Хари Потър и Орденът на феникса

— Благодаря — рече студеният женски глас. — Посетителю, вземете, ако обичате, значката и я закачете отпред на дрехите си.

Чуха се пукот и дрънчене и Хари видя как нещо се плъзва в металния отвор, откъдето обикновено се връщат монетите. Взе го: беше квадратна сребърна значка, на която пишеше „Хари Потър, заседание на Дисциплинарната комисия“. Закачи я отпред на тениската точно когато женският глас оповести отново:

— Посетителю, моля да се явите на гише „Охрана“, където ще бъдете претърсен и ще предадете за регистрация магическата си пръчка. Гишето се намира в дъното на атриума10.

Подът на телефонната кабина се разтресе. Заспускаха се бавно под земята. Хари загледа със свито сърце как тротоарът зад стъклената кабина сякаш се надига и се разстъпва, докато не ги обгърна непрогледен мрак. Беше тъмно като в рог и Хари не виждаше нищо, затова пък чуваше как телефонната кабина стърже глухо и слиза все по-надълбоко под земята. След около минута, макар че на Хари му се стори много по-дълго, в краката му блесна лъч златиста светлина, който се разшири и се плъзна нагоре по тялото му, докато не го заслепи и не се наложи момчето да примига, за да спре сълзите.

— Министерството на магията ви пожелава приятен ден — рече женският глас.

Вратата на телефонната кабина се отвори широко и господин Уизли излезе от нея, следван от Хари, който беше зяпнал от изумление.

Стояха в единия край на великолепен дълъг коридор с лъснат до блясък под от тъмно дърво. По електриковосиния таван мъждукаха златни символи, които не спираха да се движат и да се променят досущ огромна небесна дъска за обяви. В стените, покрити с тъмна лъскава ламперия, бяха вградени множество позлатени камини. През няколко секунди в огъня от лявата страна с тихо изсвистяване изникваше магьосник. Отдясно пък пред всяка от камините се бяха образували малки опашки от чакащи да потеглят.

Насред коридора имаше кръгъл шадраван, около който се издигаха внушителни златни статуи. Най-висок беше благороден на вид магьосник, насочил магическата си пръчка право нагоре. Край него стояха красива магьосница, кентавър, таласъм и домашно духче. Последните трима се бяха прехласнали по магьосника и магьосницата. От върховете на пръчките, от стрелата на кентавъра, от шапката на таласъма и от двете уши на домашното духче бликаше проблясваща вода, чийто звънък ромон се сливаше с пукота, който издаваха магипортиращите се, и с кънтежа на стъпките: стотици магьосници, повечето от които с мрачни утринни лица, вървяха към златната двукрила порта в дъното на коридора.

— Насам! — подкани господин Уизли.

Сляха се с навалицата и се запровираха между служителите в министерството, някои от които бяха нарамили цели наръчи клатушкащи се свитъци, други носеха охлузени куфарчета, трети пък, както вървяха, четяха „Пророчески вести“. Докато минаваха покрай шадравана, Хари видя сребърни сикли и бронзови кнутове, които проблясваха на дъното. Отстрани имаше малка размазана табела, на която пишеше:

ВСИЧКИ СРЕДСТВА, СЪБРАНИ ОТ ШАДРАВАНА НА МАГИЧЕСКОТО БРАТСТВО, ЩЕ БЪДАТ ДАРЕНИ НА БОЛНИЦАТА ЗА МАГЬОСНИЧЕСКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И ТРАВМИ „СВЕТИ МЪНГО“.

„Ако не ме изключат от «Хогуортс», ще хвърля десет галеона“ зарече се отчаян Хари.

— Насам — каза господин Уизли и двамата се отделиха от потока служители в министерството, насочили се към златната порта.

Вляво, на гишето с табелка „Охрана“, седеше зле избръснат магьосник в електриковосиня мантия, който, щом двамата приближиха, вдигна поглед и остави „Пророчески вести“.

— Придружавам посетител — обясни господин Уизли и махна към Хари.

— Елате насам — подкани отегчено магьосникът.

Хари се доближи до мъжа и той вдигна дълга златна летва, тъничка и огъваема като автомобилна антена, с която го провери отпред и отзад.

— Магическата пръчка — изсумтя магьосникът от охраната, след което остави летвичката си и протегна ръка.

Хари извади пръчката. Магьосникът я пусна в странен месингов уред, който приличаше на везни, но само с едно блюдо. Уредът затрепка. Процепът в долния му край блъвна тясно парче пергамент. Магьосникът го откъсна и зачете:

— Двайсет и осем сантиметра, със сърцевина от фениксово перо, в употреба от четири години. Така ли е?

— Да — потвърди притеснен Хари.

— Това ще го задържа — обяви мъжът и забучи листчето пергамент върху малък месингов шиш. — А това си го вземи — добави той и подаде рязко на Хари магическата пръчка.

— Благодаря.

— Я чакай…! — проточи магьосникът.

Очите му се стрелнаха от сребърната значка на посетител върху гърдите на Хари към челото му.

— Благодаря, Ерик — намеси се решително господин Уизли, хвана момчето за рамото, обърна го кръгом и двамата отново се сляха с магьосниците, отправили се към златната порта.

Хари последва господин Уизли през блъсканицата, мина заедно с него през златната порта, зад която имаше по-къс коридор с най-малко двайсет асансьора с богато украсени златни решетки. Хари и господин Уизли се наредиха на опашката пред тях. Наблизо стоеше едър като канара брадат магьосник, понесъл кашон, от който се чуваше дращене.

— Как си, Артър? — рече мъжът, след като кимна на господин Уизли.

— Какво носиш, Боб? — попита той на свой ред и погледна кашона.

— И ние още не знаем — сподели угрижен магьосникът. — Мислехме, че е пиле като пиле, пък се оказа, че бълвало огън. Както личи, имаме налице грубо нарушение на Забраната върху развъждането с научни цели.

Един от асансьорите слезе със страшен трясък и дрънчене и спря пред тях, златната решетка се плъзна встрани, Хари се качи вътре заедно с господин Уизли и с другите от опашката и се озова затиснат до задната стена. Доста от магьосниците го оглеждаха от глава до пети, затова той заби поглед в краката си, та да не среща очите им, и се помъчи да си поприглади бретона. Решетката пак се затвори с трясък и асансьорът се заизкачва бавно нагоре с потракващи вериги, а студеният женски глас, който Хари бе чул в телефонната будка, прокънтя отново.

— Седми етаж, отдел „Магически игри и спортове“, към който са управлението на Лигата по куидич във Великобритания и Ирландия, Централният клуб по наплюващи топчета и служба „Чудати изобретения“.

Вратата на асансьора се отвори. Хари зърна разхвърлян коридор, а по стените висяха накриво плакати на отбори по куидич. Един от магьосниците в асансьора, който пренасяше цял наръч метли, се промуши едва-едва между пътуващите и се скри в коридора. Вратата се затвори, асансьорът се разтресе, понесе се отново нагоре, а женският глас обяви:

— Шести етаж, отдел „Магическо придвижване“, към който са служба „Пудролинии“, Инспекцията по метлите, служба „Летекоди“ и Изпитателният център по магипортиране.

Вратата на асансьора се отвори повторно и точно когато слязоха четирима-петима магьосници, вътре в кабината влетяха няколко книжни самолетчета. Хари загледа как те кръжат бавно-бавно над главата му — бяха теменужени на цвят и отстрани, върху сгъвката на крилете, се виждаше печатът на Министерството на магията.

— Най-обикновени докладни записки, каквито си разменят отделите — прошепна господин Уизли. — Преди работехме със сови, но направо затънахме в мръсотия, не е за разправяне… всички бюра бяха оцвъкани с курешки…

Докато се носеха с асансьора нагоре, докладните записки се рееха около лампите, поклащащи се от тавана.

— Пети етаж, отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, към който са и управление „Международни стандарти в магическата търговия“, служба „Международно магическо право“ и представителството във Великобритания на Международната конфедерация на магьосниците.

Когато вратата се отвори, две от докладните записки изхвърчаха навън заедно с още неколцина магьосници, затова пък нахълтаха цяла дузина други записки, които се застрелкаха напред-назад, та