Хари Потър и Орденът на феникса

нали?

— Безмощна ли? — възкликна Фъдж и я огледа подозрително. — Ще проверим това. Оставете при сътрудника ми Уизли подробни сведения за произхода си. Всъщност… дали безмощните виждат дименторите? — добави той и погледна първо наляво, сетне и надясно.

— Виждаме ги, и още как! — възмути се госпожа Фиг.

Фъдж вдигна вежди и я измери с поглед.

— Добре тогава — рече равнодушно. — Да чуем какво ще ни разкажете.

— Към девет вечерта на втори август отидох да купя котешка храна от магазинчето в края на улица „Глициния“ — изрече начаса госпожа Фиг, сякаш го беше научила наизуст, — и чух от пресечката между площад „Магнолия“ и улица „Глициния“ някаква олелия. Приближих се към изхода на уличката и видях да тичат диментори…

— Да тичат ли? — повтори рязко Мадам Боунс. — Дименторите не тичат, те се плъзгат.

— Точно това исках да кажа — поправи се старицата и по съсухрените й страни избиха розови петна. — Плъзгат се, значи, по уличката към, както ми се видя, две момчета.

— Как изглеждаха? — полюбопитства Мадам Боунс и присви очи толкова силно, че ръбът на монокъла се скри в плътта й.

— Ами едното беше доста едро, а другото слабичко…

— Не, не — спря я нетърпеливо Мадам Боунс. — Дименторите… опишете тях.

— А, дименторите ли! — възкликна бабката и червенината плъзна и по врата й. — Бяха грамадни. Грамадни и заметнати с плащове.

Хари усети как го присвива под лъжичката. Каквото и да кажеше госпожа Фиг, то му звучеше в най- добрия случай така, сякаш е видяла диментор някъде на картинка, а една картинка изобщо не можеше да предаде истината за тези същества: призрачния начин, по който се придвижваха, като че висят на няколко сантиметра над земята, или смрадта на гнилоч, която излъчваха, или страховитото тракане, което издаваха, докато засмукваха въздуха наоколо…

На втория ред седеше набит магьосник с черни рунтави мустаци, който се наведе и изшушука нещо в ухото на съседката си, магьосница с бухлата коса. Тя се подсмихна и кимна.

— Грамадни и с плащове — повтори хладно Мадам Боунс, а Фъдж изсумтя презрително:

— А, такива ли били дименторите! Нещо друго?

— Ами да — продължи госпожа Фиг. — Усетих ги. Стана много студено, а имайте предвид, че беше гореща лятна вечер. И почувствах… как цялото щастие по белия свят изчезва… и се сетих… ужасни неща…

Гласът й потрепери и заглъхна.

Мадам Боунс поразшири очи. Хари видя червени следи под веждата й, там, където се беше впил монокълът.

— И какво направиха дименторите? — попита тя и момчето усети прилив на надежда.

— Погнаха малчуганите — отвърна вече по-уверено и силно старицата, а червенината се отдръпна от лицето й. — Едното момче се препъна и падна. Другото отстъпваше назад, мъчеше се да отблъсне диментора. Беше Хари. Опита на два пъти, но пусна само сребриста пара. На третия опит измагьоса покровител, който нападна първия диментор, а сетне, напътстван от Хари, отпъди и втория, надвесил се над братовчед му. Ето това… това се случи… — обобщи някак недодялано бабката.

Мадам Боунс я изгледа мълком. Фъдж, който дори не беше вдигнал очи към нея, ровеше из книжата пред себе си. Накрая се вторачи доста войнствено в госпожа Фиг.

— Това, значи, сте видели.

— Това се случи — повтори тя.

— Добре тогава — отсече Фъдж. — Свободна сте.

Старицата премести уплашен поглед от Фъдж към Дъмбълдор, после стана от креслото и затътрузи нозе към вратата. Хари чу как тя се затваря с глух трясък подире й.

— Свидетелката не беше особено убедителна — отбеляза високопарно Фъдж.

— Хм, не бих казала — възрази с боботещия си глас Мадам Боунс. — Жената със сигурност описа много точно въздействието при нападение на диментори. Пък и не виждам защо ще твърди, че са били там, ако всъщност не са били.

— Диментори да се разхождат ей така из мъгълско предградие и после случайно да се натъкнат на магьосник? — изсумтя Фъдж. — Вероятността това да стане е изключително малка. Дори Багман не би се обзаложил, че…

— О, едва ли някой от нас смята, че дименторите са се оказали там по чисто съвпадение — подметна нехайно Дъмбълдор.

Магьосницата, чието лице тънеше в мрак, се поразмърда отдясно на Фъдж, другите обаче продължиха да седят като вкаменени и да мълчат.

— Какво намеквате? — попита ледено Фъдж.

— Не намеквам нищо, просто смятам, че някой е изпратил дименторите там — отвърна Дъмбълдор.

— Ако някой наистина е наредил на двама диментори да се разхождат из Литъл Уингинг, заповедта все щеше да се пази при нас! — повиши тон Фъдж.

— Не и ако напоследък дименторите се подчиняват на заповедите на някого извън Министерството на магията — възрази спокойно Дъмбълдор. — Вече ви изложих, Корнелиус, становището си по въпроса.

— Точно така, изложихте го — озъби се Фъдж — но аз, Дъмбълдор, нямам никакви основания да смятам, че това становище е нещо повече от измишльотини. Дименторите си стоят в Азкабан и правят каквото им наредим.

— В такъв случай — продължи Дъмбълдор тихо, но ясно — трябва да се запитаме защо някой от министерството е изпратил на втори август двама диментори на онази уличка.

В гробовното мълчание, с което бяха посрещнати тези думи, магьосницата отдясно на Фъдж се понаведе напред и Хари я видя за пръв път.

Заприлича му на голяма белезникава жаба. Беше тантуреста, с повехнало валчесто лице, почти безврата като вуйчо Върнън и имаше много широка увиснала уста. Очите й бяха големи, топчести и леко изпъкнали. Дори черната кадифена панделка, кацнала върху късата й къдрава коса, наподобяваше едра муха, която жената се кани да прилапа с дългия си лепкав език.

— Председателят на съдебния състав предоставя думата на Долорес Джейн Ъмбридж, първи заместник-министър на магията — оповести Фъдж.

Магьосницата заговори с трептящ, писклив момичешки гласец, от който Хари се стъписа — беше очаквал едва ли не тя да изквака.

— Със сигурност съм ви разбрала погрешно, професор Дъмбълдор — рече тя с превзета усмивка, обаче ококорените й кръгли очи си останаха все така студени. — Колко неразумно от моя страна. Ала за хилядна от мига ми се стори, че намеквате как не друг, а Министерството на магията е заповядало да бъде нападнато едно момче!

Изкиска се със звънливо гласче, от което Хари настръхна целият. Още няколко от членовете на Магисъбора се засмяха заедно с нея. Бе ясно като бял ден, че изобщо не им е до смях.

— Ако е вярно, че дименторите се подчиняват единствено на заповедите на Министерството на магията, ако е вярно и че преди седмица двама диментори са нападнали Хари и братовчед му, излиза, че именно някой в министерството се е разпоредил за това нападение — обясни любезно Дъмбълдор. — Е, да, възможно е въпросните двама диментори вече да не се подчиняват на министерството…

— Няма диментори, които не се подчиняват на министерството — сопна се Фъдж, почервенял като домат.

Дъмбълдор понаклони глава.

— В такъв случай не се и съмнявам, че министерството ще проведе цялостно разследване и ще установи защо двама диментори са се отдалечили толкова много от Азкабан и защо са нападнали без разрешение.

— Не вие, Дъмбълдор, решавате какво да прави или да не прави министерството — сряза го Фъдж, вече придобил цикламен оттенък, с какъвто би се гордял и вуйчо Върнън.

— Разбира се, че не аз решавам — рече сговорчиво директорът. — Просто изразявам увереността си, че