— А аз цяла нощ не съм ми… ми… мигнала — поясни тя през поредната широка прозявка. — Ела, де, седни.
Тонкс притегли един от столовете, като междувременно събори втори.
— Какво ти се яде, Хари? — провикна се госпожа Уизли. — Овесена каша? Кифлички? Пушена риба? Бекон с яйца? Препечена филийка?
— Благодаря, само… само препечена филийка — отговори момчето.
Лупин го погледна, после рече на Тонкс:
— Та какво казваше за Скримджър?
— А… да… трябва да си имаме едно наум, непрекъснато подпитва и мен, и Кингзли…
Хари беше признателен, че не са настояли и той да се включи в разговора. Отвътре му вреше и кипеше. Госпожа Уизли сложи пред него две-три препечени филийки и сладко, той се опита да хапне, ала все едно дъвчеше килим. Госпожа Уизли се разположи от другата страна и взе да му оправя фланелката, да подпъхва етикета и да приглажда гънките по ръкавите. На Хари му стана неприятно.
— Освен това трябва да кажа на Дъмбълдор, че не мога и утре вечер да поема нощното дежурство. Просто… съм умо… уморена — прозина се отново Тонкс.
— Ще го поема аз — предложи господин Уизли. — И бездруго имам да довършвам един отчет…
Господин Уизли се беше облякъл не в магьосническа мантия, а в раирани панталони и износено късо кожено яке. От Тонкс насочи вниманието си към Хари.
— Как се чувстваш?
Момчето сви рамене.
— Ще приключи бързо — взе да го успокоява господин Уизли. — До няколко часа ще бъдеш оправдан.
Хари не каза нищо.
— Заседанието е на нашия етаж, в кабинета на Амилия Боунс. Шефка е на отдел „Охрана на магическия ред“, точно тя ще те подложи на разпит.
— Амилия Боунс е разбрана жена, Хари — отбеляза вече сериозно Тонкс. — Справедлива е, ще те изслуша.
Хари кимна — още не знаеше какво да каже.
— Само не избухвай — предупреди го рязко Сириус. — Бъди любезен и се придържай към фактите.
Хари кимна и този път.
— Законът е на твоя страна — прошепна Лупин. — Дори невръстни магьосници имат право да използват магия, ако животът им е в опасност.
Отзад по тила на Хари се застича нещо много студено и отначало той се зачуди дали някой не го хамелеонизира с магия, после обаче видя, че госпожа Уизли е нападнала косата му с навлажнен гребен. Тя натисна с все сила по темето му.
— Това чудо тук не може ли да не стърчи? — завайка се тя.
Хари поклати глава.
Господин Уизли си погледна часовника и се извърна към момчето.
— Е, да тръгваме — подкани той. — Подранили сме, но според мен е по-добре да чакаш в министерството, вместо да висиш тук.
— Добре — съгласи се машинално Хари, остави препечената филийка и стана от стола.
— Всичко ще бъде наред, Хари — успокои го Тонкс и го потупа по ръката.
— Успех! — пожела му Лупин. — Сигурен съм, че всичко ще се оправи.
— Но ако нещо се обърка, аз ще се разправям с Амилия Боунс — закани се свъсен Сириус.
Хари се усмихна едва-едва. Госпожа Уизли го прегърна.
— Всички ще ти стискаме палци — обеща тя.
— Благодаря — рече Хари. — Е… до скоро.
Качи се заедно с господин Уизли горе в коридора. Чу как майката на Сириус мърмори насън зад завесата. Господин Уизли махна резето на вратата и двамата излязоха в студеното свъсено утро.
— Обикновено не ходите пеша на работа, нали? — попита Хари, когато двамата забързаха през площада.
— А, не, обикновено се магипортирам — отвърна господин Уизли, — но е ясно, че ти не можеш, пък и е най-разумно да идем по немагьоснически начин… така ще направиш по-добро впечатление, все пак искат да те наказват за…
Докато вървяха, господин Уизли бе бръкнал с една ръка под якето. Хари знаеше, че стиска здраво магическата пръчка. Занемарените улици бяха почти безлюдни, но когато слязоха в неугледната подземна станция на метрото, я завариха вече пълна с хора, тръгнали рано-рано на работа. Както всеки път, щом се озовеше край мъгъли, които вършат обичайните си делнични дела, господин Уизли изпадна в неудържим възторг.
— Невероятно! — зацъка той и посочи автоматите за билети. — Колко изобретателно, а!
— Повредени са — отбеляза Хари и показа табелата.
— Въпреки това… — рече грейнал господин Уизли.
Вместо от развалените автомати си купиха билети от сънен мъж от охраната (с плащането се зае Хари, тъй като господин Уизли не се оправяше добре с мъгълските пари) и след пет минути се качиха на подземния влак, който затрака към центъра на Лондон. Господин Уизли току проверяваше притеснен картата на метрото, залепена над прозорците.
— Още четири спирки, Хари… Още три… Остават ни две спирки, Хари…
Слязоха в самото сърце на Лондон, повлечени от потока костюмирани жени и мъже, които носеха куфарчета. Качиха се с ескалатора горе, минаха през билетната бариера (господин Уизли направо си умря от удоволствие, като видя как процепът му глътва билетчето) и излязоха на широка улица с оживено движение по нея — от двете й страни се възправяха внушителни сгради.
— Къде ли сме? — замига объркан господин Уизли и Хари изтръпна, че макар и бащата на Рон да е проверявал непрекъснато картата, пак са сбъркали спирката, след малко обаче мъжът възкликна: — А, да… насам, Хари — и го поведе по една от пресечките. — Ще прощаваш — допълни, — но никога не използвам метрото, а от мъгълска гледна точка всичко ми се вижда различно. Да ти призная, никога не съм влизал и през входа за посетители.
Сградите ставаха все по-малки и невнушителни, накрая двамата излязоха на улица, където имаше доста неугледни учреждения, кръчма и препълнен догоре контейнер за отпадъци. Хари беше очаквал Министерството на магията да се намира на по-представително място.
— Пристигнахме! — оповести бодро господин Уизли и посочи очукана червена телефонна кабина с изпотрошени стъкла. Стената зад нея беше надраскана с какви ли не надписи. — Ти си пръв, Хари.
После отвори вратата на кабината.
Хари влезе вътре — недоумяваше какво правят. Господин Уизли се смести криво-ляво до него и затвори вратата. Едвам се побраха, беше си доста тесничко, Хари бе заклещен до телефонния апарат, увиснал накриво върху стената, сякаш някой вандал се е опитвал да го изтръгне. Господин Уизли се пресегна към слушалката.
— Според мен и той е повреден, господин Уизли — предположи Хари.
— Не, сигурен съм, че си работи — рече мъжът, като държеше слушалката над главата си и се взираше в шайбата. — Я да видим сега… шест… — взе да набира той номера, — две… четири… пак четири… пак две…
Още докато шайбата се връщаше с тихо жужене в първоначалното си положение, вътре в телефонната кабина екна студен женски глас, който обаче не идваше от слушалката в ръката на господин Уизли, а кънтеше ясно и високо, все едно точно до тях стоеше някаква невидима жена.
— Добре дошли в Министерството на магията! Представете се, ако обичате, и кажете по какъв въпрос идвате.
— Ами… — поде колебливо господин Уизли, който очевидно не знаеше дали да говори в слушалката, или не. Намери изход от положението, като долепи долната й част до ухото си. — Артър Уизли от служба „Злоупотреба с мъгълски вещи“, водя Хари Потър, поканен да присъства на заседание на Дисциплинарната комисия…
