Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Можеше да поканиш когото си поискаш! — възкликна невярващо Рон по време на вечерята. — Когото си поискаш! А ти си избрал Луда Лъвгуд!

— Не я наричай така, Рон! — тросна се Джини, която беше поспряла зад Хари. — Наистина много се радвам, че ще я заведеш, Хари, тя е страшно развълнувана.

И продължи нататък, за да иде да седне до Дийн. Хари се опита да е доволен, че тя одобрява избора му да вземе със себе си на празника Луна, но не се получи. Чак в другия край на масата Хърмаяни седеше сама и ровичкаше в задушеното. Хари забеляза, че Рон крадешком й хвърля погледи.

— Защо не се извиниш? — попита го той направо.

— Какво? И пак да ме нападне ято канарчета ли? — смотолеви Рон.

— А толкова ли се налагаше да я имитираш?

— Тя ми се присмя на мустаците!

— Аз също, по-тъпо нещо не бях виждал.

Но Рон сякаш не го чу — току-що при тях беше дошла Лавендър с Парвати. Тя се смести между Рон и Хари и обви ръце около врата на Рон.

— Здрасти, Хари! — поздрави Парвати, която като него се чувстваше леко притеснена и отегчена от поведението на двамата им приятели.

— Здравей! — отвърна той. — Как си? Значи все пак оставаш в „Хогуортс“? Чух, че майка ти и баща ти настоявали да напуснеш.

— Успях засега да ги разубедя — отвърна момичето. — Онази злополука с Кейти наистина им изкара ангелите, но оттогава не се е случвало нищо… О, здрасти, Хърмаяни!

Парвати направо засия. Хари долови, че се чувства гузна, задето й се е присмяла в часа по трансфигурация. Той се обърна и видя, че Хърмаяни също грее — дори може би още по-силно. Понякога момичетата се държаха много странно!

— Здрасти, Парвати! — каза Хърмаяни, без да обръща никакво внимание на Рон и Лавендър. — Ще ходиш ли довечера на празненството у Слъгхорн?

— Не съм поканена — отвърна тъжно Парвати. — А ми се иска… доколкото разбирам, ще бъде много хубаво… Ти ще ходиш, нали?

— Да, в осем имам среща с Кормак и ние…

Чу се звук като от запушалка, махната от гърлото на мивка, и Рон се отскубна от прегръдките на Лавендър. Хърмаяни продължи да се държи сякаш не е видяла и чула нищо.

— … ще отидем заедно на празненството.

— С Кормак ли? — повтори Парвати. — За кого ми говориш, за Кормак Маклагън ли?

— Да, за него — рече лигаво Хърмаяни. — За една бройка — натърти тя — да стане пазач на „Грифиндор“.

— С него ли ходиш? — ококори се Парвати.

— О, да… ти не знаеше ли? — отговори Хърмаяни и се изкикоти превзето, съвсем не по хърмаянски.

— Не! — възкликна другото момиче, направо смаяно от тази клюка. — Ау, май си падаш по куидични играчи? Първо Крум, сега Маклагън…

— Падам си по наистина добри куидични играчи — поправи я все така ухилена Хърмаяни. — Е, до скоро… отивам да се приготвя…

Тя си тръгна. Лавендър и Парвати тутакси доближиха глави, за да обсъдят този нов развой на събитията, всичко, което са чували за Маклагън, и всичко, за което някога са се досещали за Хърмаяни. Рон изглеждаше странно обиден и не каза нищо. Хари беше оставен да размишлява в тишината колко ниско са готови да паднат момичетата само и само да си отмъстят.

Когато в осем часа същата вечер отиде във входната зала, той завари там необичайно голям брой дебнещи момичета, които до едно го гледаха нацупено, докато той вървеше към Луна. Тя беше облечена в обсипана с пайети сърмена мантия, породила известен кикот сред зяпачките, но иначе си изглеждаше много добре. Така или иначе, Хари беше доволен, че е махнала обиците от репички, наниза коркови тапи от бирен шейк и незримогледа.

— Здравей! — поздрави я той. — Е, отиваме ли?

— О, да! — изчурулика тя щастлива. — Къде е празненството?

— В кабинета на Слъгхорн — обясни Хари, след като я поведе нагоре по мраморното стълбище, по- далеч от любопитните погледи и одумките. — Разбра ли, че ще има и вампир?

— Руфъс Скримджър ли? — попита Луна.

— Кой, кой? — сепна се Хари. — За кого говориш, за министъра на магията ли?

— Да, той е вампир — делово потвърди Луна. — Когато пое поста от Корнелиус Фъдж, татко написа много дълга статия, но от министерството го принудиха да я спре. Очевидно не са искали истината да излиза наяве.

Хари отсъди, че е твърде неправдоподобно Руфъс Скримджър да е вампир, но не каза нищо — беше свикнал Луна да повтаря като папагал небивалиците на баща си като че ли са голата истина, освен това вече приближаваха кабинета на Слъгхорн и с всяка крачка смеховете и музиката се засилваха.

Дали защото така си беше направен, или защото Слъгхорн беше приложил някаква магьосническа хитрина, но кабинетът му беше много по-голям, отколкото на останалите учители. Таванът и стените бяха покрити с изумрудени, пурпурни и златисти ивици плат и заради тях помещението наподобяваше огромна палатка. Вътре беше пълно с хора и бе задушно, всичко беше окъпано в червената светлина от богато украсения светилник в средата на тавана, из който пърхаха истински феи, наподобяващи бляскави светещи точици. От ъгъла в дъното някой пееше с цяло гърло под съпровода на нещо като мандолини, над неколцина грохнали магьосници, потънали в разговор, се виеха валма дим от лула, а няколко домашни пухчета си проправяха с писъци път между гората от колене и приличаха на ходещи масички, понеже не се виждаха под тежките сребърни подноси, които разнасяха, отрупани с какви ли не вкуснотии.

— Хари, момчето ми! — избоботи Слъгхорн почти веднага щом двамата с Луна се провряха през вратата. — Ела, ела, само да знаеш с колко хора искам да те запозная!

Слъгхорн беше с кадифена шапка с пискюли в тон със смокинга му. Той здраво сграбчи Хари за ръката, сякаш се канеше да се магипортира заедно с него, и устремно го поведе към гостите, а Хари стисна дланта на Луна и я затегли след себе си.

— Бих искал да ти представя, Хари, Елдред Уорпъл, бивш мой ученик, автор на „Кръвно братство. Моят живот сред вампирите“, и разбира се, неговия приятел Сангини22.

Уорпъл, дребен очилат мъж, сграбчи ръката на Хари и я разтресе с все сила, а вампирът Сангини, който беше висок и изпит, с тъмни сенки под очите, само кимна. Изглеждаше доста отегчен. Около него се тълпяха цял рояк девойчета, които го зяпаха любопитно и развълнувано.

— Хари Потър, страшно се радвам! — възкликна Уорпъл и късогледо се взря в лицето му. — Тъкмо питах завчера професор Слъгхорн къде е биографията на Хари Потър, която всички очакваме.

— Ъъъ… — смути се Хари, — така ли?

— Скромен, точно както те описа Хорас! — рече Уорпъл. — Но ако говорим сериозно — добави той вече с променен глас, който внезапно бе станал делови, — за мен ще бъде огромно удоволствие да я напиша собственоръчно — хората копнеят да научат повече за теб, мило момче, направо копнеят! Ако си готов да ми дадеш няколко интервюта, всяко в рамките на… да кажем, четири-пет часа, книгата би могла да излезе до месеци. И то с почти никакви усилия от твоя страна, уверявам те… Питай Сангини, той ще ти обясни, че… Стой тук, Сангини! — подвикна внезапно угрижен Уорпъл, защото вампирът се прокрадваше тихомълком с доста кръвожаден поглед към близката групичка момичета. — Ето, хапни си месце — подкани Уорпъл, като грабна от минаващото наблизо домашно духче една пирожка с пълнеж от кайма и я пъхна в ръката на Сангини, а после отново насочи вниманието си към Хари. — Ами златото, което ще спечелиш, моето момче, нямаш си и представа…

— Това определено не ме вълнува — отсече Хари. — Току-що видях една приятелка, извинявайте.

И той затегли след себе си Луна през гъмжилото — наистина току-що беше зърнал дълга като грива кестенява коса, изчезнала между две момичета, май от „Орисниците“.

— Хърмаяни! Хърмаяни!