След няколко минути Хърмаяни, на която й беше втръснало от гадното отношение на Рон напоследък и не беше дошла на закуска заедно с двамата си приятели, поспря при тях на път към масата.
— Как се чувствате? — попита плахо, забила поглед в тила на Рон.
— Добре — отвърна Хари, насочил цялото си внимание към чашата тиквен сок, която подаваше на Рон. — Заповядай. Изпий го.
Рон тъкмо беше доближил чашата до устните си, когато Хърмаяни викна:
— Не го пий, Рон!
И двете момчета се извърнаха към нея.
— Защо? — попита Рон.
Хърмаяни се беше вторачила в Хари, сякаш не можеше да повярва на очите си.
— Ти току-що сложи нещо в сока.
— Моля? — рече Хари.
— Чу ме много добре. Видях те. Току-що изля нещо в сока на Рон. Още държиш шишенцето в дясната си ръка.
— Не знам какво ми говориш — отвърна Хари и побърза да пусне шишенцето в джоба си.
— Предупреждавам те, Рон, не го пий! — повтори разтревожено Хърмаяни, той обаче надигна чашата, пресуши я на един дъх и каза:
— Престани да се разпореждаш, Хърмаяни!
Тя се възмути страшно. Наведе се, за да я чува само Хари, и изсъска:
— Заслужаваш да те изключат заради това. Не съм и подозирала, Хари, че си способен на такова нещо!
— Ха̀, я не ми се прави на вода ненапита! — изшушука й той. — Напоследък да си правила на някого заклинание за заблуждение?
Хърмаяни се разфуча и седна далеч от тях. Хари я изпрати с поглед без всякакво съжаление — тя никога не беше разбирала колко важен е всъщност куидичът. После премести поглед към Рон, който примляскваше.
— Е, да тръгваме — подкани весело Хари.
Докато вървяха към стадиона, покритата със слана трева пукаше под краката им.
— Голям късмет извадихме, че времето е такова хубаво, нали? — попита Хари.
— Да — съгласи се Рон, който беше пребледнял и имаше вид на болник.
Джини и Демелза вече бяха облекли куидичните мантии и чакаха в съблекалнята.
— Условията изглеждат идеални — отбеляза Джини, без да обръща внимание на Рон. — И знаеш ли? Онзи гончия на слидеринци Вейзи… вчера на тренировката го е ударил блъджър по главата. Досега не се е съвзел и няма да играе! Още по-добрата новина е, че и Малфой е легнал болен.
—
— Нямам представа, но за нас това е само добре дошло — допълни бодро Джини. — Вместо него са сложили Харпър от моя курс — пълен малоумник!
Хари се усмихна разсеяно и докато обличаше яркочервената мантия, мислите му бяха далеч от куидича. И друг път Малфой беше твърдял, че заради контузия не може да играе, обаче се беше постарал мачът да бъде изместен когато на слидеринци им е най-удобно. Защо сега беше допуснал да му определят заместник? Дали наистина беше болен, или само се преструваше?
— Има нещо гнило, нали? — пошушна той на Рон. — Малфой да не играе?
— Според мен това си е чист късмет — отвърна Рон, който изглеждаше малко по-въодушевен. — Вейзи също няма да играе, а е най-добрият им голаджия, и през ум не ми е минавало, че… Ей! — възкликна той внезапно и застина, както надяваше ръкавиците си, сетне се взря в Хари.
— Какво?
— Аз… ти… — Рон сниши глас, изглеждаше и уплашен, и развълнуван. — Сокът… тиквеният сок… да не си…
Хари вдигна вежди, но не каза друго, освен:
— Започваме след пет минути, слагай обувките!
Излязоха на игрището под бурни насърчителни възгласи и дюдюкане. Единият край на стадиона беше само червено-златен, а другият приличаше на море от зелено и сребристо. Мнозина от учениците в „Хафълпаф“ и „Рейвънклоу“ също бяха дошли да викат за единия или другия отбор и сред крясъците и ръкопляскането Хари съвсем ясно чу рева на прословутата шапка с лъв отгоре на Луна Лъвгуд.
Хари отиде при съдията Мадам Хууч, която беше готова да пусне топките от кутията.
— Капитани, ръкувайте се — подкани тя и Хари усети как новият капитан на слидеринци Ъркърт стиска дланта му с желязна хватка. — Яхвайте метлите. След сигнала на свирката… едно… две… три…
Свирката екна, играчите се оттласнаха с все сила от замръзналата земя и се понесоха.
Хари се извиси над игрището и затърси снича, като не изпускаше от очи Харпър, който летеше на зигзаг доста далеч под него. После гръмна глас, дразнещо различен от гласа на обичайния коментатор.
— И така, беше обявено началото на срещата и според мен всички сме изненадани от отбора, който Потър е събрал тази година. С оглед на доста противоречивото представяне на пазача Роналд Уизли миналата година мнозина смятахме, че той ще бъде изваден от състава, но близките приятелски отношения с капитана винаги са от полза, разбира се…
Тези думи бяха посрещнати с дюдюкане и ръкопляскане, долетели от зоната на слидеринци. Хари се извърна на метлата, за да види подиума на коментатора. Там стоеше високо кльощаво момче с русолява коса и чипо носле, което говореше по магическия мегафон, доскоро принадлежал на Лий Джордън. Хари разпозна Закарайъс Смит от отбора на хафълпафци, когото мразеше отдън душа.
— О, ето го и първия опит на слидеринци да отбележат гол, Ъркърт се устремява надолу към игрището…
Хари усети спазъм под лъжичката.
— Уизли спасява… е, не може понякога и той да няма късмет…
— Точно така, Смит, има късмет момчето — подсмихна се Хари и се гмурна сред гончиите, като търсеше с очи някаква следа от вечно изплъзващия се снич.
На трийсетата минута от мача грифиндорци водеха с шейсет на нула. Рон спаси по наистина зрелищен начин няколко удара, някои направо с върховете на ръкавиците, а Джини отбеляза четири от общо шестте гола за отбора си. Това накара Закарайъс да престане да се чуди на глас дали двамата Уизли са се озовали на игрището само защото са приятели на Хари и той започна да се заяжда с Пийкс и Кут.
— Е, Кут не е с телосложение на бияч — подметна високомерно Закарайъс, — биячите обикновено имат по някой и друг мускул…
— Фрасни го с блъджъра! — провикна се Хари към Кут, докато профучаваше покрай него, но той само грейна в усмивка и предпочете да насочи следващия блъджър към Харпър, който се размина с Хари в обратната посока.
Хари с радост чу глухо „буф“, което означаваше, че блъджърът е улучил целта.
Както вървеше играта, грифиндорци просто не можеха да загубят. Те бележеха още и още точки, а в другия край на игрището Рон спасяваше ударите с очевидна лекота. Сега направо се усмихваше, а когато множеството го поздрави за спасяването на един особено труден удар, като запя във все по-мощен хор старата си любима песен „Уизли, ти си нашият цар“, Рон направи движение от въздуха, сякаш дирижира.
— Днес се мисли за голяма работа, а? — рече присмехулно някой до Хари и той насмалко да падне от метлата, когато Харпър нарочно се блъсна с все сила в него. — Твоето приятелче родоотстъпник…
Мадам Хууч се беше обърнала с гръб и макар че грифиндорци се разкрещяха гневно, докато тя погледне какво става, Харпър вече беше отхвърчал.
Въпреки болката в рамото Хари се понесе след него, решен също да го блъсне.
— Според мен Харпър от отбора на слидеринци видя снича — оповести по мегафона Закарайъс Смит. — Точно така, той със сигурност е видял нещо, което Потър е пропуснал.
Хари си помисли, че Смит наистина е малоумник — наистина ли не беше забелязал, че двамата са се сблъскали! След миг обаче му причерня пред очите: Смит беше прав, а Хари грешеше. Харпър не се беше
