Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Аз нямам вина! — пламна Белатрикс. — В миналото Черния лорд ми е поверявал най-свидното… ако Луциус не беше…

— Как смееш… как смееш да обвиняваш мъжа ми! — изсъска тихо и страховито Нарциса, вперила поглед в сестра си.

— Безсмислено е да търсим вина у един или у друг — спря ги помирително Снейп. — Станалото станало.

— Но не и с твое участие! — разфуча се Белатрикс. — Не, теб отново те нямаше, когато ние се излагахме на какви ли не опасности, нали, Снейп?

— Беше ми заповядано да не се включвам — уточни той. — Може би не си съгласна с Черния лорд и смяташ, че Дъмбълдор нямаше как да забележи преминаването ми на страната на смъртожадните срещу Ордена на Феникса? И извинявай, но понеже спомена нещо за опасности… вие се изправихте срещу шестима тийнейджъри, нали?

— Както много добре знаеш, не след дълго към тях се присъединиха половината от Ордена — изръмжа Белатрикс. — А като говорим за Ордена, и досега ли твърдиш, че не можеш да разкриеш къде точно се намира щабквартирата им?

— Аз не съм Пазител на тайната, не мога да изрека името на мястото. Мисля, знаеш как действа магията, нали? Черния лорд е доволен от сведенията, които му предоставям за Ордена. Както вероятно си се досетила, именно благодарение на тях наскоро бе заловена и убита Емелин Ванс, пак те със сигурност са допринесли за отстраняването на Сириус Блек, но признавам, че заслугата за премахването му принадлежи изцяло на теб.

Той наклони глава и вдигна наздравица в нейна чест. Изражението й не омекна.

— Избягваш последния ми въпрос, Снейп. Хари Потър. През последните пет години можеше да го убиеш по всяко време. Не го направи. Защо?

— Обсъждала ли си въпроса с Черния лорд? — поинтересува се Снейп.

— Той… напоследък ние… питам теб, Снейп!

— Ако бях убил Хари Потър, Черния лорд нямаше да може да използва кръвта му, за да се въздигне и да стане непобедим…

— Твърдиш, че си предвидил как той ще се възползва от момчето! — презрително подметна Белатрикс.

— Не твърдя нищо, изобщо не съм знаел какво възнамерява да прави Черния лорд, вече признах, че го смятах за мъртъв. Просто се опитвам да обясня защо Черния лорд не съжалява, че Хари Потър е останал жив до онзи момент миналата година…

— Но ти защо го остави жив?

— Не ме ли разбра? Само благодарение на Дъмбълдор, който ме защитаваше, избегнах Азкабан! Нима не си съгласна, че ако бях убил любимия му ученик, щях да го настроя срещу себе си? Но има и друго. Нека ти напомня, че когато Потър постъпи в „Хогуортс“, още се ширеха какви ли не небивалици за него — слухове, че самият той е велик черен магьосник и точно затова е оцелял, когато Черния лорд го е нападнал. Всъщност мнозина от някогашните последователи на Черния лорд смятаха, че може би точно Потър е знамето, около което трябва да се сплотим отново. Признавам си, беше ми любопитно и далеч не бях склонен да го убивам щом кракът му стъпи в замъка. Много бързо, разбира се, ми стана ясно, че Потър изобщо няма изключителна дарба. Измъквал се е доста пъти невредим просто защото му е провървяло и са му помогнали по-талантливи приятели. Той е посредствен във висша степен, но въпреки това е нахален и самонадеян, какъвто навремето беше баща му. Направих всичко по силите си да го изхвърлят от „Хогуортс“, където според мен не му е мястото, но да го убия или да допусна да бъде убит пред очите ми? Щях да постъпя глупаво, ако бях поел такъв риск, при положение че Дъмбълдор беше съвсем наблизо.

— И след всичко това очакваш от нас да повярваме, че Дъмбълдор не се е усъмнил нито веднъж? — учуди се Белатрикс. — Че няма представа на чия страна си в действителност и безусловно ти вярва?

— Играя ролята си добре — поясни Снейп. — Освен това забравяш най-голямата слабост на Дъмбълдор: той винаги вярва в доброто у хората. Когато скоро след времето, което прекарах със смъртожадните, постъпих на работа при него като преподавател, му разказах някакви врели-некипели, че се разкайвам горчиво, и той ме прие с отворени обятия — макар че, както вече споменах, все не ме допускаше до Черните изкуства. Дъмбълдор е бил и продължава да бъде велик магьосник… о, да, така е — натърти Снейп, защото Белатрикс издаде презрителен звук на несъгласие, — признава го и Черния лорд. С радост обаче трябва да кажа, че Дъмбълдор остарява. Дуелът с Черния лорд миналия месец го разтърси. И досега страда от тежко нараняване, защото реакциите му вече са по-бавни. Но през всичките тези години той не е преставал да вярва на Сивиръс Снейп и точно заради това съм толкова ценен за Черния лорд.

Белатрикс пак гледаше недоволно, макар че явно не знаеше какъв друг удар да нанесе на Снейп. Той се възползва от нейното мълчание и се обърна към сестра й.

— И така… дошла си да ме молиш за помощ, Нарциса.

Тя го погледна, на лицето й беше изписано неприкрито отчаяние.

— Да, Сивиръс. Аз… смятам, че единствено ти можеш да ми помогнеш, няма към кого друг да се обърна. Луциус е в затвора и… — Тя затвори очи и изпод миглите й се търкулнаха две големи сълзи. — Черния лорд ми забрани да говоря за това — продължи Нарциса, без да отваря очи. — Желанието му е никой да не узнава за неговия план… Той е… строго поверителен. Но…

— Щом ти е забранил, не бива да говориш — спря я начаса Снейп. — Думата на Черния лорд е закон.

Нарциса ахна, сякаш я беше залял със студена вода. За пръв път, откакто беше влязла в къщата, Белатрикс изглеждаше доволна.

— Ето на! — подвикна тя победоносно на сестра си. — Дори Снейп ти го казва: щом са ти забранили да говориш, длъжна си да мълчиш!

Снейп обаче беше станал — отиде при малкия прозорец, надзърна между пердетата към безлюдната улица, после пак ги дръпна с рязко движение. Обърна се свъсен с лице към Нарциса.

— По една случайност съм посветен в плана — пророни той тихо. — Аз съм сред малцината, на които Черния лорд го е доверил. Но ако не знаех тайната, Нарциса, ти щеше да извършиш страшно предателство спрямо Черния лорд.

— Бях сигурна, че знаеш — отвърна тя и задиша по-свободно. — Той, Сивиръс, ти има такова доверие…

— Ти знаеш за плана? — възкликна Белатрикс и задоволството, изписало се за миг по лицето й, бе изместено от възмущение. — Ти знаеш?

— Естествено! — потвърди Снейп. — Но с какво искаш да ти помогна, Нарциса? Ако си въобразяваш, че мога да убедя Черния лорд да се откаже, избий си го от главата, няма никаква надежда.

— Сивиръс — прошепна жената, а по бледите й страни се заплъзгаха сълзи. — Синът ми… единственият ми син…

— Драко би трябвало да се гордее — вметна бездушно Белатрикс. — Черния лорд му оказва голяма чест. И съм длъжна да отбележа за Драко: той не се опитва да се измъкне и да не изпълни своя дълг, очевидно се радва, че има възможност да се докаже, развълнуван е от мисълта да…

Нарциса се разплака на глас, без да сваля изпълнени с молба очи от Снейп.

— Само защото е на шестнайсет години и не подозира какво му се готви! Защо, Сивиръс? Защо точно моят син? Прекалено опасно е! Това е възмездие за грешката на Луциус, знам си аз!

Снейп не отговори. Извърна се, за да не гледа сълзите й, сякаш бяха нещо неприлично, но нямаше как да се престори, че не я е чул.

— Заради това е избрал Драко, нали? — настоя Нарциса. — За да накаже Луциус.

— Ако Драко се справи — отвърна Снейп все така без да я поглежда, — ще бъде почитан повече от всички други.

— Но той няма да се справи! — изхлипа жената. — Как ще се справи, щом самият Черен лорд…

Белатрикс ахна — Нарциса явно губеше самообладание.

— Исках просто да кажа, че… че досега никой не е успял… Сивиръс… моля те… ти винаги си бил любимият учител на Драко… стар приятел си на Луциус… умолявам те… любимец си на Черния лорд, неговият най-доверен съветник… нали ще поговориш с него и ще го убедиш…