— Да, да… ами… сигурно ни трябва още един стол… аз… Уизли, я…
— Не се притеснявайте, не се притеснявайте — подвикна весело Дъмбълдор, после извади магическата пръчка, замахна с нея и точно до Хари изневиделица се появи удобно меко кресло, тапицирано с кретон.
Дъмбълдор седна, долепи връхчетата на дългите си пръсти и огледа над тях с вежливо любопитство Фъдж. Притеснени, членовете на Магисъбора продължаваха да шушукат и да се суетят. Умълчаха се едва след като Фъдж заговори отново:
— Добре тогава — рече той и зарови из записките си. — Добре. И така. Обвиненията. Ето. — Издърпа от купчинката пред себе си пергаментов лист, пое си дълбоко въздух и зачете: — „Към подсъдимия са отправени следните обвинения: макар веднъж вече да е получил писмено предупреждение от Министерството на магията за подобно провинение, в девет часа и двайсет и три минути вечерта на втори август той съвсем преднамерено и нарочно, с пълното съзнание за деянието си, е направил магия за покровител на място, населено с мъгъли, и то в присъствието на мъгъл, което представлява нарушение на параграф трети от Наредбата за целесъобразно ограничаване на магьосничеството от невръстни, приета през 1875 година, а също и на член тринайсети от Указа за секретност на Международната конфедерация на магьосниците.“ Ти ли си Хари Джеймс Потър с постоянен адрес: „Привит Драйв“ номер четири в Литъл Уингинг, графство Съри? — попита Фъдж и го изгледа свирепо над пергамента.
— Да — потвърди момчето.
— Преди три години получавал ли си от министерството официално предупреждение, задето си приложил незаконна магия?
— Да, обаче…
— Въпреки това вечерта на втори август измагьосал ли си покровител? — рече Фъдж.
— Да — каза момчето. — Обаче…
— Макар и да си знаел, че докато не навършиш седемнайсет години, ти е забранено да правиш магии извън училището?
— Да, обаче…
— Макар да си знаел, че се намираш на място, пълно с мъгъли?
— Да, но…
— И си бил с ясното съзнание, че съвсем наблизо е имало мъгъл?
— Да — ядоса се Хари, — обаче направих магията само защото бяхме…
Магьосницата с монокъла, отляво на Фъдж, го прекъсна с боботещ глас:
— И си измагьосал истински покровител?
— Да — потвърди Хари, — защото…
— Оформен, видим покровител?
— Какъв покровител…? — не я разбра момчето.
— Твоят покровител имаше ли си ясно очертани форми? В смисъл, че не е бил просто пара или дим?
— Да — отвърна Хари, и притеснен, и леко подразнен, — той е елен, винаги е елен.
— Винаги ли? — избоботи Мадам Боунс. — И преди ли си измагьосвал покровител?
— Ами да — рече момчето. — Правя го от година и нещо.
— И си на петнайсет години?
— Да, но…
— И си го усвоил в училището?
— Да, професор Лупин ме научи, когато бях в трети курс, защото…
— Възхитително! — ахна Мадам Боунс и го огледа от глава до пети. — Истински покровител на тази възраст… направо достойно за възхищение!
Някои от магьосниците край нея отново се разшушукаха, други кимнаха, трети обаче се свъсиха и заклатиха глави.
— Тук не обсъждаме доколко възхитителна е направената магия — намеси се заядливо Фъдж, — всъщност колкото по-възхитителна е, толкова по-зле, при положение че момчето я е направило пред очите на един мъгъл!
Свъсените зашушукаха одобрително, но Хари щеше да си замълчи, ако не беше мазнишкото кимване на Пърси.
— Направих я заради дименторите! — извика с цяло гърло той, преди някой пак да го е прекъснал.
Очакваше всички да замърморят отново, ала тишината, спуснала се този път, бе по-тягостна и отпреди.
— Диментори ли? — попита след малко Мадам Боунс и изви гъстите си вежди толкова високо, че монокълът й за малко да падне. — Какви диментори, момче?
— Двама диментори, които изникнаха насред пресечката и се нахвърлиха върху мен и братовчед ми.
— Аха! — възкликна пак Фъдж и огледа със самодоволна ехидна усмивка членовете на Магисъбора, сякаш ги приканваше и те да се позабавляват на шегата. — Така. Да, очаквах да чуем нещо подобно.
— Диментори в Литъл Уингинг! — рече озадачена Мадам Боунс. — Нещо не разбирам…
— Нима, Амилия? — попита я със същата подигравателна усмивка Фъдж. — Щом не разбираш, нека ти обясня. Момчето е мислило, мислило и решило, че от дименторите ще излезе чудесна история за първа страница на вестника. Браво! Мъгълите не могат да видят дименторите, нали, момче? Изключително удобно, браво!… Искаш да ти повярваме на думите просто така, без свидетели…
— Аз не лъжа! — извика Хари и заглуши поредния изблик на шушукане. — Бяха двама, зададоха се от двата края на уличката, изневиделица стана тъмно и страшно студено, братовчед ми ги усети, а аз…
— Достатъчно! — почти извика Фъдж с надменно изражение. — Ще прощаваш, че прекъсвам тия безспорно добре наизустени измислици…
Дъмбълдор се прокашля. Членовете на Магисъбора се умълчаха.
— Всъщност имаме свидетел, видял с очите си дименторите на уличката — оповести той, — освен Дъдли Дърсли, искам да кажа.
Закръгленото лице на Фъдж се смали, сякаш някой бе изпуснал въздуха от него. Той изгледа Дъмбълдор и после с вид на човек, който се е поокопитил, заяви:
— Опасявам се, че нямаме време да слушаме врели-некипели. Хайде да приключваме бързо…
— Ако не греша… — обади се учтиво директорът, — всъщност, дори съм сигурен, че според Хартата на правата, приета от Магисъбора, обвиняемият има право да призове в своя защита свидетели. Нали, Мадам Боунс, и отдел „Охрана на магическия ред“ споделя това становище? — обърна се той към магьосницата с монокъла.
— Споделя го, и то напълно — потвърди Мадам Боунс.
— Добре тогава — нервно рече Фъдж. — Къде е този свидетел?
— Свидетелка — уточни Дъмбълдор, — довел съм я със себе си. Чака отвън пред вратата. Да я…
— Не… иди ти, Уизли — ревна Фъдж на Пърси, който тутакси скочи от мястото си, изтича надолу по каменните стъпала между пейките на съдебните заседатели и без дори да поглежда към Дъмбълдор и Хари, профуча покрай тях.
След миг се върна, следван от госпожа Фиг. Тя изглеждаше уплашена и по-смахната отвсякога. Хари си помисли, че поне е можела да смени тези топлинки.
Дъмбълдор се изправи и преотстъпи креслото си на старицата, а за себе си измагьоса друго.
— Трите имена? — провикна се Фъдж, след като госпожа Фиг приседна плахо на крайчеца на фотьойла.
— Арабела Дорийн Фиг — пророни с разтреперан глас бабката.
— И коя по-точно сте вие? — попита отегчено и високомерно министърът.
— Живея в Литъл Уингинг, недалеч от Хари Потър — обясни госпожа Фиг.
— Освен Хари Потър в регистрите не се води друг магьосник или магьосница, които да живеят в Литъл Уингинг — намеси се незабавно Мадам Боунс. — От доста време следим внимателно положението заради… заради някои събития от миналото.
— Аз съм безмощна — поясни старицата. — Така че не би трябвало да ме има във вашите регистри,
