Хари Потър и Нечистокръвния принц

Пощенските сови пристигнаха, спуснаха се през мокрите от дъжда прозорци и поръсиха всички с капчици вода. Почти всички получаваха повече писма от обикновено: притеснените родители искаха да се уверят, че децата им са добре, и на свой ред да им съобщят, че и у дома всичко е наред. От началото на срока Хари не беше получавал нищо, защото единственият човек, който му беше писал редовно, вече беше мъртъв — беше се надявал Лупин да му праща от време на време писма, но дотук той го разочароваше. Затова се изненада много, когато видя и снежнобялата Хедуиг да кръжи сред всички рибоядни бухали и брадати улулици. Тя кацна пред него: носеше му голям четвъртит колет. След миг точно такъв колет се приземи и пред Рон, смазвайки с тежестта си неговия мъничък изтощен Пигуиджин.

— Я! — възкликна Хари, докато махаше обвивката на колета и вадеше нов екземпляр на „Отвари за напреднали“, току-що получен от „Флориш и Блотс“.

— О, чудесно! — зарадва се Хърмаяни. — Сега вече можеш да върнеш онзи надраскан учебник.

— Да не си полудяла? — викна Хари. — Ще си го задържа! Виж, измислил съм всичко…

Извади от чантата си стария учебник по отвари за напреднали, чукна по корицата с върха на магическата си пръчка и прошепна:

— Дифиндо!

Корицата се отлепи. Хари направи същото и с новия екземпляр (Хърмаяни го наблюдаваше страшно възмутена). После размени кориците, почука първо по едната, после по другата и каза:

— Репаро!

Така учебникът на Принца заприлича на нов, а новият екземпляр, пристигнал от „Флориш и Блотс“, изглеждаше доста стар и употребяван.

— Ще върна на Слъгхорн новия. Едва ли ще седне да се оплаква, все пак струва цели девет галеона.

Хърмаяни стисна устни, явно не одобряваше и се дразнеше, но вниманието й беше отклонено към трета сова, която кацна пред нея с броя на „Пророчески вести“ от деня. Тя побърза да го разгъне и прегледа първата страница.

— Умрял ли е някой познат? — попита Рон с умишлено нехаен глас: задаваше й този въпрос всеки път щом тя отвореше вестника.

— Не, но пак е имало нападения на диментори — обясни Хърмаяни. — И един задържан.

— Чудесно, кой? — включи се и Хари с надеждата това да е Белатрикс Лестранж.

— Стан Шънпайк — отговори Хърмаяни.

— Какво? — подскочи той стъписан.

— „Станли Шънпайк, кондуктор на често използваното магьосническо превозно средство «Среднощния рицар», е бил арестуван по подозрения за връзки със смъртожадните. Късно снощи след обиск в дома му в Клапам двайсет и една годишният господин Шънпайк е бил задържан под стража…“

— Стан Шънпайк смъртожаден? — възкликна Хари, защото добре помнеше пъпчивия младеж, с когото се беше запознал преди три години. — Изключено!

— Може да е под въздействието на проклятието Империус — разумно отбеляза Рон. — Човек никога не знае…

— Едва ли — възрази Хърмаяни, която още четеше. — Тук пише, че е бил задържан, след като е бил чут да говори в някаква кръчма за тайните планове на смъртожадните. — Тя вдигна очи, беше разтревожена. — Ако са му направили проклятието Империус, едва ли ще тръгне да клюкари за плановете им.

— Както ми го описваш, май се е правел на по-осведомен, отколкото е всъщност — рече Рон. — Нали за да направи впечатление на онези вийли, почна да раздува как щял да става министър на магията.

— Да, точно в негов стил — съгласи се Хари. — Не проумявам какво искат да покажат, като се отнасят така с него.

— Вероятно че предприемат някакви мерки — свъси се Хърмаяни. — Хората са изпаднали в ужас… Знаете ли, родителите на близначките Патил настояват те да се върнат у дома. А Елоиз Миджън вече я прибраха. Снощи баща й дойде да си я вземе.

— Какво! — възкликна Рон и се ококори срещу Хърмаяни. — Но в „Хогуортс“ е по-безопасно, отколкото в домовете им, трябва да е по-безопасно! Имаме аврори и всички онези допълнителни защити, имаме Дъмбълдор!

— Не мисля, че го имаме през цялото време — пошушна много тихо Хърмаяни, след като погледна над „Пророчески вести“ към преподавателската маса. — Не сте ли забелязали? От една седмица мястото му е празно точно когато е празен и столът на Хагрид.

Двете момчета се извърнаха към масата на учителите. Столът на директора наистина беше празен. Хари чак сега си даде сметка, че не е виждал Дъмбълдор още от индивидуалния урок преди седмица.

— Според мен е напуснал училището по дела на Ордена — допълни все така тихо Хърмаяни. — Искам да кажа… положението изглежда сериозно, нали?

Момчетата не отговориха, Хари обаче знаеше, че всички си мислят за едно и също. Предния ден се беше случило нещо ужасно: бяха извели Хана Абът от часа по билкология, за да й съобщят, че майка й е била намерена мъртва. Оттогава тримата не бяха виждали момичето.

След пет минути, когато станаха от масата на грифиндорци и се запътиха към куидичното игрище, срещнаха Лавендър Браун и Парвати Патил. Хари се сети за казаното от Хърмаяни, че родителите на близначките настоявали те да напуснат „Хогуортс“, и не се изненада, че двете най-добри приятелки си шушукат тревожно. Е, изненада имаше — когато Рон се изравни с тях, Парвати ненадейно сръга Лавендър, а тя се обърна и озари Рон с широка усмивка. Той примига срещу нея и също й се усмихна плахо. Изведнъж походката му стана някак по-напета. Хари устоя на изкушението да прихне — спомни си, че Рон не се беше засмял, когато Малфой му счупи носа. Затова пък през цялото време, докато вървяха под хладния ситен дъждец в мъглата към стадиона, Хърмаяни се държеше студено и отчуждено, а после тръгна да си търси място по трибуните, без да пожелае успех на Рон.

Както Хари беше очаквал, пробите продължиха почти до обяд. Явиха се едва ли не половината грифиндорци — от развълнувани първокурсници, които стискаха проскубани стари училищни метли, до наперени седмокурсници, които потискащо стърчаха над останалите. Сред тях имаше и едро момче с къса остра коса, което Хари веднага позна — беше го срещал в експреса за „Хогуортс“.

— Запознахме се във влака, в купето на онова старче Слъгхорн — заяви момчето самоуверено, след като се отскубна от гъмжилото и дойде да се ръкува с Хари. — Кормак Маклагън, пазач.

— Миналата година не си ли се явявал на пробите? — попита Хари.

Веднага беше забелязал колко широкоплещест е Маклагън и си помисли, че той вероятно ще препречи и трите голови обръча, без дори да му се налага да се движи.

— По време на пробите лежах в болничното крило — обясни доста надуто Маклагън. — Заради един бас изядох половин килограм яйца на омайници.

— Така ли?! — рече Хари. — Добре… ако почакаш ей там…

Той посочи края на игрището недалеч от мястото, където седеше Хърмаяни. Стори му се, че по лицето на Маклагън се мярна досада, и се запита дали той не беше очаквал Хари да го покровителства само защото и двамата са любимци на „онова старче Слъгхорн“.

Хари реши да започне с основното, затова помоли кандидатите за отбора да се разделят на групи от по десет души и да направят едно кръгче с метлите над игрището. Решението му се оказа добро: в първата десетица имаше само първокурсници и беше повече от ясно, че те почти не са летели досега. Само едно момче успя да се закрепи няколко секунди във въздуха и беше толкова смаяно, че веднага се блъсна в головия стълб.

Втората група се състоеше от десетте най-глупави момичета, които Хари беше срещал някога — когато той наду свирката, само се разкикотиха и се вкопчиха една в друга. Сред тях беше и Ромилда Вейн. Хари им каза да напуснат игрището и те го сториха с удоволствие — отидоха и седнаха на трибуните, откъдето започнаха да пречат на всички останали.

При третата група се получи задръстване в средата на игрището. В четвъртата почти всички се бяха явили без метли. Петата група се състоеше от хафълпафци.

— Ако има още някой, който не е от „Грифиндор“, да напусне незабавно — ревна Хари, който вече се дразнеше не на шега.