Хари Потър и Орденът на феникса

— Ами така, според мен той и приятелите му дойдоха точно заради това… без съмнение искат да усвоят защитата срещу Черните изкуства, но ако Джини не му беше казала какво става…

— Как така… ама кога?…

— Запознали се на Коледния бал и започнали да се срещат в края на миналата учебна година — поясни преспокойно Хърмаяни.

Вече бяха на главната улица и тя поспря пред магазинчето за пера „Скривъншафт“, където на витрината бяха изложени чудно хубави фазанови пера.

— Хммм… я да си купя едно!

Обърна се и влезе вътре. Хари и Рон я последваха.

— Кой беше Майкъл Корнър? — попита освирепял Рон.

— Мургавият — отвърна Хърмаяни.

— Хич не ми хареса — оповести начаса момчето.

— Каква изненада! — рече тихо Хърмаяни.

— Но аз си мислех, че Джини си пада по Хари — продължи да мърмори Рон, след като тръгна заедно с Хърмаяни покрай редичката медни канчета, пълни с пера.

Тя го погледна със съжаление и поклати глава.

— Джини наистина си падаше по Хари, но това е стара история. Не че не те харесва и сега — добави тя великодушно, извърната към Хари, сетне продължи да разглежда дълго златисто-черно перо.

Хари още беше погълнат от спомена как Чо му махна на раздяла и темата не му се стори чак толкова занимателна, както на Рон, който направо се тресеше от възмущение, но все пак му хрумна нещо, за което дотогава не се беше сещал.

— Значи заради това Джини проговори — рече на Хърмаяни. — Преди в мое присъствие не обелваше и дума.

— Ами да — потвърди тя. — Точно така, мисля да взема това…

Отиде на щанда и плати петнайсет сикли и два кнута, докато Рон продължаваше да й диша във врата.

— Стига, де — смъмри го Хърмаяни, след като се обърна и го настъпи по краката, — точно заради това Джини не ти е споменала, че се вижда с Майкъл, знаела е, че ще го направиш на голям въпрос. Престани да опяваш!

— Дрън-дрън! Кой го прави на въпрос? Изобщо не опявам…

Но не спря да сумти през цялото време, докато вървяха по улицата.

Сипеше какви ли не обиди по адрес на Майкъл Корнър, а Хърмаяни погледна към Хари и му пошушна:

— Като споменахме за Майкъл и Джини… какво става с теб и Чо?

— Какво да става? — побърза да възкликне Хари.

Сякаш нещо у него се взриви и въпреки студа лицето му пламна… толкова ли си личеше?

— Тя направо не откъсваше очи от теб — засмя се Хърмаяни.

Никога досега Хари не беше забелязвал какво прекрасно село е Хогсмийд.

Глава седемнайсетаОбразователен указ номер двайсет и четири

От началото на учебната година Хари не се беше чувствал така щастлив, както тази събота и неделя. На другия ден след посещението в Хогсмийд двамата с Рон отново се заеха да наваксат с домашните — това не бе кой знае колко забавно, но понеже есенното слънце се позадържа, вместо да седят надвесени над масите в общата стая, двамата си изнесоха нещата навън и се разположиха в сянката на кичест бук край езерото. Хърмаяни, която, естествено, беше напълно готова с домашните, си взе прежда и направи магия на куките за плетене, та те проблясваха, потракваха сами до нея и бълваха още и още шапчици и шалчета.

Хари изпитваше огромно удовлетворение, че са предприели нещо, за да се противопоставят на Ъмбридж и на министерството и че той има ключово място в бунта. Отново и отново се връщаше наум към сбирката в събота: толкова много хора, стекли се, за да усвоят от него защитата срещу Черните изкуства… и израженията върху лицата им, щом узнаха за някои от нещата, които е направил… и Чо, похвалила го за доброто представяне на Тримагическия турнир… При мисълта, че всички те не го смятат за лъжец и откачен, а му се възхищават, той изпадна в такъв възторг, че беше бодър и весел и в понеделник сутрин, въпреки че му предстояха най-омразните предмети.

Докато слизаха от спалното помещение, двамата с Рон се впуснаха да обсъждат предложението на Анджелина на тренировката по куидич вечерта да усвоят ново движение — така нареченото бавно претъркулване, — и чак когато застанаха насред окъпаната в слънце обща стая, забелязаха нещо ново в нея, вече привлякло вниманието на неколцина от съучениците им.

Върху дъската за обяви на „Грифиндор“ беше окачено голямо съобщение, толкова голямо, че бе затулило всичко останало: обявите за продажба на използвани книги със заклинания, съобщенията, с които Аргус Филч редовно им напомняше правилата в училището, разписанието на тренировките по куидич, обявите за замяна на картички от шоколадови жаби, най-новите реклами, с които братята Уизли набираха доброволци за опитите си, датите, когато в края на седмицата щеше да има посещения в Хогсмийд, и обявите за изгубени и намерени вещи. Новото съобщение беше напечатано с големи черни букви, а в долния му край се мъдреха официален печат и четлив подпис с куп заврънкулки.

ЗАПОВЕД НА ВЕЛИКИЯ ИНКВИЗИТОР НА „ХОГУОРТС“

С настоящата заповед, считано от днес, се разпускат всички ученически организации, дружества, отбори и клубове.

За ученическа организация, дружество, отбор и клуб се смята всяко сдружение от трима и повече ученици, които се събират редовно.

За повторното им учредяване трябва да се получи разрешение от великата инквизиторка (професор Ъмбридж).

Никоя ученическа организация, дружество, отбор и клуб не могат да развиват дейност без знанието и одобрението на великата инквизиторка.

Ученик, за когото се установи, че е учредил или е член на организация, дружество, отбор и клуб, неодобрен от великата инквизиторка, ще бъде изключен.

Гореизложеното в съответствие с Образователен указ номер двайсет и четири.

Подпис:

Долорес Джейн Ъмбридж, велика инквизиторка

Хари и Рон прочетоха съобщението над главите на неколцина притеснени второкурсници.

— Това означава ли, че ще ни закрият клуба на любителите на златни наплюващи топчета? — попита един от тях приятеля си.

— Едва ли ще ви закачат заради топчетата — рече свъсен Рон, с което стресна до смърт момчето. — Съмнявам се обаче, че ние ще извадим такъв късмет, нали? — попита той Хари, след като второкурсниците побързаха да се отдалечат.

Хари тъкмо четеше за втори път съобщението. От щастието, изпълващо го от събота насам, не остана и следа. Той се тресеше от гняв.

— Не е съвпадение — рече, стиснал пестници. — Тя знае.

— Няма откъде да знае — възрази тутакси Рон.