навлечена върху мантията. Когато тя се поизвърна, за да отпие от бокала, момчето с ужас съгледа мъртвешки бледото й жабешко лице и изпъкналите очи с торбички отдолу и веднага я позна.
— Това е оная Ъмбридж!
— Коя, коя? — попита Хърмаяни.
— Беше на заседанието в Министерството на магията, човек на Фъдж е.
— Хубава жилетчица — подсмихна се Рон.
— Човек на Фъдж ли? — попита свъсена Хърмаяни. — Какво ли тогава търси тук тогава… какво…
— Нямам представа…
Присвила очи, Хърмаяни огледа отново преподавателската маса.
— Не — пророни тя, — не ми се вярва…
Хари не разбра какво му говори, но и не попита, понеже вниманието му бе привлечено от професор Гръбли-Планк, която току-що се бе появила на масата за учителите — запроправя си път чак към края и се разположи там, където трябваше да седи Хагрид. Това означаваше, че първокурсниците вече са прекосили езерото и са пристигнали в замъка, и наистина след броени секунди вратата на Голямата зала се отвори. Един след друг вътре се занизаха изплашените първокурсници, водени от професор Макгонъгол, която носеше ниско четирикрако столче — върху него имаше опърпана магьосническа шапка, цялата в кръпки и с голяма цепка близо до протритата периферия.
Гълчавата в Голямата зала утихна. Първокурсниците се строиха с лице към другите ученици точно пред масата за преподавателите, а професор Макгонъгол внимателно постави столчето пред тях и се отдръпна.
Лицата на първокурсниците проблясваха под светлината на свещите. Един дребосък насред редицата направо трепереше като лист. Някак мимоходом Хари си припомни колко ужасен е бил самият той, докато е стоял в същата тази редичка и е очаквал неизвестното изпитание, което да определи в кой дом ще бъде разпределен.
Затаило дъх, цялото училище зачака. После цепката се отвори широко като уста и Разпределителната шапка запя:
Щом нова бях, във време давно, магьосници велики четирима сградиха тук училище преславно, уверени, че имат дружба несломима. Споделяха те цел едничка, напред ги водеше една идея — да бъде школата им най-добра от всички и с „Хогуортс“ те да се гордеят. Да градят и преподават заедно — основателите тъй си обещаха. Дори и знак не се яви да предвещае на тяхното единство краха. Че приятели най-верни бяха Слидерин и Грифиндор. До тях достойно се редяха Хафълпаф и Рейвънклоу. Но защо тогава се прекърши тази дружба и защо се разруши? Бях там и видях как всичко свърши, за историята тъжна отворете вий уши: „Децата с чиста кръв ще обучавам“, тъй Слидерин реши и тъй отсече. „На умните деца ще преподавам“, пък Рейвънклоу изрече. „Ще уча аз сърцата смели“, така се Грифиндор зарече. „Ще взема всички, без да ги отделям“, самата Хафълпаф предрече. В началото това не вся раздор, че бяха разногласията леки и основателите имаха простор да разполагат с дом, където да вземат всеки, що поискат. Така избра си Слидерин магьосниците с кръв най-чиста, изкусни като него до един. Които с ум най-бистър бяха, отидоха при Рейвънклоу, а тез, що с дързостта блестяха — при смелия и храбър Грифиндор. Добрата Хафълпаф под свойта стряха останалите взе, със знания дари. И основатели, и домове живяха задружно, в отношения добри. Изкарахме тъй в мир, сговорно, щастливи няколко години. Но после страховете ни злотворно несъгласие родиха, което победи ни. И домовете, досущ колони здрави, що „Хогуортс“ някога крепяха, едни се против други те изправиха, разединени, и за власт ламтяха. Училището — виждаха го всички — клонеше към печален край, че все кавги, двубои, битки между другари бяха обичай. Така се стигна до онази заран, когато Слидерин оттук замина. И вече другите не бяха скарани, ала без вяра се оказахме мнозина. Щом основателите намаляха, откак останаха те само трима, сплотени домовете никога не бяха като в началните години. И ето, Разпределителната шапка е пред вас и предстои ни занимание — дома на всеки точно ще посоча аз, това е моето призвание. Но този път ще сторя още нещо и искам да ме чуете добре сега. Макар че винаги ви разпределям вещо, 
