имаше и музикална кутия, която, ако я навиеш, издаваше донейде зловещо дрънчене, и всички усетиха, че им се доспива и кой знае защо, не се държат на крака, докато Джини не се сети да хлопне капачето. Намериха и тежък медальон, който никой не успя да отвори, няколко старовремски печата и в прашна кутийка, орден „Мерлин“ първа степен, присъден на дядото на Сириус за „заслуги към министерството“.
— Значи е направил дарение цяла торба злато — обясни презрително Сириус, след което метна медала в чувала с нещата за изхвърляне.
На няколко пъти Крийчър се промъкваше във всекидневната и се опитваше да пъхне едно или друго в препаската си и да го изнесе, а спипаха ли го, кълнеше на поразия. Когато Сириус изтръгна от ръката му, стисната в мъртва хватка, тежък златен пръстен с герба на рода Блек, Крийчър направо ревна и зарони гневни сълзи, след което си тръгна, като хълцаше и наричаше Сириус с думи, каквито Хари не беше чувал никога дотогава.
— Беше на баща ми — обясни Сириус и запокити пръстена в торбата с боклуците. — Виж, на него Крийчър не бе чак
През следващите дни госпожа Уизли не ги оставяше крак да подвият. Отне им половин седмица, докато обеззаразят всекидневната. Накрая единствените нежелани вещи, останали в нея, бяха гобленът с родословието на рода Блек, който упорито отбиваше всички опити да бъде смъкнат от стената, и потропващото писалище. Муди не се беше отбивал в щабквартирата и те още не бяха сигурни какво се спотайва вътре.
От дневната се пренесоха в трапезарията на приземния етаж, където в бюфета намериха паяци колкото чинийки (Рон побърза да излезе, за да си направел чай, и се върна след час и половина). Сириус нахвърля най-безцеремонно всички порцеланови сервизи с герба и девиза на рода Блек в един от чувалите, същата съдба сполетя и няколко фотографии в потъмнели сребърни рамки, чиито обитатели се разпищяха оглушително, когато стъклото отгоре се напука.
Снейп може и да го наричаше „чистене“, Хари обаче беше на мнение, че всъщност водят истинска война с къщата, която, подпомагана и насъсквана от Крийчър, се съпротивляваше ожесточено. Съберяха ли се някъде, тутакси изникваше и домашното духче колкото да сипе все по-обидни ругатни и да се опитва да отмъкне нещичко от чувалите с вещи, заделени за изхвърляне. Сириус се видя принуден да заплаши, че ще му подари дрехи, ала Крийчър само го изгледа с воднистите си очи и рече:
— Нека господарят постъпи както сметне за добре. — После се извърна и промърмори така, че да го чуят всички: — Но господарят няма да изпъди Крийчър, понеже Крийчър е съвсем наясно какво са си наумили, о, да, господарят съзаклятничи с тия мътнороди, изменници и отрепки срещу Черния лорд, ами да…
При тези думи Сириус хвана Крийчър отзад за препаската и без да обръща внимание на негодуванието на Хърмаяни, направо го изхвърли от стаята.
Звънецът на входната врата дрънчеше по няколко пъти на ден и майката на Сириус само това й чакаше — пак се разпищяваше, а Хари и останалите се опитваха да подслушат какво казва посетителят, макар че го зърваха само отдалеч и долавяха едва откъслечни фрази от разговора, преди госпожа Уизли да ги повика за нещо. Снейп влезе и излезе като вихър от къщата още няколко пъти, но за радост на Хари двамата така и не се сблъскаха лице в лице. Момчето мерна и професор Макгонъгол, която му преподаваше по трансфигурация и която сега му се стори твърде странна в мъгълското си костюмче, освен това явно бързаше много и си тръгна веднага. Понякога обаче гостите оставаха по-дълго, за да помогнат. Тонкс прекара при тях незабравим следобед, когато в една от тоалетните горе спипаха стар таласъм убиец, а Лупин, който подобно на Сириус живееше в къщата, но дълго се губеше някъде по тайнствени задачи на Ордена, им помогна да поправят старовремски часовник с кутия, създал си неприятния навик да стоварва своето махало върху всеки, минаващ покрай него. Мъндънгус си възвърна донейде благоразположението на госпожа Уизли, като спаси Рон от дрипавите морави мантии, които момчето се опита да махне от дрешника, пък те се нахвърлиха да го душат.
Въпреки че пак спеше лошо, сънуваше коридори и заключени врати, а от кошмарите белегът го наболяваше, Хари успяваше за пръв път от началото на лятото и да се позабавлява. Докато имаше нещо за вършене, се чувстваше щастлив, но ако бездействаше, ако се отпуснеше или, капнал от умора, лежеше в кревата и наблюдаваше размазаните сенки по тавана, веднага се сещаше за заседанието, надвиснало над него. Страхът го пронизваше като наточени игли и Хари се питаше какво ли ще стане с него, ако го изключат. Тази мисъл го хвърляше в такъв ужас, че той не дръзваше да я изрече на глас дори пред Рон и Хърмаяни, които, макар и често да си шушукаха и да го попоглеждаха тревожно, следваха примера му и не отваряха дума за това. Понякога Хари не бе в състояние да възпре въображението си и пред очите му изникваше безлик чиновник от министерството, който прекършва на две магическата му пръчка и му заповядва да се върне при семейство Дърсли… той обаче нямаше да отиде. За това бе взел категорично решение. Смяташе да дойде тук, на площад „Гримолд“, и да заживее при Сириус.
Стори му се, че върху стомаха му се е стоварила тухла, когато в сряда по време на вечерята госпожа Уизли се извърна към него и рече едва чуто:
— Хари, изгладих ти за утре най-хубавите дрешки, довечера да си измиеш и косата, чу ли! Доброто първо впечатление понякога прави чудеса.
Рон, Хърмаяни, Фред, Джордж и Джини прекратиха разговора и го погледнаха с крайчеца на окото. Хари кимна и се помъчи да си дояде пържолата, но устата му беше пресъхнала и храната му присядаше.
— Как ще стигна до там? — попита уж нехайно той госпожа Уизли.
— Артър ще те заведе, така и така отива на работа — отвърна мило тя.
Господин Уизли се усмихна през масата на Хари — да му вдъхне смелост.
— Ще изчакаш в стаята ми, докато стане време за заседанието — обясни той.
Хари стрелна с очи Сириус, но още преди да е задал въпроса, госпожа Уизли му отговори.
— Според професор Дъмбълдор не е препоръчително Сириус да идва с теб, пък и аз съм на мнение, че…
— … че той е
Госпожа Уизли се нацупи.
— Кога го каза? — попита Хари, втренчен в кръстника си.
— Отби се снощи, вече си бяхте легнали — отвърна господин Уизли.
Сириус си боцна замислен от картофите. Хари забоде поглед в чинията. Ако това изобщо беше възможно, му докривя още повече, задето в навечерието на заседанието в министерството Дъмбълдор е идвал в къщата, а не е пожелал да се срещне с него.
Глава седма
Министерството на магията
На другата заран в пет и половина Хари се събуди внезапно и на мига се разсъни, сякаш някой бе креснал право в ухото му. Лежа известно време, вцепенен от мисълта, че му предстои да се яви на заседанието в министерството, която изпълваше и последната клетчица в мозъка му, докато тя стана толкова непоносима, та момчето скочи и си сложи очилата. Госпожа Уизли бе оставила в долния край на леглото джинсите и фланелката му, току-що изпрани и изгладени. Хари ги намъкна набързо. Празната картина върху стената се изкиска.
Проснат по гръб, Рон спеше непробудно с широко отворена уста. Не се и помръдна, когато Хари прекоси стаята, излезе на стълбищната площадка и затвори тихо след себе си вратата. Помъчи се да не мисли за следващия път, когато щяха да се видят с Рон и може би вече нямаше да бъдат съученици в „Хогуортс“, и слезе на пръсти по стълбището, сетне подмина главите на предците на Крийчър и отиде долу в кухнята.
Очакваше да е празна, но когато стигна при вратата, дочу тихи гласове. Отвори я и видя господин и госпожа Уизли, Сириус, Лупин и Тонкс насядали около масата, сякаш го чакат. Всички бяха облечени като за излизане, само госпожа Уизли беше по тъмночервен пеньоар на баклавички. Още щом зърна Хари, тя скочи на крака.
— Закуска! — оповести, след това извади магическата пръчка и забърза към огъня.
— Д-доб… ро утро, Хари — прозина се Тонкс. Тази сутрин беше руса и къдрава. — Добре ли спа?
— Да — рече момчето.
