо и го запрати встрани. Пророчеството пак се плъзна до върховете на пръстите на Хари, той обаче го удържа. Сириус и Долохов се дуелираха с магическите пръчки, които проблясваха като мечове, от върховете им се разлетяха искри…

Долохов дръпна назад магическата си пръчка и пак замахна със свистене, точно както срещу Хари и Хърмаяни. Хари изкрещя:

— Петрификус Тоталус!

И този път ръцете и краката на Долохов се сковаха, той залитна назад и се строполи по гръб.

— Браво на теб! — викна Сириус и натисна надолу главата на Хари, понеже към тях се носеха две зашеметяващи заклинания. — А сега се махай оттук…

Пак се снишиха, точно покрай Сириус бе профучала струя зелена светлина. Хари видя как по-нататък в помещението Тонкс пада от средата на каменните стъпала и отпуснатото й тяло отскача от една седалка, после от втора и трета, а Белатрикс се завтича ликуващо към плячката.

— Хари, вземи пророчеството, грабвай Невил и бягайте! — извика Сириус и се втурна да пресрещне Белатрикс.

Хари не видя какво е станало по-нататък: в зрителното му поле се люшна Кингзли, сражаваше се със сипаничавия Рукууд, чиято маска се беше свлякла, над главата на момчето изсвистя поредната струя зелена светлина и то се хвърли към Невил…

— Можеш ли да се изправиш? — ревна в ухото му, понеже краката на приятеля му още се гърчеха и шаваха необуздано. — Прегърни ме през врата…

Невил се подчини… Хари го вдигна… нозете на Невил се стрелкаха във всички посоки и отказваха да го задържат, но точно тогава изневиделица им се нахвърли някакъв мъж и двамата паднаха назад. Краката на Невил замахаха неудържимо като на преобърната буболечка, а Хари вдигна във въздуха лявата си ръка в опит да спаси малкото стъклено кълбо.

— Пророчеството, дай ми пророчеството, Потър! — изръмжа в ухото му гласът на Луциус Малфой и Хари усети как върхът на магическата пръчка се забива между ребрата му.

— Не… махайте… се… от… мен… Невил, дръж го!

Метна пророчеството ниско над пода, Невил се завъртя по гръб и пое топката с гърдите си. Малфой вдигна пръчката си към него, ала Хари насочи рязко своята през рамо и кресна:

— Импедимента!

Малфой политна и се махна от гърба му. Докато се изправяше с усилие, Хари се извърна и видя, че Малфой се блъска в подиума, където се дуелираха Сириус и Белатрикс. Малфой отново насочи пръчката към