Хари Потър и Орденът на феникса

уплашил и искал да се оттегли. Ала при Волдемор не може просто да си връчиш оставката. Или му служиш до гроб, или с теб е свършено.

— Обядът! — екна гласът на госпожа Уизли.

Държеше магическата си пръчка насочена право напред и крепеше огромен поднос, отрупан със сандвичи и сладкиши. Още беше червена като домат и изглеждаше ядосана. Другите тръгнаха към нея — бяха прегладнели, Хари обаче остана при Сириус, който се наведе още по-близо към гоблена.

— Не съм го разглеждал от години. Я, ето го и Финиъс Нигелус… пада ми се прапрадядо, виждаш ли го?… В „Хогуортс“ не е имало по-омразен директор… и Араминта Мелифлуа… братовчедка на майка ми… опита се да прокара в министерството проектозакон, с който да узакони лова на мъгъли… и милата леля Еладора… точно от нея води началото си родовата традиция домашните духчета да бъдат обезглавявани, щом грохнат от старост и вече не могат да носят чая… всеки що-годе свестен човек, пръкнал се в рода, е бил, разбира се, лишаван от наследство и титла. Гледам, и Тонкс я няма. Сигурно заради това Крийчър отказва да изпълнява заповедите й… длъжен е да се подчинява на всички в рода…

— Значи вие с Тонкс сте роднини? — учуди се Хари.

— О, да, майка й Андромеда ми беше любимата братовчедка — потвърди Сириус и отново се взря внимателно в гоблена. — Не, и Андромеда я няма тук, погледни…

Той посочи поредната кръгла дупчица от прогорено, вместена между две имена: Белатрикс и Нарциса.

— Сестрите на Андромеда още се мъдрят в родословието, защото се омъжиха изгодно за достопочтени чистокръвни, докато Андромеда взе, че се венча за мъгълокръвен, Тед Тонкс, така че…

Сириус направи движение, все едно прогаря гоблена с магическа пръчка, и се засмя кисело. На Хари обаче не му беше до смях — беше се зачел в имената отдясно на прогорената следа от Андромеда. Две извезани със златно чертици съединяваха Нарциса Блек с Луциус Малфой, а с една-единствена отвесна златиста линия техните имена бяха свързани с името Драко.

— Нима си роднина със семейство Малфой!

— Всички семейства на чистокръвни са свързани помежду си — потвърди Сириус. — Ако разрешаваш на синовете и дъщерите си да се женят само за чистокръвни, изборът е крайно ограничен — останали сме шепа хора. Ние с Моли сме роднини по сватовство, докато Артър ми се пада нещо като син на мой втори братовчед. Но няма смисъл да ги търсиш тук… ако има семейство, състоящо се от куп изменници на рода, то това е Уизли.

Ала Хари вече гледаше името отляво на дупката, прогорена върху Андромеда: Белатрикс Блек, съединена с двойна чертичка с Родолфус Лестранж.

— Лестранж ли?… — рече на глас момчето.

Името му се стори познато и макар че в началото не се сети откъде, веднага го присви под лъжичката.

— Съпрузите Лестранж са в Азкабан — бе твърде лаконичен Сириус.

Хари го погледна заинтригувано.

— Белатрикс и мъжът й Родолфус бяха вкарани в затвора заедно с Барти Крауч младши — поясни кръстникът му със същия безцеремонен тон. — Заедно с тях зад решетките се озова и братът на Родолфус — Рабастан.

Сега вече Хари си спомни. Беше виждал Белатрикс Лестранж вътре в мислоема на Дъмбълдор, онзи чудат съсъд, където човек можеше да си държи мислите и спомените: висока смугла жена с подпухнали клепачи, която на процеса срещу нея бе заявила, че продължавала да е вярна до гроб на Лорд Волдемор, че се гордеела, задето след падането му се помъчила да го издири, и че била убедена как един ден ще бъде възнаградена за своята преданост.

— Никога не си споменавал, че ти е…

— Какво значение има, че ми е братовчедка — сопна се Сириус. — Лично аз не ги смятам за свои роднини. А точно тая не ми е никаква. Не съм я виждал, откакто бях на твоите години, ако не броим, че я зърнах, когато я доведоха в Азкабан. Ти какво си мислиш, че се гордея с такава роднина ли?

— Извинявай — побърза да каже Хари, — не исках да… просто бях изненадан, това е.

— Няма нищо, не се извинявай — промърмори Сириус. Бръкна дълбоко в джобовете си и обърна гръб на гоблена. — Никак не ми е приятно отново да съм тук — рече той и погледна към другия край на всекидневната. — И през ум не ми е минавало, че някога пак ще се окажа затворен в тази къща.

Хари му влизаше напълно в положението. Знаеше как би се почувствал, ако някой ден, когато порасне и се надява, че завинаги е оставил зад гърба си „Привит Драйв“ номер четири, му се наложи да се върне и да живее там.

— Тук, разбира се, е тъкмо като за щабквартира — допълни Сириус. — Докато е живял в къщата, баща ми я е подсигурил с всички защити, познати в магьосническия свят. Неотбележима е, мъгълите не могат да я намерят… не че би им се искало кой знае колко… а сега, откакто и Дъмбълдор взе предпазни мерки, едва ли някъде ще откриеш по-безопасно място. Той е Пазител на тайната в Ордена и никой не може да открие щабквартирата, ако Дъмбълдор лично не му посочи местоположението й… Оная бележка, която Муди ти е показал снощи, беше именно от директора — Сириус се засмя отривисто, сякаш излая куче. — Само ако родителите ми можеха да разберат отнякъде за какво се използва сега техният дом… е, покрай портрета на майка ми имаш бегла представа… — Той се свъси и въздъхна тежко. — Ще ми дойде добре, ако мога от време на време да излизам и да върша нещо полезно. Помолих Дъмбълдор да те придружа на заседанието в министерството… като Смърки, разбира се, за морална подкрепа, какво ще кажеш?

Хари изпита чувството, че прашният килим се е продънил и той е хлътнал надолу. Не се беше сещал за заседанието от предната вечер: съвсем му беше изхвърчало от главата покрай вълненията, че отново е с хората, които са му най-близки, и покрай разказите за случващото се. При думите на Сириус обаче отново го обзе страх, който направо го смаза. Той погледна Хърмаяни, Джини и братята Уизли, нахвърлили се върху сандвичите, и се замисли как ще се почувства, ако трябва да се върнат без него в „Хогуортс“.

— Не се притеснявай — взе да го успокоява Сириус. Момчето вдигна очи и разбра, че кръстникът му го е наблюдавал през цялото време. — Сигурен съм, че ще те оневинят, в Международния указ за секретност пише изрично, че ако животът ти е в опасност, си в правото си да прилагаш магия.

— Но ако все пак ме изключат — попита съвсем тихо Хари, — мога ли да се върна тук и да заживея при теб?

Сириус се усмихна тъжно.

— Ще видим.

— Ще се чувствам много по-спокоен за заседанието, ако знам, че не се налага да се връщам у семейство Дърсли — продължи да настоява момчето.

— Явно са ужасни, щом предпочиташ място като това тук — отбеляза мрачно Сириус.

— Ей, вие двамата, побързайте, де, че няма да остане и троха за ядене — подкани госпожа Уизли.

От гърдите на Сириус се изтръгна поредната тежка въздишка, той погледна под вежди гоблена, после двамата с Хари отидоха при другите.

Следобед, докато опразваха шкафовете с витринките, Хари хвърли всички усилия да не мисли за заседанието в министерството. За негов късмет работата изискваше много внимание, понеже доста от вещите вътре нямаха никакво намерение да напускат прашните рафтове. Една сребърна табакера захапа стръвно ръката на Сириус и след броени секунди тя цялата се покри с противна коричка, наподобяваща ръкавица от необработена кафеникава кожа.

— Нищо ми няма — оповести той, след като огледа с любопитство ръката си и почука лекичко по нея с магическата пръчка, която възстанови обичайния вид на кожата, — вътре сигурно е имало брадавична прах.

Метна табакерата встрани, в торбата, където събираха боклуците от шкафовете, а след малко Хари видя как Джордж си омотава внимателно ръката с кърпа и пъха табакерата в джоба си, където вече беше пълно с омайници.

Натъкнаха се на отблъскващ на вид уред, нещо като многокраки щипци — още щом Хари ги взе, те запъплиха като паяк по ръката му и дори опитаха да му надупчат кожата. Сириус ги издебна, хвана ги и ги фрасна с дебела книга, озаглавена „Потомствена аристокрация. Родословие на магьосниците“. В шкафа