Хари Потър и Нечистокръвния принц

за него в селото…

Момичето се засмя. Чаткането и пръхтенето се усилваха. Морфин понечи да се изправи от креслото.

— Седи там — предупреди го на змийски баща му.

— Том! — каза отново гласът на момичето отвън; двамата изглежда се бяха приближили съвсем и вече бяха пред самата къща. — Може би греша… но някой май е заковал върху вратата змия.

— Господи, наистина! — отвърна мъжкият глас. — Сигурно е синът, обясних ти вече, че не е с всичкия си. Сесилия, скъпа, не я гледай!

Чаткането и пръхтенето започнаха да заглъхват.

— „Скъпа“ — прошепна на змийски Морфин, като погледна сестра си. — Нарече я „скъпа“. Значи при всички положения не те иска.

Меропа беше съвсем бледа и Хари беше сигурен, че тя ще припадне.

— Какво? — тросна се Гонт също на змийски и премести поглед от сина към дъщеря си. — Какво каза, Морфин?

— Дай й да зяпа този мъгъл! — обясни злобно Морфин и погледна сестра си, която беше ужасена. — Вечно стои в градината, ако той минава, и се кокори през живия плет. А снощи…

Меропа рязко поклати глава, сякаш молеше брат си, той обаче продължи безпощадно:

— Снощи го чакаше на прозореца да се прибере с коня.

— Чакаш на прозореца да видиш някакъв си мъгъл! — прошепна Гонт.

И тримата явно бяха забравили за Огдън, който изглеждаше и объркан, и подразнен от този нов изблик на неразбираемо съскане и сумтене.

— Вярно ли е? — разфуча се страховито старецът и направи една-две крачки към ужасеното момиче. — Дъщеря ми… чистокръвна потомка на Салазар Слидерин… да въздиша по някакъв си мръсен долен мъгъл?

Меропа трескаво заклати глава и се притисна до стената, очевидно беше изгубила говора си.

— Аз обаче го издебнах, татко — изкиска се Морфин. — Издебнах го, докато минаваше, и той не изглеждаше чак толкова красив с всичките пришки по него, нали, Меропа?

— Ах, ти, отвратителна малка безмощна, ах, ти, мръсна родоотстъпнице! — ревна Гонт, който съвсем излезе от равновесие и стисна дъщеря си за врата.

Хари и Огдън едновременно извикаха „Не!“, после Огдън вдигна магическата си пръчка и изкрещя:

— Релашио!

Старецът беше отхвърлен назад, далеч от дъщеря си, замота се в един стол и падна по гръб. С яростен рев Морфин скочи от креслото и се завтече към Огдън, като размахваше зловещия нож и напосоки изстрелваше от пръчката магии.

Огдън излетя навън като попарен. Дъмбълдор показа на Хари, че трябва да го последват, и той го послуша, а виковете на Меропа продължаваха да кънтят в ушите му.

Огдън се завтече нагоре по пътеката и както си прикриваше главата с ръце, изхвърча на пътя, където се блъсна в лъскав дорест кон, яхнат от много красив тъмнокос младеж. И той, и хубавото момиче, което яздеше до него на сив кон, прихнаха при вида на Огдън, който отскочи от хълбока на жребеца и покрит от горе до долу с прах, пак хукна презглава с развят редингот нагоре по пътя.

— Според мен това е достатъчно, Хари — рече Дъмбълдор.

Хвана го за лакътя и го дръпна. След миг и двамата се извисиха безтегловно през мрака, докато се приземиха на краката си в кабинета на директора, който вече тънеше в здрач.

— Какво е станало с момичето в къщурката? — веднага попита Хари, докато Дъмбълдор палеше с върха на магическата си пръчка още светилници. — Меропа или както там се казваше?

— О, разминало й се — отговори Дъмбълдор и седна отново зад писалището, сетне покани и Хари да се разполага. — Огдън се магипортирал обратно в министерството и след четвърт час се върнал с подкрепление. Морфин и баща му се опитали да окажат съпротива, но били озаптени, изведени от къщурката и после осъдени от Магисъбора. Морфин, за когото се знаело, че и друг път е нападал мъгъли, бил осъден на три години в Азкабан. Мерсволуко, който освен Огдън ранил още неколцина служители от министерството, получил шест месеца.

— Мерсволуко ли? — учудено повтори Хари.

— Да, Мерсволуко — усмихна се одобрително Дъмбълдор. — Радвам се, че следиш внимателно.

— Онзи старец беше…

— Да, дядото на Волдемор — потвърди Дъмбълдор. — Мерсволуко, синът му Морфин и дъщеря му Меропа са били последните представители на магьосническия род Гонт, прастар и известен с неуравновесеност и насилнически нрав, които набирали сила през столетията, защото тези хора имали навика да се женят за братовчедите си. Безразсъдството, съчетано с големеене, довело до това, че няколко поколения преди да се роди Мерсволуко родовото злато вече било пропиляно. Както видя, той е наследил само немотия и бедност, но и много сприхав нрав, невероятна наглост и прекомерна горделивост и два-три предмета, над които треперел точно колкото над сина си и далеч повече, отколкото над дъщеря си.

— Значи Меропа… — подхвана Хари, като се наведе напред и се взря изпитателно в Дъмбълдор. — Значи Меропа е… това означава ли, сър, че тя е… майка на Волдемор?

— Точно това означава — потвърди директорът. — И по една случайност зърнахме и бащата на Волдемор. Забеляза ли?

— Мъгъла, когото Морфин е нападнал? Мъжа на коня?

— Браво на теб! — грейна Дъмбълдор. — Да, това беше Том Риддъл старши, красивият мъгъл, който често е минавал с коня си покрай къщурката на Гонт и към когото Меропа Гонт е изпитвала тайна изпепеляваща страст.

— И накрая са се оженили? — не повярва Хари; според него това бяха последните двама души, които можеха да се влюбят един в друг.

— Май забравяш, че Меропа е била вещица — напомни Дъмбълдор. — Мисля, че докато баща й я е тормозел, магическите й способности едва ли са се проявявали в цялата си мощ. Но съм убеден, че когато Мерсволуко и Морфин са били затворени в Азкабан и Меропа останала сама и свободна за пръв път през живота си, тя ги е разгърнала докрай и е измислила как да избяга от окаяния живот, който е водила цели осемнайсет години. Имаш ли някакво предположение как е успяла да накара Том Риддъл да забрави своята спътница, мъгълката, и да се влюби в нея?

— С проклятието Империус? — започна да налучква Хари. — Или с любовен еликсир?

— Браво! Лично аз съм по-склонен да мисля, че Меропа е прибягнала до любовен еликсир. Сигурен съм, че така й се е видяло по-романтично. Едва ли е срещнала особени трудности някой горещ ден да издебне Риддъл, когато е яздел сам, и да го убеди да пийне малко вода. При всички положения няколко месеца след сцената, на която току-що станахме свидетели, в село Литъл Хангълтън гръмва нечуван скандал. Представяш си какви клюки са плъзнали, когато синът на господаря е избягал с Меропа, дъщерята на голтака. Но изумлението на селяните изобщо не може да се мери с шока на Мерсволуко. Той се върнал от Азкабан и очаквал вярната му дъщеря да го посрещне с топла гозба на масата. Вместо това заварил три пръста прах и прощално писмо, в което тя обяснявала какво е направила. Доколкото успях да разбера, от този момент Мерсволуко нито веднъж не споменал името й и дори съществуването й. Бил толкова съсипан от бягството й, че това вероятно е допринесло за преждевременната му смърт… или може би той просто не се е научил да си набавя сам храна. В Азкабан бил изнемощял много и така и не доживял завръщането на Морфин в къщурката…

— А Меропа? Тя… умряла ли е? Нали Волдемор е израснал в сиропиталище?

— Да, точно така — потвърди Дъмбълдор. — Тук до известна степен трябва да се осланяме на догадките, макар че според мен не е трудно да се досетим какво се е случило. Няколко месеца след като Том Риддъл и Меропа избягали и се оженили, той се върнал в господарската къща в Литъл Хангълтън без жена си. В околността плъзнала мълва как той твърдял, че бил „изигран“ и „похитен“. Сигурен съм, че е имал предвид въздействието на магия, която вече била развалена, но според мен Том Риддъл едва ли се е осмелил да употреби точно тези думи от страх да не го помислят за луд. Когато чули разказа му, селяните