чува никой.
Най-после стигнаха до стълбището на замъка и когато огромната дъбова порта се отвори към просторната входна зала, откъм Голямата зала ги посрещна взрив от олелия и смях, от звънтеж на чинии и чаши. Хари се запита дали не може да се заметне пак с мантията невидимка и да се промъкне незабелязано до мястото си на дългата маса на грифиндорци (която доста неудобно се падаше най-далеч от входната зала).
Снейп обаче сякаш прочете мислите му и каза:
— Никаква мантия! Влизай, за да те видят всички, всъщност не се и съмнявам, че точно такава е била твоята цел.
Хари веднага се обърна и тръгна с решителна крачка право към отворената врата, само и само да се отърве от Снейп. Голямата зала с четирите дълги маси на домовете и Височайшата маса на преподавателите беше украсена както обикновено с реещи се във въздуха свещи, от чиято светлина чиниите долу проблясваха и сияеха. За Хари обаче всичко това се превърна в светещо петно, докато бързаше покрай масата на хафълпафци да не би отново да го зяпнат, и когато те се заизправяха да го огледат добре, той вече беше зърнал Рон и Хърмаяни, притича между пейките и се смести между двамата.
— Къде беше?… Ужас, какво си направил с лицето си? — ахна Рон и го зяпна като всички наоколо.
— Защо, какво му е? — попита Хари, грабна една лъжица и се взря в изкривеното си изображение.
— Целият си в кръв — обясни Хърмаяни. — Ела насам…
Тя вдигна магическата си пръчка, каза
— Благодаря! — промълви Хари и опипа вече чистото лице. — Как изглежда носът ми?
— Нормално — отговори разтревожена Хърмаяни. — Защо? Какво се е случило, Хари, щяхме да умрем от ужас!
— Ще ви кажа по-късно — отсече той.
Видя, че Джини, Невил, Дийн и Шеймъс са наострили уши, дори Почтибезглавия Ник, духът бродник на „Грифиндор“, се рееше из въздуха над пейката, за да подслушва.
— Но… — подхвана Хърмаяни.
— Не сега! — спря я с мрачен многозначителен тон Хари.
Страшно му се искаше всички да си помислят, че е изживял нещо героично, за предпочитане с участието на двама-трима смъртожадни и един диментор. Малфой, разбира се, щеше да разкаже на всеки срещнат какво се е случило, но пак имаше вероятност мълвата да не стигне до прекалено много уши в „Грифиндор“.
Хари се пресегна през Рон, за да си вземе една-две пилешки кълки и пържени картофи, но точно в този миг те изчезнаха и бяха заменени със сладкиши.
— Пропусна разпределителната церемония — каза Хърмаяни, а Рон се нахвърли на шоколадовата торта.
— Шапката съобщи ли нещо интересно? — попита Хари, докато си взимаше парче от сиропирания сладкиш.
— Общо взето, същото… посъветва ни всички да се сплотим и заедно да се изправим срещу враговете.
— А Дъмбълдор изобщо спомена ли Волдемор?
— Още не, нали винаги държи голямата си реч в края на пиршеството. Вероятно ще започне всеки момент.
— Снейп спомена, че Хагрид е закъснял за празника…
— Видял си Снейп? Как така? — учуди се Рон, докато лакомо лапаше от шоколадовата торта.
— Случайно се натъкнах на него — уклончиво отговори Хари.
— Хагрид закъсня само няколко минути — уточни Хърмаяни. — Виж го, маха ти.
Хари погледна към преподавателската маса и озари с усмивка Хагрид, който наистина му махаше. Все не успяваше да се държи с достойнството на ръководителката на „Грифиндор“ професор Макгонъгол, чиято глава достигаше някъде между лакътя и рамото на Хагрид — тя седеше до него и гледаше неодобрително тази разпалена размяна на поздрави. Хари с изненада забеляза, че от другата страна на Хагрид се е разположила преподавателката по пророкуване професор Трелони — тя рядко напускаше стаята си в кулата и никога досега не я бяха виждали на пиршеството по случай началото на срока. Както винаги изглеждаше странно, с блещукащи нанизи мъниста и влачещи се шалове, а очите й бяха увеличени от очилата до огромни размери. Хари винаги я беше смятал за измамница и затова в края на миналия срок остана изумен от откритието, че именно тя е направила пророчеството, заради което Лорд Волдемор беше убил родителите му и беше нападнал и самия него. След това още по-малко му се искаше да се среща с Трелони и за щастие тази година нямаше да учи пророкуване. Грамадните й като фарове очи се завъртяха към него и той побърза да измести поглед към масата на слидеринци. Под гръмогласен смях и ръкопляскания Драко Малфой показваше как чупи нос. Хари сведе очи към парчето сиропиран сладкиш, а отвътре му вреше и кипеше. Какво ли не би дал, за да застане лице в лице с Малфой!…
— Е, защо ви покани професор Слъгхорн? — попита Хърмаяни.
— Искаше да научи какво точно се е случило в министерството — отговори Хари.
— Както и всички останали тук — изсумтя Хърмаяни. — И във влака ни разпитваха за това, нали, Рон?
— Да. Всички искат да разберат дали ти наистина си Избрания…
— Дори духовете бродници честичко обсъждат този въпрос — прекъсна ги Почтибезглавия Ник и наклони към Хари почти отсечената си глава така, че тя опасно се разклати в края на яката му с къдрички. — Смятат ме за нещо като голям спец по Потър, широко известно е, че сме приятели. Уверих обществото на духовете бродници, че въпреки това няма да те притискам за информация. „Хари Потър знае, че може да разчита на мен — обясних им аз. — Предпочитам да умра, отколкото да предам доверието му.“
— Е, няма да е кой знае каква жертва, нали вече си мъртъв — подметна Рон.
— Отново проявяваш чувствителността на тъпа брадва — обидено отбеляза Почтибезглавия Ник, извиси се във въздуха и се зарея към другия край на масата на „Грифиндор“ точно когато Дъмбълдор се изправи от мястото си на преподавателската маса.
Почти веднага разговорите и смехът, кънтящи в залата, заглъхнаха.
— Пожелавам ви най-прекрасната вечер! — усмихна се той широко и разпери ръце сякаш за да прегърне всички.
— Какво е станало с ръката му? — ахна Хърмаяни.
Тя не беше единствената, която забеляза — дясната ръка на Дъмбълдор бе точно толкова черна и изсъхнала, както вечерта, когато беше отишъл да вземе Хари от къщата на семейство Дърсли. В залата се чу шушукане, което Дъмбълдор разтълкува правилно, но само се усмихна и тръсна мораво-златист ръкав, за да скрие нараняването.
— Дребна работа — каза той нехайно. — А сега… добре дошли на новите ни ученици, а на старите — добре сте се завърнали! Чака ви още една година магическо обучение…
— Ръката му беше в това състояние и когато го видях през лятото — прошепна Хари на Хърмаяни. — Мислех, че вече я е изцерил… или пък Мадам Помфри.
— Прилича на мъртва — отбеляза с изражение на погнуса Хърмаяни. — Но има рани, които не можеш да изцериш… от стари проклятия… както и отрови, за които няма противоотрова…
— … А господин Филч, нашият пазач, ме помоли да ви предам, че има категорична забрана върху всички шеговити неща, закупени в магазин на име „Магийките шегобийки на братя Уизли“. Който желае да се включи в куидичния отбор на своя дом, както и досега трябва да се запише при ръководителя на дома. Търсим и куидични коментатори, които също трябва да се явят при ръководителите. Тази година имаме удоволствието да посрещнем нов член на преподавателския състав. Професор Слъгхорн… — Слъгхорн се изправи с гола глава, блеснала в светлината на свещите, и с увиснало под жилетката шкембе, което хвърляше сянка върху масата отдолу. — Професор Слъгхорн е бивш мой колега, който се съгласи да се върне на някогашната си длъжност като учител по отвари.
— По отвари ли?
— По
