го зяпаха и шушукаха с ръка на устата.
— Невъзпитано е да сочиш! — скара се Рон на един изключително дребен първокурсник, докато зачакаха да се прекатерят през дупката в портрета.
Хлапето, което с ръка на уста шепнеше нещо за Хари на приятеля си, тутакси пламна и подплашено се шмугна през дупката. Рон се засмя.
— Харесва ми да съм в шести курс. Освен това тази година ще имаме свободно време. Ще можем да си седим и да си почиваме.
— Това време ще ни трябва за учене, Рон! — напомни Хърмаяни, когато тримата тръгнаха по коридора.
— Да, ама не точно днес — възрази Рон. — Днес ще го ударим на мързел.
— Я чакай! — подвикна Хърмаяни, като протегна ръка и спря един четвъртокурсник, който се опита да профучи покрай нея с отровнозелен диск в ръка. — Зъбатите фризбита са забранени, дай ми го — отсече тя твърдо.
Момчето се начумери и й връчи ръмжащото фризби, а после се пъхна под ръката й и хукна да догони приятелите си. Рон го изчака да се махне и изтегли фризбито от здравата хватка на Хърмаяни.
— Страхотно, винаги съм си мечтал да имам такова!
Хърмаяни понечи да възнегодува, но думите й бяха заглушени от силен смях — Лавендър Браун очевидно беше решила, че Рон го е казал изключително остроумно. Докато ги подминаваше, продължи да се смее и погледна Рон през рамо. Той явно беше много доволен от себе си.
Таванът в Голямата зала беше ведросин и осеян с леки пухкави облачета — точно като правоъгълниците небе зад високите прозорци с колони между двете крила. Докато нагъваха овесените ядки и яйцата с бекон, Хари и Рон описаха на Хърмаяни притеснителния си разговор с Хагрид от предната вечер.
— Но той едва ли си мисли, че наистина ще продължим да изучаваме грижа за магически създания! — рече тя с тъга. — В смисъл че никой от нас… не е проявявал… особено усърдие.
— Но се стараехме най-много в часовете му, защото харесваме Хагрид — избълботи Рон, докато гълташе яйцето цяло. — А той си е въобразил, че харесваме тъпия му предмет! Дали някой изобщо ще го запише за ТРИТОН?
И Хари, и Хърмаяни не отговориха — не се налагаше. Знаеха прекрасно, че никой от техния курс няма да избере този предмет при подготовка за Тежките разнородни изпити по тясноспециализирано и общомагическо ниво. Избягваха да поглеждат към Хагрид и когато след десет минути той стана от преподавателската маса и им махна весело, отвърнаха доста вяло.
След закуска останаха по местата си в очакване професор Макгонъгол да слезе от масата за преподавателите. Тази година съставянето на учебната програма беше по-сложно, защото ръководителката на дома трябваше първо да провери дали на изпитите за СОВА всеки е получил необходимата оценка, за да продължи по някой предмет и за ТРИТОН.
На Хърмаяни веднага й беше разрешено отново да запише вълшебство, защита срещу Черните изкуства, трансфигурация, билкология, аритмантика, древни руни и отвари и без да се суети, тя хукна за първия си час през този учебен срок — древни руни. Невил се позабави — по кръглото му лице личеше тревога, докато професор Макгонъгол сверяваше молбата му с оценките за СОВА.
— Билкология, добре — каза тя. — Професор Спраут много ще се зарадва да види, че се връщаш при нея с оценка „Изключителен“ на СОВА. Искаш да продължиш с „Надхвърлящ очакванията“ по защита срещу Черните изкуства. Виж, с трансфигурацията е по-сложно. Съжалявам, Лонгботъм, но с „Приемлив“ не може да продължиш за ТРИТОН, според мен просто няма да се справиш с учебния материал.
Невил наклони глава. Професор Макгонъгол се взря в него през правоъгълните си очила.
— Всъщност защо искаш да изучаваш и занапред трансфигурация? Винаги ми се е струвало, че не ти допада особено.
Невил съвсем оклюма и промърмори нещо от рода на „баба настоява“.
— Хм! — изсумтя професор Макгонъгол. — Крайно време е баба ти да се научи да се гордее с внука, който има, а не който би искала да има… особено след случилото се в министерството.
Невил стана направо розов и примига объркан — никога досега професор Макгонъгол не го беше хвалила.
— Съжалявам, Лонгботъм, но не мога да те включа в моя клас за ТРИТОН. Виждам обаче, че по вълшебство си изкарал „Надхвърлящ очакванията“ — защо не запишеш това?
— Баба каза, че не си струва допълнително да уча вълшебство — изломоти Невил.
— Запиши този предмет — настоя професор Макгонъгол, — а аз ще драсна на Августа няколко реда да й напомня, че той не е непременно безполезен само защото навремето я скъсаха на изпита за СОВА.
Тя се усмихна едва доловимо при вида на радостното неверие, пробягало по лицето на момчето, и почука с върха на магическата си пръчка по една празна програма — листът се запълни с новите часове и Макгонъгол го подаде на Невил.
После се извърна към Парвати Патил, чийто първи въпрос беше дали красивият кентавър Фирензи пак ще им преподава пророкуване.
— Тази година двамата с професор Трелони са си поделили часовете — отговори професор Макгонъгол с едва загатнато неодобрение в гласа: всички знаеха, че тя презира предмета пророкуване. — Професор Трелони ще поеме шести курс.
След пет минути Парвати тръгна доста оклюмала за часа по пророкуване.
— И така, Потър, Потър… — подхвана професор Макгонъгол, като откри името му в записките и се обърна към Хари: — Вълшебство, защита срещу Черните изкуства, билкология, трансфигурация… Чудесно! Трябва да отбележа, Потър, че съм доволна от оценката ти по трансфигурация, даже много доволна. А защо не искаш вече да изучаваш отвари? Мислех, че мечтаеш да станеш аврор.
— Така е, но нали ми казахте, професоре, че на СОВА трябва да получа „Изключителен“?
— Да, докато преподаваше професор Снейп. Професор Слъгхорн обаче няма нищо против да вземе в часовете си за ТРИТОН и ученици с оценка „Надхвърлящ очакванията“. Искаш ли да продължиш с отварите?
— Да — отговори Хари. — Но не съм си купил никакви учебници и съставки, нищо… — призна си Хари.
— Сигурна съм, че професор Слъгхорн ще ти услужи — успокои го професор Макгонъгол. — Чудесно, Потър, ето я и твоята учебна програма. А, между другото… двайсет ентусиасти вече са се записали за куидичния отбор на „Грифиндор“. Ще ти предам своевременно списъка, а ти насрочи пробите, когато ти е удобно.
След няколко минути на Рон му беше разрешено да запише същите предмети като Хари и двамата станаха заедно от масата.
— Виж, виж! — възкликна разпалено Рон, без да сваля очи от програмата, — точно сега имаме свободно време… след междучасието пак… и след обяда… Супер!
Върнаха се в общата стая, която беше празна, ако не се броят пет-шест седмокурсници и сред тях Кейти Бел — единствената от куидичния отбор от времето, когато Хари се беше включил в него като първокурсник.
— Знаех си, че ще я получиш, браво на теб! — провикна се тя, като сочеше капитанската значка на гърдите му. — Нали ще ме извикаш за пробите?
— Глупости! — отвърна Хари. — Не е нужно да се явяваш на проби, наблюдавал съм те цели пет години…
— Не започвай така — предупреди го Кейти. — Откъде си толкова сигурен, че няма и много по-добри от мен? И друг път силни отбори са се издънвали, защото капитаните са предпочитали старите лица или са вреждали свои приятели…
Рон се посмути и започна да си играе със зъбатото фризби, което Хърмаяни беше взела от четвъртокурсника. То хвърчеше из общата стая, като се зъбеше и се опитваше да захапе гоблена. Крукшанкс го следеше с жълтите си очи и ако то се приближеше прекалено много, съскаше.
След един час излязоха без желание от окъпаната в слънце обща стая и се отправиха към кабинета по защита срещу Черните изкуства четири етажа по-долу. Хърмаяни вече чакаше пред вратата с купчина
