специализирал в ухапване на невръстни деца… Смята, че те трябва да бъдат хапани още съвсем малки и да бъдат възпитавани далеч от родителите си — така ще намразят нормалните магьосници. Волдемор се е заканил да го насъска срещу дъщерите и синовете на хората, а подобна заплаха обикновено се увенчава с добри плодове. — Известно време Лупин мълча, сетне продължи: — Мен ме ухапа именно Грейбек.
— Какво? — изуми се Хари. — Когато… когато си бил малък ли?
— Да. Баща ми нещо го обидил. Много дълго не знаех кой точно върколак ме е нападнал, дори изпитвах състрадание към него, защото смятах, че не се е владеел, и вече знаех какво е да се преобразяваш. Но Грейбек го прави съзнателно. По пълнолуние дебне отблизо жертвите, за да е сигурен, че ще му бъдат подръка. Планира всичко. Именно него използва Волдемор, за да подчини върколаците. Няма да се преструвам, моите разумни доводи не могат да оборят твърдението на Грейбек, че ние, върколаците, заслужаваме кръв, че трябва да си отмъщаваме на нормалните хора.
— Но нали ти си нормален! — възрази яростно Хари. — Просто имаш… проблем.
Лупин избухна в смях.
— Понякога много ми напомняш Джеймс. Той го наричаше в компания „малкия космат проблем“. Мнозина бяха останали с впечатлението, че имам пакостлив заек.
Той пое с благодарствена дума чашата яйчен грог, която му подаде господин Уизли, и сега изглеждаше малко по-весел. Междувременно Хари усети прилив на вълнение: покрай последното споменаване на баща му се сети, че отдавна иска да пита нещо Лупин.
— Чувал ли си някога за човек, на когото са викали Нечистокръвния принц?
— Нечистокръвния какъв?
— Принц — повтори Хари, като не го изпускаше от очи, за да види дали той ще си спомни.
— Сред магьосниците няма принцове — отговори вече усмихнат Лупин. — Такова прозвище ли смяташ да използваш? А аз си мислех, че „Избрания“ би трябвало да ти е достатъчно.
— Това не е свързано с мен! — възмути се Хари. — Нечистокръвния принц е учил навремето в „Хогуортс“, у мен е старият му учебник по отвари. Писал е в него заклинания, ама такива, които сам е измислял. Например „Левикорпус“…
— О, по мое време това беше страшно модно в „Хогуортс“ — отбеляза Лупин, който се отдаде на спомени. — Когато бях в пети курс, няколко месеца не смеехме да ходим никъде от страх да не увиснем като на кука, хванати за глезена.
— Татко е използвал заклинанието — отбеляза Хари. — Видях го в мислоема, приложил го е на Снейп.
Опита се да го каже небрежно, някак между другото, като нещо несъществено, но не беше сигурен, че е успял — усмивката на Лупин бе прекалено многозначителна.
— Да — потвърди той, — но не само баща ти го използваше. Както ти обясних вече, заклинанието беше много разпространено… нали знаеш как е със заклинанията — ту се прилагат от всички, ту потъват в забрава.
— Но аз останах с впечатление, че заклинанието е било измислено, докато вие сте били в училището! — продължи да упорства Хари.
— Не е задължително — натърти Лупин. — Както и всичко останало, магиите ту излизат на мода, ту се забравят. — Той се взря в лицето на Хари, сетне добави тихо: — Джеймс, Хари, беше чистокръвен магьосник и от мен да го знаеш — никога не е искал от нас да го наричаме Принца.
Хари реши да не се преструва повече и каза:
— И не е бил Сириус? Или ти?
— Със сигурност не сме били ние.
— О! — Хари се взря в огъня. — Просто си помислих… той, този Принц, много ми помага в часовете по отвари.
— Откога е учебникът, Хари?
— Не знам, не съм проверявал.
— Е, това може би ще ти даде някаква представа кога е учил в „Хогуортс“ този твой Принц — обясни Лупин.
Малко по-късно Фльор реши да имитира Селестина и запя „Котел, пълен с жарка силна любов“, а всички останали, забелязали изражението на госпожа Уизли, го изтълкуваха като знак, че е време да си лягат. Хари и Рон се качиха чак в таванската стая на Рон, където за Хари беше добавено походно легло.
Рон заспа почти мигновено, Хари обаче започна да рови в куфара си и извади учебника по отвари. Запрелиства го и накрая се сети да погледне на първата страница датата, когато е издаден. Беше преди петдесет години. А преди петдесет години в „Хогуортс“ не е бил нито баща му, нито неговите приятели. Разочарован, Хари метна учебника обратно в куфара, изключи осветлението и се заобръща ту на една страна, ту на друга, като си мислеше за върколаци и за Снейп, за Стан Шънпайк и Нечистокръвния принц… и най-сетне потъна в неспокоен сън, пълен с прокрадващи се сенки и с писъци на ухапани невръстни деца…
— Тя сигурно се е пошегувала…
Хари се събуди рязко и видя в другия край на леглото си издут чорап. Сложи си очилата и се огледа: мъничкото прозорче беше затрупано почти догоре със сняг, а на този фон Рон беше седнал в леглото и разглеждаше нещо като дебел златен ланец.
— Това пък какво е? — попита Хари.
— От Лавендър ми е — отвърна с погнуса Рон. — Едва ли наистина смята, че ще взема да го нося…
Хари се взря по-внимателно и нададе гръмогласен смях. От ланеца висеше думата „Моят любим“, изписана с големи златни букви.
— Изискано! — рече той. — Направо класика! На всяка цена се покажи с него пред Фред и Джордж.
— Ако им кажеш — заяви Рон, като пъхна верижката под възглавницата, за да не я гледа, — аз ще… ще…
— Сега пелтечиш, така ли? — ухили се Хари. — Е, да им кажа ли?
— Но как изобщо й е хрумнало, че ще ми хареса такава дивотия? — попита Рон въздуха наоколо.
— Я си помисли хубаво — подкани Хари. — Споменавал ли си някога, че искаш да се разхождаш пред всички с думите „Моят любим“ около врата?
— Ами… ние всъщност не ги говорим често — отвърна Рон. — Главно се…
— Се натискате — притече му се на помощ Хари.
— Да де — каза Рон. Поколеба се за миг и добави: — Хърмаяни наистина ли ходи с Маклагън?
— Не знам — призна Хари. — На празника у Слъгхорн бяха заедно, но според мен нещата май не потръгнаха.
Рон се поободри и бръкна по-надълбоко в чорапа.
Сред подаръците на Хари имаше плетен пуловер с голям златен снич, извезан на гърдите от госпожа Уизли, обемиста кутия с какви ли не нещица от „Магийки шегобийки на Уизли“ от близнаците и леко влажен пакет с дъх на мухъл, върху който пишеше „На господаря от Крийчър“. Хари се вторачи в него.
— Как мислиш, дали не е опасно да го отварям?
— Не може да е опасен, нали цялата ни поща се проверява в министерството — отговори Рон, макар че изгледа подозрително пакета.
— А аз не се сетих да подаря нещо на Крийчър! Хората правят ли коледни подаръци на домашните си духчета? — попита Хари и предпазливо боцна пакета.
— Хърмаяни би направила — отговори Рон. — Но дай първо да видим какво има вътре и чак тогава се чувствай гузен.
След миг Хари вече беше изпищял оглушително и беше изхвърчал от походното легло — пакетът съдържаше огромен брой червеи.
— Страхотно! — запревива се от смях Рон. — Много мило!
— Предпочитам тях пред онзи ланец — отбеляза Хари и това тутакси отрезви Рон.
Когато седнаха на коледния обяд, всички се бяха издокарали с нови пуловери — всички без Фльор (госпожа Уизли очевидно беше решила, че за нея не си струва да хаби усилия) и без самата госпожа Уизли, която си беше сложила нова-новеничка тъмносиня магьосническа шапка, проблясваща с нещо като ситни диаманти с вид на звезди, и невероятна златна огърлица.
