задето те са мъртви.
— И Дъмбълдор се е хванал? — възкликна недоумяващо Лупин. — Повярвал е, че Снейп съжалява за смъртта на Джеймс? Снейп
— Презираше и майка ми — напомни Хари, — защото е била мъгълка… наричал я е „мътнород“…
Никой не го попита откъде знае. Всички бяха потресени и ужасени и се опитваха да преглътнат чудовищната истина за случилото се.
— Аз съм виновна — завайка се ненадейно професор Макгонъгол. Изглеждаше объркана и мачкаше мократа носна кърпа. — Аз. Тази вечер пратих Филиус да доведе Снейп, да го повика да ни помогне! Ако не бях предупредила Снейп какво става, той може би никога нямаше да се присъедини към смъртожадните. Според мен едва ли е знаел, че са тук, докато Филиус не му е казал, може да не е и подозирал, че те ще се появят.
— Нямаш никаква вина, Минерва — твърдо каза Лупин. — Всички се нуждаехме от помощ, радвахме се, че Снейп ще дойде всеки момент…
— Значи когато се е появил по време на битката, се е присъединил към смъртожадните? — попита Хари, защото искаше да научи и най-малката подробност за двуличието и падението на Снейп и трескаво събираше още и още причини, за да го мрази и да се закълне да му отмъсти.
— Не знам как точно стана — отвърна отчаяна професор Макгонъгол. — Всичко е толкова объркано… Дъмбълдор ни каза, че излиза за няколко часа, и помоли през това време да дежурим по коридорите на училището, за всеки случай… към нас щяха да се присъединят Ремус, Бил и Нимфадора… и ние наистина излязохме да дежурим. Всичко изглеждаше мирно и спокойно. Всички тайни проходи навън от училището бяха под наблюдение. Знаехме, че никой не може да проникне и по въздух. На всички входове в замъка бяха направени мощни заклинания. И досега не проумявам как смъртожадните са успели да влязат…
— Аз знам как — намеси се Хари и обясни накратко за изчезващия сандък и за шкафа, който върви в комплект с него, и как между тях се образува магически път. — Проникнали са през Нужната стая.
Почти против волята си той премести поглед от Рон към Хърмаяни, които изглеждаха сломени.
— Обърках всичко, Хари — призна си мрачно Рон. — Направихме каквото ни каза: проверихме Хитроумната карта, но не открихме никъде върху нея Малфой, затова решихме, че сто на сто е в Нужната стая, и тримата с Джини и Невил се качихме да го причакаме… той обаче ни се изплъзна.
— Застанахме на пост пред Нужната стая и някъде около час по-късно Малфой излезе отвътре — продължи Джини. — Беше сам, стискаше оная ужасна съсухрена ръка…
— Ръката на славата — поясни Рон. — Свети само на онзи, който я държи, нали помниш?
— И така — допълни Джини, — Малфой явно е искал да се убеди, че хоризонтът е чист, преди да пусне в замъка смъртожадните, защото веднага щом ни видя, хвърли нещо във въздуха и всичко потъна в непрогледен мрак…
— Перуански прах за внезапен мрак — уточни горчиво Рон. — От магазина на Фред и Джордж. Трябва да си поговоря с тях, за да внимават повече на кого какво продават.
— Опитахме всичко — „Лумос“, „Инсендио“… — продължи Джини. — Нищо не разсейваше мрака и единственото, което можехме да направим, беше да се опитаме да излезем опипом от коридора, а през това време чувахме как някой притичва покрай нас. Малфой обаче явно виждаше благодарение на онази ръка и ги направляваше, а ние не смеехме да приложим проклятие или заклинание от страх да не се поразим взаимно… и докато стигнем в осветен коридор, онези вече бяха офейкали.
— Добре че Рон, Джини и Невил ни срещнаха почти веднага и ни казаха какво се е случило — намеси се хрипливо и Лупин. — След броени минути открихме смъртожадните, бяха се запътили към кулата на астрономическата обсерватория. Малфой изглежда не беше очаквал, че и други стоят на пост, при всички положения запасите му от прах за внезапен мрак се бяха изчерпали. Влязохме в схватка с тях, те се пръснаха и ние ги подгонихме. Гибън, единият от смъртожадните, се отскубна и се насочи към стълбите на кулата…
— За да сложи Черния знак ли? — попита Хари.
— Така изглежда, те явно се бяха уговорили още преди да излязат от Нужната стая — каза Лупин. — Но на Гибън изглежда не му се е искало да чака сам горе Дъмбълдор, защото след малко се върна долу тичешком, включи се в битката и беше поразен от смъртоносното проклятие, с което аз току-що се бях разминал на косъм.
— И така, Рон е дежурил заедно с Джини и Невил пред Нужната стая, а ти? — попита Хари, като се обърна към Хърмаяни.
— Аз стоях на пост пред кабинета на Снейп — прошепна тя с блеснали от сълзите очи, — бяхме двете с Луна. Чакахме цяла вечност отпред и не се случи нищо… не знаехме какво става горе, Рон беше взел със себе си Хитроумната карта… вече наближаваше полунощ, когато професор Флитуик дотича долу в подземията. Крещеше нещо за смъртожадни в замъка, според мен дори не забеляза, че ние с Луна сме там… направо нахълта в кабинета на Снейп и го чухме как му вика да тръгне с него, после чухме силен трясък и Снейп изхвърча от стаята и ни видя, и… и…
— И какво? — подкани Хари.
— Бях толкова глупава, Хари! — отговори с писклив шепот Хърмаяни. — Снейп ни каза, че професор Флитуик бил припаднал и да влезем да се погрижим за него, докато той… докато той отидел да помогне в битката със смъртожадните… — Засрамена, тя скри с ръце лицето си и продължи да говори през пръсти, така че гласът й бе съвсем приглушен: — Влязохме в кабинета, за да проверим дали можем да помогнем на професор Флитуик, и го заварихме в несвяст на пода… и… о, сега е толкова очевидно, Снейп явно го беше вцепенил, а ние, Хари, не се сетихме… изобщо не се сетихме, пуснахме Снейп да ни се изплъзне!
— Нямате никаква вина — взе да ги успокоява Лупин. — Ако не сте се подчинили, Хърмаяни, ако сте се опитали да попречите на Снейп, той навярно е щял да ви убие и двете.
— И така, когато Снейп се е качил — продължи Хари и си го представи как тича с издута черна мантия нагоре по мраморното стълбище и пътем вади магическата си пръчка — и е намерил мястото на битката…
— Бяхме в много тежко положение, губехме — пророни Тонкс. — Гибън беше покосен, но останалите смъртожадни явно бяха готови да се сражават не на живот, а на смърт. Невил беше ранен, Бил беше изпохапан от Грейбек… всичко беше потънало в мрак… във всички посоки летяха проклятия… малкият Малфой беше изчезнал сякаш вдън земя, явно се беше промъкнал и се беше качил по стълбите в кулата… после и други смъртожадни се втурнаха подире му, но един препречи стълбите зад тях със заклинание… Невил се завтече към него, ала беше отхвърлен във въздуха…
— Никой не можеше да проникне — продължи Рон, — а онзи грамаден смъртожаден продължаваше да запраща във всички посоки проклятия, които отскачаха от стените и ние едва се разминавахме с тях…
— По едно време изникна и Снейп — допълни Тонкс, — ала след това и той изчезна…
— Видях го, че тича към нас, но точно тогава грамадният смъртожаден насочи към мен проклятие, с което се разминах на сантиметри, наведох се и не съм разбрала какво е станало нататък — обясни Джини.
— Аз пък видях как Снейп минава на бегом направо през преградата, направена със заклинание, сякаш нея изобщо я няма — добави Лупин. — Опитах се да го догоня, ала точно като Невил бях отхвърлен назад…
— Очевидно е направил заклинание, каквото ние не сме знаели — прошепна Макгонъгол. — В края на краищата… преподаваше защита срещу Черните изкуства… а аз предположих, че просто бърза да догони смъртожадните по стълбата към кулата…
— Да, бързал е да ги догони — отбеляза яростно Хари, — но за да им помогне, а не за да ги спре… и съм готов да се обзаложа, че трябва да имаш Черния знак, за да минеш през препятствието… И какво стана, когато той се върна долу?
— Едрият смъртожаден тъкмо беше изстрелял заклинание, от което половината таван се срути, освен това развали проклятието, препречило стълбите — отговори Лупин. — Всички ние… поне онези, които още бяхме на крака… се завтекохме натам, а когато Снейп излезе заедно с момчето от прахоляка, никой от нас не ги нападна…
— Просто ги пуснахме да минат — допълни глухо Тонкс, — мислехме, че смъртожадните ги гонят… след миг те също се появиха заедно с Грейбек, отново избухна схватка… по едно време ми се стори, че Снейп
