Хари Потър и Нечистокръвния принц

стана непроницаемо.

— За нищо, за нищо! — възкликна Слъгхорн и замаха с ръка. — Все пак съм познавал дядо ти…

— Той винаги се е изказвал много ласкаво за вас, сър — побърза да каже Малфой. — Разправял ми е, че сте най-големият майстор на отвари, когото някога е срещал…

Хари се взря в Малфой. Беше заинтригуван не от подмазването — от доста време го наблюдаваше как прави мили очи на Снейп, — а че всъщност Малфой наистина изглеждаше малко болен. Цяла вечност не го беше виждал от толкова близо и сега забеляза тъмните сенки под очите му и определено сивкавия оттенък на кожата му.

— Бих искал да поговорим, Драко — внезапно заяви Снейп.

— О, Сивиръс — подкани Слъгхорн и отново хлъцна, — Коледа е, не бъди прекалено строг…

— Аз съм ръководител на дома и сам ще решавам доколко строг да бъда — отсече Снейп. — Ела с мен, Драко.

Двамата тръгнаха, Снейп вървеше отпред, а Малфой изглеждаше обиден. Хари постоя малко в нерешителност, после каза:

— Връщам се ей сега, Луна… ъъъ… отивам до тоалетната.

— Добре — отвърна тя бодро и докато Хари забърза през навалицата, му се стори, че момичето отново подхвана темата за Ротфангското съзаклятие с професор Трелони, която явно проявяваше неприкрит интерес.

След като излезе от помещението, на Хари вече му беше лесно да измъкне от джоба си мантията невидимка и да се заметне с нея — в коридора нямаше никого. Виж, по-трудно беше да открие Снейп и Малфой. Затича се по коридора, стъпките му не се чуваха, заглушени от музиката и високите разговори откъм кабинета на Слъгхорн. Снейп сигурно беше отишъл с Малфой в кабинета си в подземията… или пък го водеше обратно към общата стая на слидеринци… Докато се носеше устремно по коридора, Хари все пак долепваше ухо до всяка от вратите и в прилив на вълнение през ключалката на последната класна стая чу гласове.

— … Не можеш да си позволиш грешки, Малфой, защото ако те изключат…

— Нямам нищо общо с това, разберете!

— Дано казваш истината, защото беше глупаво и недодялано. Вече те подозират, че имаш пръст в цялата работа.

— Кой ме подозира? — ядоса се Малфой. — За последен път ви казвам, не съм го направил аз, чухте ли? Тая Бел сигурно има враг, за когото никой не знае… Не ме гледайте така! Знам какво правите, не съм глупак, но няма да стане… мога да ви спра!

Настъпи мълчание, после Снейп каза тихо:

— А… Виждам, че леля ти Белатрикс те е учила на оклумантика. Какви мисли се опитваш да скриеш от своя господар, Драко?

— От него нищо не се опитвам да скрия, просто не искам вие да се бъркате.

Хари притисна още по-силно ухо към ключалката… Какво ли се беше случило с Малфой, та си позволяваше така да разговаря със Снейп — със Снейп, към когото винаги беше проявявал уважение и дори симпатии?

— А, такава ли била работата! Заради това значи ме избягваш този срок. Страх те е да не се намеся. Даваш ли си сметка, Драко, че ако някой друг бе дръзнал да не се яви в кабинета ми, след като няколко пъти съм му поръчал да дойде…

— Накажете ме де! Оплачете се на Дъмбълдор! — присмехулно подметна Малфой.

Отново настъпи мълчание. После Снейп заяви:

— Знаеш прекрасно, че нямам желание да правя нито едното, нито другото.

— Тогава престанете да ме викате в кабинета си!

— Чуй ме — заговори Снейп вече много тихо и се наложи Хари да долепи ухото си съвсем плътно до ключалката, за да чува. — Опитвам се да ти помогна. Заклех се пред майка ти да те закрилям. Дадох Нерушимата клетва, Драко…

— Както личи, ще се наложи да я нарушите, защото на мен не ми е притрябвала вашата закрила! Възложено е на мен, той го повери именно на мен и аз действам. Имам план и той ще проработи, просто ми отнема повече време, отколкото очаквах!

— Какъв е планът?

— Не е ваша работа!

— Ако ми кажеш какво си намислил, бих могъл да ти помогна…

— Благодаря, но има кой да ми помага, не съм сам.

— Тази вечер със сигурност си бил сам и е било страшно глупаво да се разхождаш без подкрепление по коридорите. Това са елементарни грешки…

— Щях да взема със себе си Краб и Гойл, ако не им бяхте наложил наказание!

— Тихо! — сопна се Снейп, защото от вълнение Малфой беше повишил тон. — Ако твоите приятели Краб и Гойл искат този път да вземат изпита по защита срещу Черните изкуства за СОВА, ще се наложи да поработят малко по-усърдно, отколкото досега…

— Много важно, като не го вземат! — рече Малфой. — Защита срещу Черните изкуства… това е само шега, нали, преструвка? Сякаш на някого от нас ще му дотрябва да се защитава срещу Черните изкуства…

— Това е преструвка, от която зависи успехът, Драко! — напомни Снейп. — Къде според теб щях да бъда през всичките тези години, ако не можех да се преструвам? А сега ме чуй! Непредпазлив си — да се разхождаш късно вечер, да допуснеш да те заловят и да разчиташ на помощта на мухльовци като Краб и Гойл…

— Не само на тяхната, имам на своя страна и други, по-смели хора!

— Защо тогава не се доверяваш на мен, мога да…

— Знам какво целите! Искате да ми отнемете славата!

Настъпи поредното мълчание, сетне Снейп рече студено:

— Говориш като малко дете. Влизам ти в положението, разстроен си, че баща ти беше заловен и пратен в тъмница, но…

Хари успя да реагира в последния момент: чу от другата страна на вратата стъпките на Малфой и се метна встрани точно когато тя се отвори рязко, а Драко закрачи нататък по коридора, като подмина отворената врата на кабинета на Слъгхорн, зави зад ъгъла в дъното и се скри от поглед.

Хари не смееше да си поеме въздух — лежеше свит долу, когато Снейп се появи бавно от класната стая. Той се върна с непроницаемо лице на празненството. Хари остана свит на пода под мантията невидимка, а мислите му препускаха лудешки.

ГЛАВА ШЕСТНАЙСЕТАСМРАЗЯВАЩА КОЛЕДА

— Значи Снейп е предложил да му помогне? Сигурен ли си, че наистина е предложил да помогне на него?

— Ако ме попиташ още веднъж — тросна се Хари, — ще те фрасна с това брюкселско зеле…

— Само уточнявам — заоправдава се Рон.

Двамата стояха сами на мивката в кухнята на „Хралупата“ и по заръка на госпожа Уизли белеха цяла планина брюкселско зеле. Зад прозореца отпред се сипеше сняг.

— Да, Снейп предложи да му помогне! — все пак отвърна Хари. — Обясни на Малфой, че е обещал на майка му да го закриля, че е дал нерушим обет или нещо от тоя род…

— Нерушима клетва ли? — смая се Рон. — Неее, невъзможно… Сигурен ли си?

— Да, сигурен съм. Защо, какво означава тя?

— Ами… не можеш да нарушиш Нерушимата клетва…

— Колкото и да ти е странно, това го разбрах и сам. А ако я нарушиш, какво ще стане?

— Ще умреш — отвърна лаконично Рон. — Когато бях на около пет години, Фред и Джордж се опитваха да ме накарат да я дам. И вече бях на път да го направя, държахме се с Фред за ръце и така нататък, когато татко ни завари. Направо побесня. — Очите на Рон блеснаха при спомена. — Това е единственият път,