според учебника вече би трябвало да е станала светлолилава.
Хари натисна бобчето с плоската страна на ножа. За негово изумление тя за миг пусна толкова много сок, че той се почуди как се е побрал в тази спаружена шушулка. Изля го припряно в котела и смаян видя, че отварата му тутакси стана светлолилава, точно както беше описана в учебника.
От раздразнението му срещу предишния собственик не остана и следа и той се взря с присвити очи в следващия ред от напътствията. В учебника се казваше, че трябва да бърка в посока, обратна на часовниковата стрелка, докато отварата стане бистра като вода. Според добавката от предишния собственик обаче на всеки седем пъти в посока, обратна на часовниковата стрелка, Хари трябваше да бърка веднъж по посока на часовниковата стрелка. Дали някогашният ученик беше прав и за това?
Хари разбърка обратно на часовниковата стрелка, затаи дъх и после обърна посоката. Резултатът беше мигновен. Отварата стана възможно най-бледорозова.
— Как го правиш? — учуди се Хърмаяни, която беше почервеняла, а косата й бухваше все повече и повече от изпаренията, виещи се над котела й — отварата й още си беше решително морава.
— Разбъркай веднъж по посока на часовниковата стрелка…
— Не, не, в учебника пише да бъркам все в обратната посока! — тросна се тя.
Хари сви рамене и продължи, както си знаеше. Седем пъти обратно на часовниковата стрелка, веднъж по посока на часовниковата стрелка, изчакваш… Седем пъти обратно на часовниковата стрелка, веднъж по посока на часовниковата стрелка…
От другата страна на масата Рон не спираше да ругае тихо: отварата му приличаше на втечнен сладник. Хари се огледа. Доколкото можеше да види, ничия отвара не беше избледняла колкото неговата. Почувства се неописуемо щастлив — нещо, което със сигурност до този миг не му се беше случвало никога в това подземие.
— А времето… изтече! — провикна се Слъгхорн. — Спрете да бъркате, моля!
Тръгна бавно между масите, като надзърташе в котлите. Не казваше нищо, само от време на време разбъркваше отварите или ги помирисваше. Накрая стигна до масата на Хари, Рон, Хърмаяни и Ърни. Усмихна се тъжно при вида на отварата в котела на Рон, която приличаше на катран. Доближи се до морскосиньото творение на Ърни. Кимна одобрително, след като разгледа отварата на Хърмаяни. А щом видя какво има в котела на Хари, по лицето му се изписаха неверие и задоволство.
— Безспорният победител! — оповести той на всички в подземието. — Отлично, отлично, Хари! Господи, очевидно е, че си наследил дарбата на майка си! Тя… Лили де, имаше лека ръка за отвари! Ето, ето, вземи… както съм обещал, шишенцето Феликс Фелицис, и да го употребиш добре!
Хари пъхна бутилчицата златиста течност във вътрешния си джоб и усети странно съчетание между злорадство при ядните погледи на слидеринци и вина заради разочарованието, изписано на лицето на Хърмаяни. Рон изглеждаше направо като онемял.
— Как го направи? — пошушна той на Хари, когато си тръгнаха от подземието.
— Сигурно съм имал късмет — отговори Хари, защото Малфой беше съвсем наблизо и можеше да го чуе.
Но след като седнаха на безопасно разстояние за вечеря на масата на „Грифиндор“, той им каза. С всяка дума, която изричаше, лицето на Хърмаяни все повече заприличваше на камък.
— Ти какво си мислиш, че съм измамник ли? — завърши Хари, потиснат от изражението й.
— Е, не си го постигнал сам, нали? — рече тя сковано.
— Просто е спазвал напътствия, различни от нашите — защити го Рон. — Можело е да се издъни с гръм и трясък. Но е рискувал и беше възнаграден. — Той въздъхна тежко. — Слъгхорн можеше да даде на мен този учебник, но не — аз получих екземпляр, в който никой нищо не е написал. Ако се съди от вида на петдесет и втора страница, все пак някой е успял да се издрайфа отгоре, но…
— Я чакайте! — проехтя глас до лявото ухо на Хари и той внезапно долови повея на цветно ухание, каквото беше усетил и в подземието на Слъгхорн. Обърна се и видя Джини. — Правилно ли чух? Спазваш указания, които някой е написал в някакъв учебник, така ли, Хари?
Изглеждаше разтревожена и ядосана. Хари веднага се досети какво й е минало през ума.
— Няма страшно — увери я той, като сниши глас. — Това все пак не е дневникът на Риддъл. Това е някакъв си стар учебник, в който някой е драскал.
— Но ти спазваш каквото е казал, нали?
— Просто опитах едно-две от нещата, които е написал в полето, наистина няма нищо странно, Джини…
— Тя е права — прекъсна го Хърмаяни, която веднага се беше окопитила. — Длъжни сме да проверим да няма нещо гнило. Тези странни напътствия, знае ли човек…
— Ей! — възмути се Хари, когато тя издърпа от чантата му учебника по отвари за напреднали и вдигна магическата си пръчка.
—
Не се случи нищо. Учебникът продължи да си лежи там — стар, захабен и опърпан.
— Приключи ли? — сопна се ядосано Хари. — Или искаш да изчакаме и да видим дали няма да направи няколко задни салта?
— Изглежда безобиден — отсъди Хърмаяни, която продължаваше да гледа книгата с подозрение. — Наистина прилича на най-обикновен учебник.
— Чудесно. Тогава си го прибирам — оповести Хари и го грабна от масата, той обаче се изплъзна от ръката му и се приземи на пода.
Никой не гледаше. Хари се наведе да вдигне учебника и забеляза на задната корица нещо, написано със същия ситен сбит почерк като указанията, с които беше спечелил шишенцето Феликс Фелицис, вече скрито на сигурно място в чифт чорапи в куфара му.
УЧЕБНИКЪТ ПРИНАДЛЕЖИ НА НЕЧИСТОКРЪВНИЯ ПРИНЦ
ГЛАВА ДЕСЕТА
КЪЩАТА НА ГОНТ15
В часовете по отвари до края на седмицата Хари продължи да следва указанията на Нечистокръвния принц, когато те се разминаваха с обяснението на Либациус Боридж, и като резултат на четвъртия урок Слъгхорн вече превъзнасяше способностите му и все повтаряше, че рядко е имал ученик с такива дарби. Рон и Хърмаяни не се радваха особено. Хари беше предложил да им услужи с учебника, но Рон се затрудняваше повече от него в разчитането на почерка, а не вървеше постоянно да моли Хари да му чете на глас — щеше да събуди подозрения. Междувременно Хърмаяни решително се придържаше към онова, което наричаше „официални“ напътствия, но ставаше все по-кисела, тъй като резултатите от тях не бяха така добри, както от съветите на Принца.
Хари се питаше някак между другото кой ли е бил този Нечистокръвен принц. Даваха им толкова много домашни, че той нямаше възможност да изчете от кора до кора екземпляра на „Отвари за напреднали“. Все пак успя да го прегледа и установи, че почти няма страница, където Принца да не си е водил записки, и при това не всички бележки бяха свързани с отварите. Тук-там се срещаха и указания за нещо, което наподобяваше заклинания — Принца навярно ги беше сътворил сам.
— Или сама — поправи го раздразнено Хърмаяни, когато в събота вечерта го чу в общата стая да показва някои от тях на Рон. — Може да е било момиче. Според мен почеркът е по-скоро момичешки, отколкото момчешки.
— Нечистокръвния
Хърмаяни явно нямаше отговор на въпроса му. Само се смръщи и дръпна есето си „Основни начала на рематериализирането“ по-далечко от Рон, който се опитваше да го прочете наопаки.
Хари си погледна часовника и бързо прибра стария учебник по отвари за напреднали в чантата си.
— Осем без пет е, аз ще тръгвам, за да не закъснея при Дъмбълдор.
