насърчена. — Та си рекох, че няма да е зле, ако… ами ако вземем нещата в свои ръце. — Тя млъкна, погледна с крайчеца на окото към Хари и продължи: — Имам предвид да се научим да се отбраняваме истински, не само на хартия, но и с истински заклинания и магии…
— Но сигурно искаш и да си вземеш изпита за СОВА по защита срещу Черните изкуства? — попита Майкъл Корнър.
— Разбира се, че искам — потвърди начаса Хърмаяни. — Ала още повече искам да бъда обучена да се защитавам добре, защото… защото… — Тя си пое дълбоко въздух и чак тогава довърши: — Защото Лорд Волдемор се е завърнал.
Откликът бе незабавен и предвидим. Приятелката на Чо изпищя и се заля с бирен шейк, Тери Бут неволно се сгърчи, Падма Патил потрепери, Невил нададе странен крясък, който се опита да замаскира с покашляне. Всички обаче погледнаха към Хари, вторачени, нетърпеливи…
— Такива поне са намеренията ни — обобщи Хърмаяни. — Ако искате да участвате и вие, трябва да решим как ще…
— Къде са доказателствата, че Вие-знаете-кой се е завърнал? — подвикна войнствено русолявият хафълпафец, който играеше в отбора по куидич.
— Дъмбълдор вярва, че… — поде Хърмаяни.
— Искаш да кажеш, че Дъмбълдор вярва
— Ти пък кой си? — попита грубо Рон.
— Закарайъс Смит — отвърна той — и според мен имаме право да знаем какво точно го кара да твърди, че Вие-знаете-кой се е завърнал.
— Виж какво — побърза да се намеси Хърмаяни, — не сме се събрали да…
— Не се притеснявай — прекъсна я Хари.
Току-що беше проумял защо са се стекли толкова много хора. Според него и Хърмаяни е трябвало да го предвиди. Някои — вероятно повечето — бяха дошли с надеждата да чуят разказа му от първа ръка.
— Какво ме кара да твърдя, че Вие-знаете-кой се е завърнал ли? — попита той и погледна Закарайъс право в лицето. — Видях го. А и миналата година Дъмбълдор обясни пред цялото училище какво се е случило: ако не си повярвал на него, надали ще повярваш и на мен и аз нямам намерение да си пилея следобеда в опити да убеждавам когото и да било.
Докато говореше, всички бяха затаили дъх. Той остана с впечатлението, че дори кръчмарят надава ухо. Бършеше с мърлявия парцал все същата чаша и упорито я мърсеше все повече и повече.
Закарайъс махна пренебрежително с ръка.
— Единственото, което Дъмбълдор ни каза миналата година, бе, че Седрик Дигъри е бил убит от Вие- знаете-кого и ти си донесъл трупа му обратно в „Хогуортс“. Не ни съобщи никакви подробности, не спомена как точно е бил убит, смятам, че всички бихме искали да узнаем…
— Ако сте дошли да чуете какво е Волдемор да убие някого, не мога да ви помогна — спря го Хари.
Както често напоследък, гневът му отново се надигаше. Той не сваляше очи от войнственото лице на Закарайъс Смит — беше твърдо решен да не поглежда Чо.
— Не ми се говори за Седрик Дигъри. Ако сте дошли за това, можете да си вървите.
Хвърли към Хърмаяни яден поглед. Мислеше си, че именно тя е виновна — беше си наумила да го показва като някаква чудесия и всички, разбира се, се бяха домъкнали колкото да чуят какви небивалици ще им наговори. Не се изправи обаче никой, дори Закарайъс Смит, който не отместваше очи от Хари.
— И така — обади се отново с висок и писклив глас Хърмаяни. — И така… както вече казах… Ако искате да усвоите как да се отбранявате, трябва да измислим как да го направим, колко често ще се срещаме и къде…
— Вярно ли е, че можеш да измагьосаш покровител? — прекъсна я момичето с дългата чак до кръста плитка и се взря в Хари.
При тези думи насъбралите се взеха да шушукат заинтригувано.
— Да — пророни Хари така, сякаш се оправдаваше.
— Ама оформен, видим покровител ли?
На Хари му се стори, че някой вече му е задавал този въпрос.
— Случайно да познаваш Мадам Боунс? — попита той.
Момичето се усмихна.
— Леля ми е — потвърди то. — Казвам се Сюзан Боунс. Та леля ми разправи за онова заседание в министерството. Е, и… вярно ли е? Че можеш да призовеш покровител елен, де.
— Да — заяви отново Хари.
— Олеле! — възкликна възторжено Лий. — Пък аз да не знам.
— Мама заръча на Рон да не го разгласява — обясни Фред и се ухили на Хари. — Твърди, че бездруго си привличал прекалено голямо внимание.
— Не е далеч от истината — промърмори Хари и двама-трима се засмяха.
Забулената магьосница, която седеше сам-сама, се понамести на стола си.
— А убивал ли си базилиск с оня меч от кабинета на Дъмбълдор? — полюбопитства Тери Бут. — Когато миналата година бях там, един от портретите върху стената ми разказа…
— Да, убих го — рече Хари.
Джъстин Финч-Флечли подсвирна, братята Крийви се спогледаха възхитени, а Лавендър Браун ахна тихичко. Хари усети, че му пари около врата — бе решил да гледа навсякъде другаде, но не и към Чо.
— А когато бяхме в първи курс — оповести Невил напосоки, — той спаси Филологическия камък…
— Философския — подшушна Хърмаяни.
— Да, де… от Вие-знаете-кого — довърши момчето.
Очите на Хана Абът бяха станали кръгли като галеони.
— Да не говорим пък — обади се и Чо (Хари веднага извърна очи към нея, тя също го гледаше и му се усмихваше и него отново го присви под лъжичката) — за всички изпитания, през които трябваше да премине миналата година по време на Тримагическия турнир… да преодолее змейовете и езеряните, и чудовищния паяк, и какво ли още не…
Около масата се чу дружен възхитен шепот. Хари пламна. Опита се да направи така, че изражението му да не издаде колко доволен е от себе си. Чо го беше похвалила и от това му стана много по-трудно да изрече нещата, които се беше зарекъл да им каже.
— Вижте какво — подхвана сред възцарилото се мълчание, — аз такова… дано не прозвучи като че се преструвам на скромен, но… за всички тези неща съм получавал голяма помощ…
— Не, със змея не ти е помагал никой — заяви на мига Майкъл Корнър. — Само как летеше, а! Беше върхът…
— Ами… — понечи да възрази Хари, но не искаше да постъпва като неблагодарник.
— Никой не ти е помагал и това лято, когато си разпъдил ония диментори — напомни и Сюзан Боунс.
— Така е — съгласи се Хари, — добре, де, вярно е, че има някои неща, които съм правил и без чужда помощ, но друго искам да ви обясня…
— Май се правиш на хитър като невестулка18 и увърташ колкото да не ни покажеш нищо, а? — заяде се Закарайъс Смит.
— Какъв умник! — сръфа го на висок глас Рон още преди Хари да се е обадил. — Я си затваряй най- после устата!
Вероятно се беше ядосал най-вече на сравнението с невестулка. При всички положения изгледа Закарайъс така, сякаш се кани да го фрасне с все сила. Той се изчерви като домат.
— Всички сме дошли тук да се учим от него, а той седнал да ни разправя, че всъщност не ги умеел тези неща — продължи да мрънка момчето.
— Изобщо не е казвал такова нещо — ревна и Фред.
— Ако искаш, да ти очистим ушите? — попита Джордж и извади от един от пликовете на Зонко дълъг и смъртоносен на вид метален инструмент.
— Или някоя друга част на тялото, че това тук можем да го пъхнем навсякъде — добави Фред.
— Хайде, хайде! — подкани припряно Хърмаяни, — и така… най-важното е дали сме единодушни, че
