Хари Потър и Нечистокръвния принц

О, ела при мен и котела разбъркай!
Ако го сториш както в моите мечти,
аз силна и жарка любов ще забъркам,
за да се стоплиш тази вечер ти.

— Когато бяхме осемнайсетгодишни, танцувахме на тази песен — сподели госпожа Уизли и си избърса очите с плетката. — Помниш ли, Артър?

— Ахам… — изфъфли господин Уизли, който климаше над недобелената мандарина в ръцете си. — Е, да… чудесен мотив…

С известно усилие той поизправи гръб на стола и погледна Хари, който седеше до него.

— Извинявай — каза, като кимна по посока на радиоприемника точно когато Селестина извиси глас. — Скоро ще свърши.

— Няма нищо — ухили се Хари. — Много работа ли имате в министерството?

— Много — потвърди господин Уизли. — Нямаше да имам нищо против, ако все пак постигахме нещо, а то… от тримата задържани, които прибрахме на топло през последните месец-два, едва ли поне един е смъртожаден… Но нека си остане между нас, Хари — добави той припряно и изведнъж се разсъни.

— Още ли не са пуснали Стан Шънпайк? — попита Хари.

— Опасявам се, че не — отговори господин Уизли. — Знам, че Дъмбълдор се е опитал да се застъпи за Стан директно пред Скримджър… Всички, които са го разпитвали, са единодушни, че той е смъртожаден точно колкото тази мандарина тук… Но големите шефове искат да изкарат, че бележим някакъв напредък, и „трима задържани“ звучи по-добре, отколкото „трима задържани по погрешка и след това освободени“… И пак повтарям, това е строго поверително…

— Гроб съм — обеща Хари. Поколеба се за миг, чудеше се как точно да каже своите новини и докато си събираше мислите, Селестина Уорбек подкара балада със заглавието „Омагьоса ти сърцето ми и си го взе“. — Господин Уизли, нали помните какво ви казах на гарата, преди да заминем за училището?

— Проверих, Хари — отговори веднага господин Уизли. — Отидох у семейство Малфой и направих втори обиск. В къщата им няма нищо, било то цяло или счупено, което не би трябвало да е там.

— Да, знам, видях в „Пророчески вести“, че сте претърсвали… но това е друго… нещо по-…

И той повтори пред господин Уизли всичко чуто от разговора между Малфой и Снейп. Докато говореше, забеляза, че Лупин е поизвърнал глава към него и попива всяка дума. Когато Хари млъкна, настана тишина, нарушавана само от напевния глас на Селестина:

О, клето ми сърце, къде си?
Магия те отне от мен…

— А не ти ли е хрумвало, Хари — подхвана господин Уизли, — че Снейп само се преструва…

— Преструва се, че ще помогне на Малфой, за да разбере какво е намислил ли? — продължи на мига Хари. — Да, знаех си, че точно това ще кажете. Но как можем да разберем?

— Не е наша работа да разберем — намеси се ненадейно Лупин. Сега той стоеше с гръб към огъня и гледаше Хари иззад господин Уизли. — Това засяга Дъмбълдор. Той има доверие на Сивиръс и това би трябвало да е достатъчно за всички нас.

— Ами… — възрази Хари, — ами ако Дъмбълдор греши за Снейп…

— Някои хора са го казвали, много пъти. Всичко се свежда до това дали вярваш на преценката на Дъмбълдор. Лично аз вярвам, значи се доверявам и на Сивиръс.

— Но и Дъмбълдор понякога греши! — не се предаваше Хари. — Самият той ми го е казвал. — Момчето погледна Лупин право в очите. — Наистина ли харесваш Снейп?

— Нито го харесвам, нито не го харесвам — отговори Лупин. — Да, Хари, казвам ти истината — добави той, понеже Хари направи скептична физиономия. — Навярно никога няма да бъдем първи приятели. След всичко, което се случи между Джеймс, Сириус и Сивиръс, между нас има прекалено много горчилка. Но не съм забравил и че през годината, когато преподавах в „Хогуортс“, Сивиръс всеки месец ми правеше съхранителна отвара, правеше я безпогрешно, за да не се мъча както обикновено по пълнолуние.

— Но „случайно“ се изтърва, че си върколак, и ти беше принуден да напуснеш! — напомни гневно Хари.

Лупин сви рамене.

— Новината така и така щеше да се разчуе. И двамата знаем, че Сивиръс се домогваше до мястото ми, можеше да ми причини много по-големи вреди, като сложи нещо в отварата. Но той ми съхрани здравето. Трябва да му бъда благодарен.

— Може да го е било страх да слага нещо в отварата, защото Дъмбълдор го е държал под око — не се отказваше Хари.

— Решил си да го мразиш и това си е — подсмихна се едва забележимо Лупин. — И напълно те разбирам, все пак си син на Джеймс и кръщелник на Сириус, наследил си стари предразсъдъци. Така или иначе, кажи на Дъмбълдор, че си споделил с нас, но не очаквай той да погледне като теб на нещата, не очаквай да се изненада. Не е изключено Сивиръс да е разпитвал Драко именно по нареждане на Дъмбълдор.

… и сега напълно го разби.
Аз моля те — сърцето ми върни!

Селестина завърши песента с много дълга и писклива нота и от радиоприемника екнаха ръкопляскания, към които госпожа Уизли се присъедини въодушевено.

— Свъррши ли? — попита на висок глас Фльор. — Най-после, беше ужжасно!

— Ще пийнем ли по едно преди лягане? — попита също на висок глас господин Уизли, след като скочи на крака. — Кой иска яйчен грог?

— С какво се занимаваш напоследък? — обърна се Хари към Лупин, когато господин Уизли се засуети и отиде да донесе грога, а останалите започнаха да се протягат и се впуснаха в разговори.

— О, напоследък съм в нелегалност — отвърна Лупин. — Почти в буквалния смисъл на думата. Затова не ти писах, Хари — ако ти бях пратил писмо, можех да се издам.

— В какъв смисъл?

— Живея сред събратята си, сред себеподобни — обясни Лупин. — Върколаци де — добави той, защото Хари го погледна неразбиращо. — Почти всички са на страната на Волдемор. Дъмбълдор искаше да има свой човек, шпионин между тях… и аз бях направо готов за това. — В думите му имаше едва загатнато огорчение и Лупин вероятно се усети, защото се усмихна по-сърдечно и продължи: — Не че се оплаквам, все някой трябва да го прави, а кой може да е по-подходящ от мен? И все пак ми беше много трудно да спечеля доверието им, защото нося непогрешими белези от опитите да живея сред магьосниците. Те са обърнали гръб на нормалното общество и живеят на ръба, крадат… а понякога и убиват, за да се прехранват.

— И защо са се съюзили с Волдемор?

— Смятат, че ако той победи, ще живеят по-добре — обясни Лупин. — А не е лесно да спориш с типове като Грейбек…

— Кой е Грейбек?

— Не си ли чувал за него? — Лупин стисна трескаво юмруци върху коленете си. — Фенрир Грейбек вероятно е най-свирепият върколак днес. Убеден е, че живее на земята с едно-едничко призвание: да нахапе и да зарази възможно най-много хора, така върколаците ще се множат и множат, докато надделеят над магьосниците. В замяна на вярната служба Волдемор му е обещал прещедра награда. Грейбек се е