От върха на пръчката му блъвна струя зелена светлина, която прониза Дъмбълдор точно в гърдите. Ужасният писък на Хари така и не излезе от устата му: притихнал и вцепенен, той беше принуден да гледа как Дъмбълдор се изстрелва във въздуха, как за стотна от секундата сякаш увисва под блесналия череп, а после пада бавно, като огромна парцалена кукла, зад бойниците и изчезва от поглед.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ОСМА
БЯГСТВОТО НА ПРИНЦА
Хари изпита чувството, че и той се носи в пространството: не се беше случило… не можеше да се е случило…
— Да изчезваме оттук, бързо! — подкани Снейп.
Сграбчи Малфой отзад за яката и го тикна преди другите през вратата, след тях изхвърчаха Грейбек и дундестите брат и сестра, които пъхтяха превъзбудено. Щом се скриха, Хари си даде сметка, че отново може да се движи и че сега стои вцепенен до стената не заради направената магия, а от ужас и потрес. Точно когато през вратата минаваше мъжът с жестокото лице, последният смъртожаден на върха на кулата, Хари отметна мантията невидимка.
—
Смъртожадният се преви, сякаш нещо тежко го беше ударило отзад по гърба, и се свлече, вкочанен като восъчна фигура, но още преди да се е проснал на земята, Хари го прескочи и се втурна надолу по тъмното стълбище.
Сърцето му щеше да се пръсне от ужаса… трябваше на всяка цена да отиде при Дъмбълдор, трябваше на всяка цена да залови и Снейп… тези две неща някак си бяха свързани… той можеше да върне назад случилото се само ако ги съединеше… беше немислимо Дъмбълдор да е умрял…
Скочи от последните десет стъпала на витата стълба и застина с насочена магическа пръчка: мъждиво осветеният коридор беше пълен с прахоляк, половината таван сякаш се беше срутил и пред Хари бушуваше схватка, но докато се опитваше да различи кой с кого се бие, той чу как омразният глас крещи:
—
Видя как Снейп изчезва зад ъгъла в дъното на коридора — двамата с Малфой очевидно се бяха промушили без една-едничка драскотина през битката. Хари хукна след тях, но точно тогава от мелето се откъсна един от сражаващите се и се втурна подире му: беше върколакът Грейбек. Хвърли се отгоре му още преди Хари да е вдигнал магическата си пръчка — той падна назад и усети върху лицето си мръсна сплъстена коса, по врата си кръвожаден дъх, а смрадта на пот и кръв изпълни носа и устата му.
—
Хари почувства, че Грейбек го затиска, с неимоверно усилие изтласка върколака от себе си и го събори на пода, но точно тогава към него политна струя зелена светлина — той се наведе и се понесе с главата напред към биещите се. Препъна се в нещо пихтиесто и хлъзгаво на пода и залитна: отпред по лице се бяха проснали две тела сред локви кръв, но Хари нямаше време да проверява кои са, защото зърна пред себе си развята като пламъци червена коса и видя Джини — беше влязла в ръкопашен бой с буцестия смъртожаден Амик, който запращаше по нея проклятие след проклятие, а тя все му се изплъзваше, въпреки това Амик се кикотеше, сякаш се забавлява:
—
—
Заклинанието уцели Амик в гърдите, от болката той изквича като прасе, отхвърча от пода и се фрасна в стената отсреща, плъзна се надолу по нея, падна и се скри от поглед зад Рон, професор Макгонъгол и Лупин, които се сражаваха всеки с по един смъртожаден. По-нататък Хари зърна Тонкс — тя се биеше с огромен рус магьосник, който запращаше проклятия във всички посоки, а те отскачаха от стените наоколо и напукваха камъка, дори натрошиха най-близкия прозорец…
— Ти как попадна тук, Хари? — извика Джини, но той нямаше време да й отговаря.
Свел глава, продължи да тича нататък и се размина на косъм с взрив, който тресна точно отгоре и засипа всички с отломъци от стената: Хари не можеше да допусне Снейп да избяга, трябваше да го настигне…
— На̀ ти! — изкрещя професор Макгонъгол и Хари зърна смъртожадната Алекто, която отпраши с ръце върху главата нататък по коридора, следвана по петите от брат си.
Хари се втурна след тях, но се препъна в нещо и след миг се строполи върху нечии крака — огледа се и видя бледото кръгло лице на Невил, долепено до пода.
— Невил, нали…
— Дофре шъм — изфъфли Невил, както се държеше за стомаха. — Хари… покрай мен притичаха Шнейп и Малфой…
— Знам, тях гоня! — отвърна Хари, докато насочваше от пода заклинание към огромния рус смъртожаден, който допринасяше най-много за хаоса: той зави от болка, понеже заклинанието го улучи в лицето, завъртя се кръгом, залитна и се юрна след брата и сестрата.
Хари се надигна с усилие от пода и се втурна стремглаво по коридора, без да обръща внимание на грохота отзад, на крясъците на останалите да се върне, на безгласния повик на хората по земята, чиято съдба още не знаеше…
Зави тичешком зад ъгъла, маратонките му се хлъзгаха от кръвта. Снейп имаше огромна преднина — дали вече не беше влязъл в изчезващия сандък в Нужната стая, или Орденът беше взел мерки да спре достъпа до стаята и да попречи на смъртожадните да се изтеглят оттам? Докато бягаше по следващия празен коридор, Хари не чуваше нищо, освен тежките си стъпки и ударите на сърцето си, което биеше лудешки, в миг обаче съгледа кървав отпечатък от подметка и разбра, че поне един от бегълците смъртожадни се е отправил към входната врата… може би достъпът до Нужната стая наистина беше отрязан…
Свърна на бегом и зад следващия ъгъл, покрай него се стрелна проклятие, затова той се шмугна зад едни доспехи, които се пръснаха на парчета, Хари обаче видя, че братът и сестрата смъртожадни тичат надолу по мраморното стълбище, и насочи към тях няколко заклинания, но уцели само вещиците с перуки върху един от портретите на стълбищната площадка, които се втурнаха с писъци към съседните картини. Докато прескачаше разтрошените доспехи, Хари чу още писъци и крясъци, в замъка очевидно се бяха събудили и други…
Завтече се към един от преките пътища с надеждата да пресрещне брата и сестрата и да се доближи до Снейп и Малфой, които със сигурност вече бяха излезли в парка, сети се да прескочи изчезващото стъпало по средата на скритото стълбище и като мина шеметно през гоблена в долния му край, нахълта в коридор, където стояха неколцина изумени хафълпафци по пижами.
— Хари! Чухме шум и някой спомена нещо за Черния знак — подхвана Ърни Макмилън.
— Махнете се! — изкрещя Хари, блъсна встрани две момчета и хукна към площадката, после пак надолу по мраморното стълбище.
Дъбовата входна врата зееше отворена, по плочите се червенееха петна кръв, няколко вцепенени от потрес ученици се бяха свили до стената, а един-двама съвсем се бяха снишили с лица, захлупени върху шепите, гигантският пясъчен часовник на „Грифиндор“ беше уцелен от проклятие и рубините му се сипеха и сипеха със силно трополене по плочите долу…
Хари прекоси като вихър входната зала и изхвърча в тъмния парк: мерна три сенки, тичащи презглава по моравата към портата, зад която можеха да се магипортират — по вида им предположи, че бяха огромният рус смъртожаден и малко по-напред Снейп и Малфой…
Докато ги гонеше, студеният нощен въздух раздираше белите му дробове; в далечината блесна светлина, която в миг открои очертанията на бегълците, и макар да не ги различи със сигурност, Хари продължи да бяга, понеже не беше достатъчно близо, за да се прицели добре и да запрати проклятие…
Отново светкавица, викове, ответни струи светлина и Хари разбра: Хагрид беше излязъл от къщата си и се опитваше да попречи на смъртожадните да избягат; и въпреки че всяка глътка въздух сякаш разкъсваше белите му дробове и пробождаше като с нажежен шиш гърдите му, Хари се втурна още по-силно, пришпорван от глас в главата си, който внезапно заповтаря:
Нещо го удари с все сила в кръста, той падна напред и заби лице в земята, от двете му ноздри рукна кръв: още докато се претъркаляше с насочена магическа пръчка, Хари знаеше, че братът и сестрата, които
