скривалището си и хукна нагоре по склона. Блесна зелена светлина, чу се скимтеж и лисицата се просна мъртва на земята.
Втората сянка обърна с върха на обувката си животинката.
— Някаква лисица — каза успокоително изпод качулката женски глас. — Помислих си да не би някой аврор… Сиси, чакай!
Но първата сянка, която бе спряла за миг и се бе обърнала назад към блесналата светлина, вече се катереше по брега, където лисицата току-що бе паднала покосена.
— Сиси… Нарциса… чуй ме!
Втората жена настигна първата и я сграбчи за ръката, но тя я отскубна.
— Връщай се, Бела!
— Трябва да ме изслушаш.
— Чух те вече. Взела съм решение. Остави ме на мира.
Жената на име Нарциса се качи до горния край на брега, където стара ограда отделяше реката от тясна калдъръмена уличка. Бела я последва веднага. Застанали една до друга, двете погледнаха отвъд пътя към редиците порутени тухлени къщи с мъртви невиждащи прозорци в мрака.
— Тук ли живее? — презрително попита Бела. —
Но Нарциса не я слушаше: беше се промушила през една пролука в ръждивата ограда и вече бързаше по пътя.
— Сиси, чакай!
Бела тръгна с развята мантия след нея и видя как тя хуква през уличка между къщите и излиза на друга, почти същата улица. Някои от уличните фенери бяха счупени и двете жени притичваха между петната светлина и непрогледен мрак. Втората жена настигна първата точно когато завиваше зад поредния ъгъл и този път успя да я хване за ръката и да я завърти кръгом, така че двете застанаха лице в лице.
— Не бива да го правиш, Сиси, не можеш да му се довериш…
— Черния лорд му се доверява, нали?
— Черния лорд… според мен той греши — рече задъхано Бела и за миг очите й блеснаха под качулката, докато се оглеждаше да провери дали наистина са сами. — Предупредиха ни в никакъв случай да не казваме на никого за плана. Това е предателство спрямо Черния лорд…
— Пусни ме, Бела! — изръмжа Нарциса и извади изпод мантията магическа пръчка, която заплашително насочи към лицето на другата жена.
Тя само се изсмя.
— Сиси? Родната си сестра? Няма да посмееш…
— Вече няма нещо, което да не съм готова да направя — прошепна с истерична нотка в гласа Нарциса, после замахна с пръчката надолу като с нож и отново блесна светлина.
Бела пусна ръката на сестра си, сякаш се беше опарила.
—
Ала Нарциса се беше втурнала нататък. Като разтриваше ръката си, нейната преследвачка отново тръгна подире й, но на известно разстояние, и двете навлязоха още по-навътре в безлюдния лабиринт от тухлени къщи. Накрая Нарциса забърза по улица с името „Спинърс Енд“, над която високият заводски комин беше надвиснал като великански предупредителен пръст. Стъпките й кънтяха по плочника, докато подминаваше заковани с дъски или счупени прозорци и накрая стигна до последната къща, където през пердетата на една от приземните стаи се процеждаше мъждива светлинка.
Вече беше почукала на вратата, когато Бела я настигна, ругаейки едва чуто. Двете зачакаха — бяха леко задъхани и долавяха миризмата на мръсната река, носена от нощния ветрец. След малко чуха движение зад вратата и тя се пооткрехна. През процепа ги погледна мъж, който почти не се виждаше — мъж с дълга черна коса, разделена като завеса около лицето му с жълтеникава кожа и черни очи.
Нарциса рязко смъкна качулката. Беше толкова бледа, че сякаш сияеше в тъмнината, а дългата й руса коса се спускаше по гърба и й придаваше вид на удавница.
— Нарциса! — възкликна мъжът, докато отваряше вратата малко по-широко, така че светлината да пада върху двете жени. — Каква приятна изненада!
— Сивиръс — прошепна тя напрегнато, — може ли да поговорим? Спешно е.
— Разбира се.
Той се дръпна и я пусна да влезе в къщата. Сестра й, която още не си беше свалила качулката, я последва.
— Снейп! — тросна се тя, докато минаваше покрай него.
— Белатрикс! — отвърна мъжът и устните му се извиха в леко подигравателна усмивка, после с щракване затвори вратата след тях.
Бяха влезли направо в малка всекидневна, която приличаше на тъмна килия с облицовани с вата стени. Те бяха изцяло покрити с рафтове с книги, повечето подвързани със стара черна или кафява кожа. В езерцето слаба светлина, хвърляно от свещта във висящия от тавана светилник, бяха плътно наредени диван с протрита дамаска, овехтяло кресло и разнебитена маса. Помещението имаше занемарен вид, сякаш обикновено в него не живееше никой.
Снейп покани с ръка Нарциса да седне на дивана. Тя смъкна мантията, метна я встрани и седна, вторачена в белите си треперещи ръце, които стискаше в скута си. Белатрикс свали качулката по-бавно. За разлика от русокосата си сестра тя беше смугла, с подпухнали клепачи и волева брадичка и докато вървеше, за да застане зад Нарциса, не сваляше поглед от Снейп.
— Е, с какво мога да ви бъда полезен? — попита той, след като се разположи в креслото срещу двете сестри.
— Ние… сами сме, нали? — пошушна бързо Нарциса.
— Да, разбира се. Е, Опаш е тук, но гнидите не ги броим.
Насочи магическата пръчка към стената от книги зад себе си — там с трясък се отвори скрита врата към тясно стълбище, където като вцепенен стоеше дребен мъж.
— Както вече очевидно си разбрал, Опаш, имаме гости — лениво провлачи Снейп.
Мъжът слезе сгърбен по последните няколко стъпала и пристъпи в стаята. Имаше малки воднисти очички и остър нос, беше си лепнал върху лицето неприятна превзета усмивка. Лявата му ръка милваше дясната, върху която сякаш бе надянал лъскава сребърна ръкавица.
— Нарциса! — рече той пискливо. — И Белатрикс! Колко очарователно…
— Опаш ще ни донесе нещо за пиене, ако пожелаете, разбира се — каза Снейп. — И после ще се върне в стаята си.
Опаш трепна, сякаш домакинът го беше замерил с нещо.
— Не съм ти слуга! — изписка той, като избягваше погледа на Снейп.
— Така ли? Бях останал с впечатлението, че Черния лорд те е пратил тук да ми помагаш.
— Да, да ти помагам… а не да ти наливам пиенето… и да ти чистя къщата!
— Нямах представа, Опаш, че копнееш за по-опасни задачи — отвърна мазно Снейп. — Лесно може да се уреди, ще поговоря с Черния лорд…
— Ако искам, и сам мога да си говоря с него.
— Разбира се, че можеш — подигравателно се усмихна Снейп. — Но междувременно ни донеси нещо за пиене. Малко от виното на домашните духчета.
Опаш се поколеба за миг, явно му се искаше да възрази, после се обърна и излезе през втора скрита врата. Чуха се тракане и звънтеж на чаши. След броени секунди той се върна с поднос, върху който имаше прашна бутилка и три чаши. Остави го на разнебитената маса и побърза да излезе, като затръшна след себе си покритата с книги врата.
Снейп напълни трите чаши с кървавочервено вино и подаде на всяка от сестрите. Нарциса пророни дума на благодарност, а Белатрикс не каза нищо и продължи да го гледа намръщено. Това явно не го извади от равновесие, напротив — той изглеждаше по-скоро развеселен.
— За Черния лорд! — Снейп вдигна чашата и я изпи на един дъх.
Сестрите сториха същото. Снейп напълни отново чашите им.
Докато взимаше своята, Нарциса каза припряно:
