Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Фред и Джордж ми ги подариха! Красиви са, нали?

— Е, мамо, установяваме, че сега, откакто сами си перем чорапите, все повече те ценим — отвърна Джордж и нехайно махна с ръка. — Пащърнак, Ремус?

— Хари, имаш червей в косата си — обяви бодро Джини и се пресегна през масата да го махне, а Хари усети как по врата го побиват тръпки, които нямат нищо общо с червея.

— О, какъв ужаас! — рече Фльор и потрепери престорено.

— Да, голям ужас — съгласи се с нея Рон. — Искаш ли сос, Фльор?

В огромното си желание да й го поднесе той събори съдчето, Бил обаче замахна с магическата пръчка, сосът се извиси във въздуха и хрисимо се върна в съдината.

— Непохватен си като оная Тонкс — каза Фльор на Рон чак след като приключи с благодарствените целувки, с които обсипа Бил. — Тя всичко събарря…

— Поканих милата Тонкс да ни погостува днес — рече госпожа Уизли, като остави излишно рязко морковите и изгледа Фльор на кръв. — Но тя отказа да дойде. Говорил ли си с нея напоследък, Ремус?

— Не. Не поддържам връзка с почти никого — отвърна той. — Но Тонкс си има семейство, сигурно е отишла при тях.

— Хмм… — рече госпожа Уизли. — Може би. Останах с впечатлението, че смята да посрещне Коледата сама.

Тя погледна подразнено Лупин, сякаш именно той е виновен, задето снаха ще й стане Фльор, а не Тонкс. Хари обаче се взря през масата във Фльор, която даваше на Бил късчета пуйка, забучени на вилицата й, и си помисли, че госпожа Уизли води отдавна загубена битка. Покрай това се сети, че се е канел да попита нещо за Тонкс, а кой можеше да му отговори по-добре от Лупин — човека, който знаеше най- много за Покровителите?

— Покровителят на Тонкс се е променил — сподели той с него. — Или поне така твърди Снейп. Не знаех, че е възможно да се случи. Кога се променя Покровител?

Лупин първо сдъвка парчето пуйка в устата си и го преглътна и чак тогава провлачи:

— Понякога… заради силен потрес… или емоционален срив…

— Изглеждаше голям и беше четирикрак — оповести Хари. Внезапно му хрумна нещо и той понижи глас: — Ей… а дали…

— Артър! — прекъсна го внезапно госпожа Уизли. Беше станала от стола и с ръка на сърцето гледаше втрещена през кухненския прозорец. — Артър… виж, Пърси!

— Какво?

Господин Уизли се обърна. Всички побързаха да погледнат към прозореца, Джини дори се изправи, за да вижда по-добре. И наистина — през покрития с преспи двор вървеше Пърси Уизли, очилата му в рогови рамки проблясваха на слънцето. Той обаче не беше сам.

— Артър, ама той… той е с министъра!

И това беше истина — мъжът, чиято снимка Хари беше виждал в „Пророчески вести“, вървеше с леко накуцване след Пърси, а по буйната му като грива прошарена коса и черното наметало тук-там се белееше сняг. Още преди някой да е изрекъл и дума, още преди госпожа и господин Уизли да се спогледат изумени, задната врата се отвори и в рамката й застана Пърси.

За миг настана болезнено мълчание. После Пърси каза доста сковано:

— Честита Коледа, мамо!

— О, Пърси! — ахна госпожа Уизли и се хвърли в обятията му.

Подпрян на бастуна, Руфъс Скримджър поспря на прага и се усмихна, докато оглеждаше трогателната картина.

— Извинявайте, че нахълтваме така — подхвана той, когато госпожа Уизли се извърна грейнала към него и започна да бърше сълзите си. — Ние с Пърси бяхме наблизо… по работа, естествено… и той не се сдържа, реши да намине да ви види.

Пърси обаче не даваше никакви признаци, че иска да поздрави някого от останалите в семейството. Стоеше като препариран и гледаше някъде над главите на насъбралите се. Господин Уизли, Фред и Джордж го наблюдаваха с каменни лица.

— Ама заповядайте, седнете, господин министър! — засуети се госпожа Уизли, като си пооправи шапката. — Вземете си от пуйката… или папнете худинг… исках да кажа…

— Не, не, драга ми Моли — спря я Скримджър. Хари предположи, че преди да влязат в къщата, министърът е попитал Пърси за името. — Не искам да ви се натрапваме, изобщо нямаше да идваме, ако Пърси не държеше толкова да…

— О, Пърс! — пророни през сълзи госпожа Уизли и се надигна да го целуне.

— Отбихме се само за пет минути, аз ще се поразходя из двора, докато вие си поприказвате с Пърси. Не, не, уверявам ви, не искам да нахалствам! Е, ако някой пожелае да ми покаже прелестната ви градина… О, онзи младеж там е приключил с храната, дали не иска и той да се поразтъпче заедно с мен?

Обстановката около трапезата се промени почти осезаемо. Всички преместиха погледи от Скримджър към Хари. Явно никой не сметна за убедителна преструвката на Скримджър, че не знае как се казва момчето, нито за особено естествено да посочи именно Хари да го придружи из градината, при положение че храната в чиниите на Джини, Фльор и Джордж също беше ометена.

— Е, добре — каза Хари насред настъпилото мълчание.

Не беше се хванал на приказките на министъра, че били минавали наблизо и Пърси искал да се види с роднините си. Именно това беше истинската причина да дойдат — Скримджър е искал да поговори насаме с него.

— Защо не! — рече той тихо, докато минаваше покрай Лупин, който се беше понадигнал от стола. — Защо не! — добави, когато господин Уизли отвори уста да каже нещо.

— Чудесно! — заяви Скримджър и се дръпна от вратата, та Хари да излезе пръв. — Само ще обиколим веднъж градината и после ние с Пърси си тръгваме. Вие си продължавайте!

Хари закрачи през двора към градината с избуяли, отрупани със сняг растения, а Скримджър закуцука до него. Хари знаеше, че в миналото той е оглавявал служба „Аврори“. Изглеждаше решителен и кален в битките, много различен от шишкавия Фъдж с неговото бомбе.

— Прелестно! — рече Скримджър, като спря при оградата на градината и погледна през затрупаната с преспи морава невидимите заради снега растения. — Прелестно!

Хари не отвърна нищо. Усещаше, че Скримджър го държи под око.

— От много време искам да се срещна с теб — подхвана след малко министърът. — Знаеш ли?

— Не — призна си откровено Хари.

— О, да, от много време. Но Дъмбълдор ти трепери като над писано яйце — продължи Скримджър. — И как иначе, как иначе, разбира се, след всичко, което ти се струпа на главата… особено в министерството… — Той зачака Хари да каже нещо, но понеже момчето не откликна, министърът продължи: — Откакто встъпих в длъжност, търся случай да поговоря с теб, но Дъмбълдор все го осуетява, което, както вече отбелязах, си е съвсем нормално.

Хари продължи да мълчи и да чака.

— Само какви слухове се носят! — рече Скримджър. — Е, и двамата знаем, разбира се, как всичко се изопачава… а и тази мълва за някакво пророчество… че именно ти си Избрания…

Хари си помисли, че вече са близо до причината Скримджър да се появи в къщата.

— Предполагам, че Дъмбълдор е обсъждал тези въпроси с теб.

Хари се подвоуми — не знаеше дали да излъже или не. Загледа се в ситните стъпчици на градинските гномчета около цветните лехи, после към мястото, където снегът беше утъпкан — точно там Фред беше заловил гнома, който сега беше издокаран с балеринска поличка и красеше върха на коледната елха. Накрая Хари реши да каже истината… или поне част от нея.

— Да, обсъждали сме ги.

— А, така ли, така ли… — заповтаря Скримджър. Хари забеляза с крайчеца на окото, че и той му хвърля крадешком погледи, макар да се преструва, че се е захласнал по гномчето, което току-що беше подало глава изпод един замръзнал рододендрон. — И какво ти каза Дъмбълдор, Хари?

— Съжалявам, но това е само между нас двамата — заяви момчето.

Постара се да го каже възможно най-любезно и тонът на Скримджър също беше ведър и дружелюбен,