няма да оставите случая неизяснен.
Той се извърна към Мадам Боунс, която намести монокъла и понавъсена, също го погледна.
— Нека напомня на всички, че поведението на тези диментори, ако те не са родени от развихреното въображение на момчето, не е предмет на това заседание — подвикна Фъдж. — Събрали сме се тук, за да разгледаме нарушенията на Наредбата за целесъобразно ограничаване на магьосничеството от невръстни, извършени от Хари Потър!
— Разбира се, че сме се събрали точно за това — съгласи се Дъмбълдор, — но присъствието на диментори в онази уличка има пряка връзка със случая. В член седми от наредбата се казва, че магия може да се прави и пред мъгъли при извънредни обстоятелства и тези обстоятелства включват ситуации, когато на опасност е изложен животът на магьосника или магьосниците, а също на мъгълите, присъствали по време на…
— Хиляди благодарности, знаем какво гласи член седми! — изръмжа Фъдж.
— Разбира се, че знаете — отвърна вежливо Дъмбълдор. — Значи сме на едно мнение, че магията за покровител, използвана от Хари в този случай, се вмества напълно в извънредните обстоятелства, описани в този член.
— Да, ако е имало диментори, в което не вярвам.
— Чухте го от очевидка — прекъсна го Дъмбълдор. — Щом не вярвате в нейната добросъвестност, призовете я отново и я разпитайте още веднъж. Сигурен съм, че тя няма да има нищо против.
— Аз… няма… няма да… — кипна Фъдж и взе да прехвърля книжата пред себе си. — Аз… държа да приключим още днес, Дъмбълдор.
— Едва ли възразявате да изслушате още веднъж свидетелката… Не го ли сторите, нищо чудно да допуснете тежка съдебна грешка — отбеляза Дъмбълдор.
— Тежка съдебна грешка, дрън-дрън! — изкрещя колкото му глас държи Фъдж. — Да сте си правили някога труд да преброите небивалиците, които този хлапак разправя, колкото да прикрие крещящите случаи на злоупотреба с магии извън училището? Сигурно сте забравили хвърковатата магия, която приложи преди три години…
— Не я направих аз, направи я едно домашно духче! — обади се Хари.
— ЕТО НА! — ревна Фъдж и заръкомаха театрално по посока на момчето. — Домашно духче! В мъгълска къща! Как не!
— Въпросното домашно духче в момента работи в училище „Хогуортс“ — напомни Дъмбълдор. — Стига да кажете, мога веднага да го призова за свидетел.
— Аз… нямам излишно време да слушам някакви си домашни духчета! Пък и не е само това… а кой изду леля си като балон! — изрева Фъдж и заблъска с пестник по писалището отпред, при което прекатури една мастилница.
— Тогава вие великодушно не предявихте обвинение, защото, предполагам, сте наясно, че и най- добрите магьосници невинаги са в състояние да сдържат чувствата си — припомни спокойно Дъмбълдор, докато Фъдж се опитваше да почисти мастилото, оплискало записките му.
— А още дори не съм отворил и дума за онова, дето го върши в училището!
— Министерството няма право да наказва ученици от „Хогуортс“ за училищни провинения, затова поведението на Хари там няма никакво отношение към разглеждания въпрос — рече все така любезно Дъмбълдор, ала този път от гласа му лъхаше хлад.
— А, така значи! — каза Фъдж. — Не ни влиза в работата какво прави в училището? Така ли смятате?
— Министерството няма право да изключва ученици от „Хогуортс“, както ви напомних и вечерта на втори август — отвърна другият мъж. — Нито има право да иззема магически пръчки, докато не докаже убедително обвиненията, напомних ви и това същата онази вечер на втори август. В достойната ви за уважение припряност да отстоявате законността явно сам нарушавате някои закони… съвсем неволно, разбира се.
— Законите могат да бъдат променени — разфуча се Фъдж.
— Разбира се, че могат — понаклони пак глава Дъмбълдор. — А вие, Корнелиус, със сигурност правите доста промени. Откакто преди няколко седмици бях помолен да напусна Магисъбора, вече сте започнали да насрочвате процеси с пълен съдебен състав заради някаква си магия, направена от невръстен!
Неколцина от магьосниците се размърдаха притеснени на местата си. Фъдж стана още по-морав. Затова пък жабестата магьосница отдясно само изгледа с безизразно лице Дъмбълдор.
— Доколкото ми е известно — продължи той, — все още не е приет закон, според който задачата на Магисъбора е да наказва Хари за всяка магия, която някога е правил. Беше обвинен в конкретно нарушение и се защити. Сега единственото, което можем да сторим и той, и аз, е да чуем вашата присъда.
Дъмбълдор отново долепи връхчетата на пръстите си и не каза нищо повече. Фъдж се вторачи в него, очевидно вбесен. Хари се извърна настрани към Дъмбълдор, за да почерпи увереност… съвсем не беше сигурен, че директорът на училището е трябвало да приканя съда да се произнесе. Ала и този път Дъмбълдор сякаш и не забеляза, че момчето се опитва да привлече вниманието му. Продължи да гледа пейките отпред, където всички членове на Магисъбора разговаряха и спореха оживено през шепот.
Хари заби поглед в краката си. Сърцето му се бе издуло до пръсване и бумтеше ли, бумтеше в гърдите му. Беше очаквал заседанието да продължи по-дълго. Съвсем не беше сигурен, че е направил добро впечатление. Всъщност не бе казал достатъчно. Съжали, че не е обяснил по-подробно за дименторите, как се е препънал и те за малко да целунат и него, и Дъдли…
На два пъти погледна Фъдж и понечи да отвори уста, ала сърцето му се бе уголемило толкова, че му пречеше да диша… И двата пъти той само си пое дълбоко дъх и пак впери очи в обувките си.
Сетне шушукането заглъхна. На Хари му се искаше да погледне съдиите, но установи, че е къде-къде по-лесно да изучава връзките на обувките си.
— Кой е за оправдателна присъда? — избоботи Мадам Боунс.
Хари отметна рязко глава. Доста от съдиите бяха вдигнали ръце… повече от половината! Той задиша много бързо и се опита да ги преброи, ала Мадам Боунс го изпревари:
— Кой е за осъдителна присъда?
Фъдж вдигна ръка, последваха го още петима-шестима души, сред които и магьосницата отдясно, и мустакаткото, и жената с бухлатата коса на втория ред.
Министърът ги огледа един по един така, сякаш нещо много голямо му е заседнало на гърлото, а после свали ръка. Пое си два пъти дълбоко въздух и каза с глас, разтреперан от сподавената ярост:
— Добре, много добре… оправдан по всички обвинения.
— Чудесно! — възкликна бодро Дъмбълдор и скочи на крака, след което извади магическата пръчка, замахна с нея и двете меки кресла изчезнаха като дим. — Е, трябва да вървя! Довиждане!
И без да погледне дори един-единствен път Хари, изхвърча от подземието.
Глава девета
Злочестините на госпожа Уизли
Дъмбълдор си тръгна толкова внезапно, че Хари бе направо стъписан. Продължи да седи на стола с веригите, като се мъчеше да се пребори с изумлението и облекчението. Членовете на Магисъбора ставаха от местата си, говореха помежду си, събираха си книжата и ги слагаха по чантите. Хари също се изправи. Никой не го и забелязваше, освен жабестата магьосница отдясно на Фъдж, която след излизането на Дъмбълдор бе зяпнала момчето. Без да й обръща внимание, Хари се постара да привлече погледа на Фъдж или на Мадам Боунс, та да попита дали е свободен, ала Фъдж явно бе решен да се преструва, че не го вижда, а Мадам Боунс беше заета с чантата си, затова той направи няколко плахи стъпки и понеже никой не му извика да спре, забърза към изхода.
Последните няколко крачки взе на бегом, отвори с все сила вратата и за малко да се сблъска с господин Уизли, който, блед и притеснен, стоеше точно отпред.
— Дъмбълдор не ми каза…
— Оправдаха ме! — възкликна Хари и затвори вратата след себе си. — По всички обвинения!
Господин Уизли грейна и стисна момчето за раменете.
— Това е чудесно! Е, не можеха да те обявят за виновен, не и въз основа на доказателства, но въпреки
