Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Хари! Ето те и теб най-после! Здравей, Луна!

— Какво ти се е случило? — попита Хари, защото Хърмаяни определено беше доста чорлава, сякаш си е проправяла път през цял гъсталак дяволска примка.

— О, току-що избягах… се разделих де… с Кормак — обясни момичето. — Под имела — допълни Хърмаяни, понеже Хари продължаваше да я гледа озадачено.

— Така ти се пада, щом покани него — заяви той сурово.

— Реших, че така най-много ще ядосам Рон — рече спокойно Хърмаяни. — Колебаех се между него и Закарайъс Смит, но си казах, че всъщност…

— Искала си да доведеш Смит? — ахна възмутен Хари.

— Да, сега вече съжалявам, че не предпочетох него, в сравнение с Маклагън Гроп ще е същински джентълмен. Хайде да минем оттук, така ще го видим, ако се зададе, ужасно висок е…

Тримата се промушиха до другия край на помещението, като пътем си взеха бокали с медовина, и за съжаление твърде късно забелязаха, че точно там сама стои професор Трелони.

— Здравейте! — поздрави любезно Луна.

— Добър вечер, миличка! — отвърна професор Трелони след доста усилия да фокусира очите си върху нея. Хари отново надуши миризмата на готварско шери. — Не съм те виждала напоследък в часовете си…

— Да, не сте, тази година съм при Фирензи — обясни Луна.

— Така де — каза с ядно пиянско фъфлене професор Трелони. — Или при Крантата, както предпочитам да го наричам аз. Сега, след като ме възстановиха в училището, човек би си помислил, че професор Дъмбълдор ще се отърве от коня. Но не… делим си часовете… това, да ти призная, е обида, голяма обида. Знаеш ли…

Професор Трелони явно бе много пияна и не беше познала Хари. Под прикритието на яростните нападки, с които тя обсипваше Фирензи, Хари се приближи още малко към Хърмаяни и й рече:

— Я да уточним нещо. Смяташ ли да казваш на Рон, че си се намесила по време на пробите за пазачи?

Хърмаяни вдигна вежди.

— Нима мислиш, че ще падна толкова ниско?

Хари я стрелна с пронизващ поглед.

— И го казваш, след като покани Маклагън…

— Това е друго — отвърна тя с достойнство. — Не възнамерявам да казвам на Рон за нищо, което се е случило или не се е случило на пробите.

— Чудесно! — разпалено възкликна Хари. — Защото той отново ще рухне, ако загубим следващия мач…

— Куидич! — ядоса се Хърмаяни. — Вие, момчетата, не се ли вълнувате от друго? Кормак не ме попита и едно-едничко нещо за мен, не, през цялото време ме занимаваше със Стоте най-страхотни удара, които Кормак Маклагън е спасил… О, не, ето го, задава се!

Тя хукна толкова бързо, че сякаш се магипортира — допреди миг стоеше до Хари, а после се шмугна между две зяпнали срещу тях магьосници и изчезна.

— Виждали ли сте Хърмаяни? — попита Маклагън подир минута, след като се провря през навалицата.

— Не, съжалявам — отговори Хари и тутакси се извърна, за да се включи в разговора на Луна, за стотна от секундата забравил с кого всъщност си приказва тя.

— Хари Потър! — ахна професор Трелони с гърлен трептящ глас, явно чак сега го беше забелязала.

— О, здравейте! — поздрави той не особено въодушевено.

— Мило момче! — допълни учителката с доста превзет шепот. — Какви слухове! Какви разкази! Избрания! Ами да, аз знам от много отдавна… предзнаменованията, Хари, никога не са били добри… Но защо не продължи да изучаваш пророкуване? Точно за теб предметът е изключително важен!

— О, Сибила, всички смятаме своя предмет за най-важен! — високо каза някой и от другата страна на професор Трелони се появи Слъгхорн със силно зачервено лице, с леко килната кадифена шапка, с чаша медовина в едната ръка и с огромна коледна баничка в другата. — Но аз наистина не помня да съм познавал друг човек, който да е направо роден да приготвя отвари! — заяви Слъгхорн и хвърли на Хари кръвясал, но гальовен поглед. — Иде му отвътре, точно като на майка му! Сред учениците ми на пръсти се броят хората със способности като неговите, наистина, Сибила… Ето, дори Сивиръс… — И за ужас на Хари Слъгхорн се пресегна и притегли сякаш от въздуха към тях Снейп. — Стига си се спотайвал, Сивиръс, ела при нас! — хлъцна щастливо Слъгхорн. — Тъкмо разказвах за невероятната дарба на Хари за отварите! Трябва да ти признаем и на теб, разбира се, известна заслуга, все пак си му преподавал цели пет години!

Хванат като в капан от ръката на Слъгхорн, която беше преметната през рамото му, Снейп погледна Хари иззад орловия си нос и присви черни очи.

— Странно, а аз все си мислех, че така и не съм успял да науча на нещо Потър.

— Направо си му е вродено! — провикна се Слъгхорн. — Трябваше да видиш какво ми представи на първия урок, какво лекарство на Живата смърт… Никой ученик не е успявал да се справи така блестящо още от първия път, според мен дори ти, Сивиръс…

— Виж ти! — прошепна тихо Снейп, все така впил очи в Хари, който се почувства леко притеснен.

Последното, което искаше, бе Снейп да тръгне да проучва какъв е източникът на тази негова новопридобита неотразимост в отварите.

— Припомни ми, Хари, какви други предмети изучаваш?

— Защита срещу Черните изкуства, вълшебство, трансфигурация, билкология…

— Накъсо, всички предмети, които се изискват, за да станеш аврор — отбеляза с едва доловим присмех Снейп.

— Да, бих искал да стана аврор — предизвикателно заяви Хари.

— И то велик аврор! — избоботи Слъгхорн.

— Според мен, Хари, не е хубаво да ставаш аврор — най-неочаквано се намеси Луна. Всички извърнаха погледи към нея. — Аврорите са замесени в Ротфангското съзаклятие, мислех, че всички знаят. Подкопават отвътре Министерството на магията, искат да го унищожат, като прилагат комбинация от черна магия и пародонтоза.

Хари прихна толкова силно, че глътна през носа половината медовина. Наистина си беше струвало да доведе Луна, ако не за друго, то поне заради това. След като изникна с кашляне от бокала ухилен и целият мокър, той видя нещо, сякаш предназначено да повдигне духа му още повече — Драко Малфой, теглен за ухото от Аргус Филч.

— Професор Слъгхорн — изхъхри пазачът с трепереща челюст и налудничавия пламък, който проблясваше в изпъкналите му очи всеки път, щом спипаше някой пакостник, — залових това момче да се спотайва в един от коридорите на горните етажи. Твърди, че бил поканен на празненството, но бил закъснял за началото. Пращал ли сте му покана?

Вбесен, Малфой се отскубна от хватката на Филч.

— Добре де, не съм поканен — тросна се той ядно. — Опитвах се да се вмъкна без покана, сега доволен ли сте?

— Не, не съм доволен — изфуча Филч в пълен разрез с изписаното на лицето му злорадство. — Загазил си, да, и то не на шега! Директорът нали каза, че е забранено да се разхождате след вечерния час, освен ако нямате разрешение?

— Не се притеснявай, Аргус, всичко е наред — махна с ръка Слъгхорн. — Коледа е, не е престъпление да ти се иска да отидеш на празник. Само този път по изключение ще забравим наказанието, можеш да останеш, Драко.

Възмущение и разочарование по лицето на Филч бяха нещо напълно предсказуемо, но защо ли — учуди се Хари, докато го наблюдаваше, — и Малфой изглеждаше едва ли не също толкова нещастен? И защо Снейп гледаше Малфой хем ядосано, хем — нима беше възможно? — малко уплашено.

Но още преди Хари да е осмислил докрай видяното, Филч се обърна и затътрузи с тихо мърморене крака, Малфой си лепна усмивка и благодари на Слъгхорн за проявеното великодушие, а лицето на Снейп пак си