Хари Потър и Орденът на феникса

— Какви неприятности? — попита Хари.

— Опитват се да го злепоставят — рече Лупин. — Не видя ли какво пишеше миналата седмица в „Пророчески вести“? Че бил свален като председател на Международната конфедерация на магьосниците, понеже съвсем бил грохнал и бил изтървал нещата от свои ръце, това обаче изобщо не е вярно: магьосниците от министерството гласуваха срещу него, след като той държа реч, в която съобщи за завръщането на Волдемор. Отстраниха го от длъжността главен съдия в Магисъбора — това е Върховният магически съд — сега пък се шушука, че щели да му отнемат и ордена „Мерлин“ първа степен.

— А Дъмбълдор заяви, моля ти се, че пет пари не дава какво правят, стига да не му махнат образа от картичките в шоколадовите жаби — ухили се Бил.

— Хич не е за смях — скастри го господин Уизли. — Ако и занапред рита срещу ръжена, нищо чудно да го тикнат в Азкабан, а само това остава, Дъмбълдор да се озове зад решетките. Вие-знаете-кой ще бъде далеч по-предпазлив, докато знае, че Дъмбълдор е тук и е наясно с кроежите му. Ако обаче Дъмбълдор изчезне, Вие-знаете-кой ще се почувства с развързани ръце.

— Но щом Волдемор се опитва да вербува все повече смъртожадни, няма как да не се разчуе, че се е върнал, нали? — попита отчаян Хари.

— Той не обикаля по къщите на хората и не хлопа по вратите, Хари — напомни Сириус. — Мами ги, омагьосва ги, изнудва ги. Действа подмолно и има голям опит. При всички положения далеч не се ограничава с набирането на последователи. Има и други намерения: намерения, които ще осъществи тихомълком, и сега-засега е насочил всичките си усилия натам.

— Към какво друго може да стреми? — побърза да попита Хари.

Сириус и Лупин сякаш се спогледаха крадешком, преди кръстникът му да отговори:

— Да се сдобие с нещо, което може само да открадне.

Хари го погледна озадачен, затова Сириус допълни:

— Нещо, подобно на оръжие. Нещо, с което предишния път не разполагаше.

— Преди да загуби мощта си ли?

— Да.

— Какво оръжие? — не се отказваше Хари. — По-страшно ли е от Авада Кедавра?…

— Е, вече прекалихте!

Беше се обадила госпожа Уизли от сумрака при вратата.

Хари не беше забелязал кога се е върнала, след като бе отвела горе Джини. Беше скръстила ръце и изглеждаше вбесена.

— Хайде, марш в леглата! Всички — добави и стрелна с очи Фред, Джордж, Рон и Хърмаяни.

— Не можеш да ни командваш… — тросна се Фред.

— Мога, и още как! — озъби му се госпожа Уизли. Погледна разтреперана Сириус. — Вече каза на Хари предостатъчно. Още малко, и ще го направиш член на Ордена.

— Защо пък да не ме направи? — сопна се Хари. — Ще стана член на Ордена, искам да стана, искам да се сражавам.

— Не може!

Този път обаче го каза не госпожа Уизли, а Лупин.

— В Ордена членуват само пълнолетни магьосници — уточни той. — Магьосници, които вече са се изучили — допълни точно когато Фред и Джордж отвориха уста. — Начинанието крие опасности, за които вие, всички до един, дори не подозирате… Според мен Моли е права, Сириус. Казахме предостатъчно.

Сириус поприсви рамене, но не се зае да спори. Госпожа Уизли кимна властно на синовете си и на Хърмаяни. Един по един те се изправиха, а Хари прие поражението си и ги последва.

Глава шестаПрастарият благороднически род Блек

Свъсена като буреносен облак, госпожа Уизли тръгна нагоре заедно с тях.

— Веднага по леглата, и без приказки — скастри ги тя, щом се качиха на първия етаж, — утре ни чака тежък ден. Джини сигурно е заспала — обърна се госпожа Уизли към Хърмаяни, — гледай да не я събудиш.

— Друг път е заспала — изшушука Фред, след като Хърмаяни им пожела „лека нощ“ и те тръгнаха към следващия етаж. — Ако Джини не будува и не чака Хърмаяни да й разкаже всичко от игла до конец, значи аз съм пихтиест червей…

— Хайде, вървете, Рон, Хари — подкани госпожа Уизли на втория етаж и им посочи тяхната стая. — Лягайте си.

— Лека нощ — пожелаха те на близнаците.

— И да спите като къпани — намигна им Фред.

Госпожа Уизли хлопна с трясък вратата след Хари. Сега стаята изглеждаше дори по-усойна и мрачна от първия път, когато Хари я бе видял. Празната картина върху стената дишаше бавно и дълбоко, сякаш невидимият й обитател бе потънал в сън. Хари си сложи пижамата, свали очилата и се покатери в леденостуденото легло, а Рон хвърли върху дрешника малко „Совешка сладост“, за да усмири Хедуиг и Пигуиджън, които потракваха тревожно с нокти и си чистеха перцата.

— Не можем да ги пускаме всяка вечер на лов — обясни Рон, докато си обличаше кафеникавата пижама. — Дъмбълдор не иска над площада да кръжат прекалено много сови, току-виж някой се усъмнил. А, да… щях да забравя.

Прекоси стаята и залости вратата.

— Защо го правиш?

— Заради Крийчър — поясни Рон и угаси лампата. — Първия път, когато спах тук, пристигна в три след полунощ. Честна дума, никак не е приятно да се събудиш и да го видиш как ти се промъква в стаята. Слушай, ти… — Той си легна, зави се и се извърна в тъмното към Хари, който различаваше силуета му на лунната светлина, процеждаща се през прашния прозорец. — Ти какво ще кажеш за всичко това…

Не се налагаше Хари да пита приятеля си какво има предвид.

— Е, не ни казаха нищо, за което да не сме се досетили и сами — отбеляза той, замислен за разговора долу в кухнята. — Единственото, което всъщност ни съобщиха, е, че Орденът се опитва да попречи на хората да застанат на страната на Вол…

Рон си пое дълбоко въздух.

— … демор — отсече твърдо Хари. — Кога ще започнеш да го наричаш по име? Като Сириус и Лупин.

Рон се направи, че не го е чул.

— Да, прав си — рече той, — благодарение на разтегателните уши вече знаехме почти всичко, което ни съобщиха. Единственото ново бе…

Пук!

— Ау!

— Тихо, Рон, че мама ще вземе да се върне.

— И двамата ми се магипортирахте върху коленете!

— Ами да, в тъмното не е толкова просто.

Хари видя как размазаните сенки на Фред и Джордж скачат от леглото на Рон. Пружините изскърцаха жално и дюшекът на Хари се смъкна с няколко сантиметра, когато в краката му седна Джордж.

— Е, стигнахте ли вече до това? — попита нетърпеливо той.

— До оръжието, за което спомена Сириус ли? — уточни Хари.

— За което се изпусна, по-точно! — намеси се Фред и се разположи до Рон. — Дори с разтегателните уши не чухме нищичко за него.

— Какво според теб е онова оръжие? — рече Хари.

— Би могло да е всичко — отвърна Фред.

— Но нима има нещо по-страшно от проклятието Авада Кедавра? — възкликна Рон. — Какво може да е по-ужасно от смъртта?

— Вероятно нещо, което унищожава наведнъж много народ — предположи Джордж.