Хари Потър и Нечистокръвния принц

още някой — момиче с парцалива сива рокля със съвсем същия цвят като мръсната каменна стена отзад. То стоеше до димяща тенджера върху окадена черна печка и бърникаше по полицата със захабени тенджери и тигани отгоре. Косата му беше права, без блясък, а лицето — грозновато и бледо, с доста груби черти. И момичето като брат си беше разногледо. Изглеждаше малко по-чисто от двамата мъже, но Хари си помисли, че никога не е виждал човек с толкова сломен вид.

— Дъщеря ми Меропа16 — представи я свадливо Гонт, след като Огдън погледна озадачено към нея.

— Добро утро! — поздрави гостът.

Жената не отговори, само погледна уплашено баща си, обърна гръб на стаята и продължи да размества тенджерите по полицата.

— Е, господин Гонт — подхвана посетителят, — нека говорим по същество: имаме основания да смятаме, че късно тази нощ синът ви Морфин е правил магии пред мъгъл.

Чу се оглушително „тряс“ — Меропа беше изпуснала една от тенджерите.

— Вдигни я! — изкрещя Гонт. — Ха̀ така, ровичкай по пода като някоя мръсна мъгълка! За какво ти е магическата пръчка, безполезна торба с тор!

— Господин Гонт, много ви моля! — рече стъписан Огдън.

Меропа, която вече беше вдигнала тенджерата, се изчерви до мораво, отново изпусна тенджерата, извади с треперещи ръце пръчката от джоба си, насочи я към съдината и припряно изломоти някакво заклинание, от което тенджерата се плъзна шеметно по пода точно в обратната посока, удари се в стената отсреща и се пукна на две.

Морфин се запревива от налудничав смях. Гонт кресна:

— Поправи я, тъпа буцо, поправи я!

Меропа тръгна спънато през стаята, но още преди да успее да вдигне пръчката, Огдън насочи своята и каза твърдо:

— Репаро!

Тенджерата тутакси се поправи сама.

Гонт като че ли понечи да се разкрещи на Огдън, но се отказа и само се заяде с дъщеря си:

— Пак извади късмет, че този добър човек от министерството е тук. Може би той ще ме отърве от теб, може би няма нищо против мръсните безмощни…

Без да поглежда към никого и да благодари на Огдън, Меропа вдигна тенджерата и с треперещи ръце я върна на полицата. После застина с гръб до стената между прашния прозорец и печката, сякаш не искаше нищо друго, освен да хлътне в камъка и да изчезне.

— Както вече обясних, господин Гонт — подхвана отново Огдън, — причината да ви посетя…

— Чух те и първия път! — изсъска Гонт. — Много важно! Морфин е натрил носа на някакъв мъгъл, който си го е изпросил…

— Морфин е нарушил магьосническия закон — твърдо отсече Огдън.

— Морфин е нарушил магьосническия закон — изимитира го Гонт така, че да прозвучи високопарно и напевно. Морфин отново прихна. — Дал е урок на онзи мръсен мъгъл, това да не би вече да се смята за престъпление?

— Опасявам се, че е така — потвърди Огдън.

Той извади от вътрешния си джоб малък пергаментов свитък и го разгърна.

— Това пък какво е, присъдата му ли? — ядосано повиши тон Гонт.

— Това е призовка, Морфин трябва да се яви в министерството…

— Да се яви! Да се яви, моля ви се! Ти за какъв се мислиш, та си ми дошъл тук да носиш призовки на сина ми?

— Аз оглавявам Силите за охрана на магическия ред — поясни Огдън.

— И смяташ, че ние тук сме някакви отрепки! — разкрещя се Гонт и тръгна към Огдън с насочен напред мръсен пръст с жълт нокът. — Отрепки, които ще хукнат към министерството веднага щом им нареди? Ах, ти мръсен малък мътнород, знаеш ли изобщо с кого приказваш, а?

— Бях останал с впечатлението, че разговарям с господин Гонт — рече Огдън, който изглеждаше стреснат, но не се предаваше.

— Точно така! — ревна Гонт. За миг на Хари му се стори, че старецът прави неприлично движение с ръката, после обаче си даде сметка, че той показва на Огдън грозния пръстен с черен камък на средния си пръст, като го размахва току пред очите му. — Виждаш ли го това тук? Виждаш ли го? Знаеш ли какво е? Знаеш ли откъде идва? Родът ми го притежава от векове, ето колко древни са предците ми и всички до последния са чистокръвни! Знаеш ли колко са ми предлагали за него само защото върху камъка е изсечен гербът на Певърил?

— Наистина нямам представа — отвърна Огдън и запремига срещу пръстена, който беше само на два- три сантиметра от носа му, — и това няма нищо общо, господин Гонт. Синът ви е извършил…

Гонт хукна с гневен врясък към дъщеря си. За стотна от секундата Хари си помисли, че старецът ще я удуши, защото ръката му се стрелна към врата й, след миг обаче той я повлече към Огдън, като я теглеше за златната верижка около шията й.

— Това виждаш ли го? — ревна той на посетителя, като разклати пред лицето му тежък златен медальон с капаче, а Меропа се задави и се замъчи да си поеме въздух.

— Видях, видях! — побърза да каже Огдън.

— На Слидерин е — викна Гонт. — На Салазар Слидерин! Ние сме последните му живи потомци, какво ще кажеш, а?

— Господин Гонт, дъщеря ви! — възмути се Огдън, но старецът вече беше пуснал Меропа, която залитна и се дръпна отново в ъгъла, като разтриваше врата си и се опитваше да си поеме дъх.

— Разбра ли сега? — попита тържествуващо Гонт, сякаш току-що беше решил по абсолютно безспорен начин сложен въпрос. — Няма да ни говориш като че ли сме прах по обущата ти! Поколения и поколения чистокръвни, и всичките магьосници… Ти едва ли можеш да се похвалиш с това, не се и съмнявам.

И той се изплю на пода в краката на посетителя. Морфин пак се задави от смях. Меропа не каза нищо — беше се свила при прозореца и беше навела глава, а правата коса бе скрила лицето й.

— Господин Гонт — отново поде упорито Огдън, — опасявам се, че и вашите, и моите предци нямат нищо общо с въпроса, по който съм дошъл. Тук съм заради Морфин, заради Морфин и мъгъла, когото е нападнал снощи. Имаме сведения — тук той погледна надолу към пергаментовия свитък, — че Морфин е направил заклинание или магия на гореспоменатия мъгъл и той целият се е покрил с изключително болезнени пришки.

Морфин се изкиска.

— Мълчи, момче! — озъби се Гонт на змийски език и Морфин отново притихна. — Чудо голямо, като му излезли на мъгъла пришки! — продължи той предизвикателно, извърнат вече към Огдън. — Тъкмо мръсното му лице се е поизчистило, нека му е за урок, да помни…

— Какво общо имат тези неща, господин Гонт? — повтори Огдън. — Това е било с нищо непредизвикано нападение срещу беззащитен…

— Ъхъ, още щом те видях, познах, че си мъгълофил — подметна презрително старецът и пак се изплю на пода.

— Така няма да стигнем доникъде — твърдо отсече човекът от министерството. — От поведението на сина ви личи, че не се разкайва за постъпките си. — Огдън отново сведе поглед към пергаментовия свитък. — На четиринайсети септември Морфин трябва да се яви на заседание, за да чуе обвиненията, че е използвал магия пред мъгъл и е причинил телесни и нравствени щети на същия мъгъл…

Той замълча насред изречението. През отворения прозорец се чуха чаткане и пръхтене на коне, висок смях и гласове. Пътят, който се виеше към селото, очевидно минаваше само на хвърлей от горичката, където се намираше къщата. Гонт застина, ококори се и нададе ухо. Морфин изсъска и се извърна със стръвно изражение по посока на звуците. Меропа вдигна глава. Хари забеляза, че лицето й е бяло като платно.

— Господи, каква грозотия! — прокънтя глас на момиче толкова ясно, сякаш стоеше в стаята до тях. — Том, защо баща ти не нареди да разрушат тая съборетина?

— Не е наша — отговори глас на младеж. — Всичко от другата страна на долината е наше, тази къщурка обаче принадлежи на възрастния бедняк Гонт и децата му. Синът си е шантав, само да чуеш какво се говори