— Черния лорд не може да бъде убеден, а аз не съм чак толкова глупав да опитвам — отсече Снейп. — Не мога да се преструвам, че Черния лорд не е ядосан на Луциус. Той беше длъжен да се справи. Допусна да го заловят заедно с още доста хора и на всичкото отгоре не успя да вземе пророчеството. Да, Черния лорд е разгневен, Нарциса, силно разгневен.
— Значи съм права, избрал е Драко като разплата! — задави се жената. — Той не иска Драко да успее, нарочил го е да го убият, докато се опитва да изпълни задачата.
Снейп не отговори и Нарциса очевидно изгуби и малкото задръжки, които й бяха останали. Изправи се, със залитане отиде при Снейп и се вкопчи в мантията му. Доближи лицето си до неговото, така че сълзите й се застичаха по гърдите му, и простена:
— Ти ще се справиш. Точно ти, Сивиръс, ще успееш вместо Драко. Разбира се, че ще успееш, и Черния лорд ще те възнагради прещедро, както никого от нас…
Снейп я хвана за китките и махна ръцете й, впити в него. Погледна мокрото й от сълзите лице и проточи бавно:
— Според мен Черния лорд има предвид точно това — в крайна сметка да го направя аз. Но е решил първо Драко да опита. Ако момчето се справи, което е малко вероятно, аз ще остана още известно време в „Хогуортс“ и ще продължа да изпълнявам полезната си роля на шпионин.
— С други думи, за Черния лорд е все едно дали Драко ще загине!
— Той е много разгневен — повтори тихо Снейп. — Така и не чу пророчеството. А ти, Нарциса, знаеш не по-зле от мен, че Черния лорд не прощава лесно.
Тя се свлече, падна в краката му, продължи да хлипа и да стене и на пода.
— Синът ми… единственият ми син…
— Би трябвало да се гордееш! — подвикна безпощадно Белатрикс. — Ако имах синове, щях с радост да ги жертвам в служба на Черния лорд!
Нарциса изписка отчаяно и започна да скубе дългата си руса коса. Снейп се приведе, хвана я за ръцете и след като я издърпа да стане, я поведе обратно към дивана. После й наля още вино и насила сложи чашата в ръката й.
— Престани, Нарциса. Пийни. Чуй ме.
Тя се поуспокои и треперливо отпи от виното, като разля малко по себе си.
— Може би ще успея… да помогна на Драко.
Жената изправи гръб — беше пребледняла като платно и гледаше с широко отворени очи.
— Сивиръс… о, Сивиръс… наистина ли ще му помогнеш? Нали ще го наглеждаш и ще внимаваш да не пострада?
— Мога да опитам.
Тя плъзна чашата по масата, свлече се от дивана и коленичи в краката на Снейп. После обхвана ръката му с длани и я притисна до устните си.
— Ако си там да го пазиш… ще се закълнеш ли, Сивиръс? Ще положиш ли Нерушимата клетва?
— Нерушимата клетва ли?
Снейп я гледаше с безизразно, непроницаемо лице, затова пък Белатрикс нададе ликуващ кикот.
— Не чу ли, Нарциса? О, той щял да опита, не се и съмнявам… обичайните кухи думи, обичайното клинчене… о, по заповед на Черния лорд, естествено!
Снейп не я погледна. Черните му очи бяха вперени в сините очи на Нарциса, която продължаваше да плаче и да стиска ръката му.
— Разбира се, ще положа Нерушимата клетва — промълви той тихо. — Сестра ти може би ще се съгласи да ни стане Скрепител.
Белатрикс зяпна. Снейп се наведе и коленичи срещу Нарциса. Под смаяния поглед на Белатрикс двамата слепиха десни длани.
— Трябва ти магьосническата пръчка, Белатрикс — хладно напомни Снейп.
Тя я извади все така изумена.
— Доближи се малко — подкани Снейп.
Белатрикс пристъпи напред, застана над двамата и допря върха на пръчката до техните длани. Нарциса заговори:
— Обещаваш ли, Сивиръс, да бдиш над сина ми Драко, докато той се опитва да изпълни повелята на Черния лорд?
— Обещавам — отговори Снейп.
От магическата пръчка се стрелна езиче бляскав пламък, който се усука като нажежена до червено жичка около ръцете им.
— Обещаваш ли, че доколкото ти е възможно, ще го пазиш да не пострада?
— Обещавам.
Пръчката изстреля второ огнено езиче, което се омота с първото и двете образуваха красива светеща плетеница.
— И ако се наложи… ако ти се стори, че Драко ще се провали — прошепна Нарциса (ръката на Снейп в нейната трепна, но той не я дръпна), — обещаваш ли да извършиш онова, което Черния лорд е възложил на сина ми?
За миг настана мълчание. Белатрикс ги гледаше с широко отворени очи, без да отмества пръчката от ръцете им.
— Обещавам — отсече Снейп.
Изуменото лице на Белатрикс се озари в червено, когато третият огнен език, лумнал от пръчката, се усука с другите два и обхвана сключените ръце на Снейп и Нарциса здраво като въже, като огнена змия.
ГЛАВА ТРЕТА
ЗАВЕЩАНИЕТО И НЕЖЕЛАНИЕТО
Хари Потър хъркаше силно. Близо четири часа беше седял на стола до прозореца в стаята си и беше гледал притъмнялата улица, докато накрая заспа с опряно в студената рамка лице, с накривени очила и с широко отворена уста. Кръгчето пара, което дъхът му оставяше върху стъклото, блещукаше в оранжевото сияние на уличния фенер, а изкуствената светлина беше изсмукала от лицето му цялата руменина и то изглеждаше призрачно под гъстата чорлава черна коса.
Стаята беше осеяна с какви ли не вещи и боклуци. По пода се виждаха совешки пера, огризки от ябълка и обвивки от бонбони, сред измачканите мантии върху леглото бяха метнати небрежно няколко книги със заклинания, а в езерцето светлина върху бюрото лежаха разпилени вестници. Заглавието от първата страница на един от тях тръбеше:
И досега се ширят слухове за тайнственото произшествие, разиграло се наскоро в Министерството на магията, по време на което Онзи-който-не-бива-да-се-назовава е бил забелязан отново.
„Не ни е разрешено да говорим за това, не ме питайте“ — заяви снощи на излизане от министерството един развълнуван забравител, който не пожела да се представи.
Въпреки това високопоставени източници от министерството потвърдиха, че произшествието е станало в прословутата Зала с пророчества.
Макар че вълшебниците, говорители на министерството, и досега отказват дори да потвърдят съществуването на такова място, все повече представители на магьосническата общност са убедени, че смъртожадните, които бяха затворени в Азкабан с присъди за проникване с взлом и опит за кражба, са се опитали да откраднат едно от пророчествата. Естеството на това пророчество не е известно, но често изказвано предположение го свързва с Хари Потър — единствения човек, за когото се знае, че е оживял след смъртоносното проклятие и освен това същата вечер е бил в министерството. Някои стигат дотам да наричат Потър „Избрания“ защото са убедени, че според пророчеството той е човекът, способен да ни избави от Онзи-който-не-бива-да-се-назовава.
