Хари Потър и Нечистокръвния принц

Хари го зяпна. Не беше очаквал точно това и не беше сигурен дали му се слушат такива работи. Може и да бяха приятели с Рон, но ако той започнеше да нарича Лавендър „Влюбендър“, Хари щеше да бъде принуден да се намеси.

— И защо това ти пречи да закусваш? — попита Хари в опит да влее капка здрав разум в цялата тази неразбория.

— Според мен тя и не подозира за съществуването ми — махна отчаяно с ръка Рон.

— Със сигурност знае за съществуването ти — възрази смаян Хари. — Нали постоянно ти се натиска?

Рон примига.

— За кого ми говориш?

— А ти за кого ми говориш? — подвикна Хари с все по-силното усещане, че разговорът си е направо налудничав.

— За Ромилда Вейн — промълви Рон, при което цялото му лице грейна като озарено от лъч най-чиста слънчева светлина.

Гледаха се близо цяла минута, докато накрая Хари попита:

— Това е шега, нали? Ти се шегуваш.

— Мисля… Хари, мисля, че я обичам — задави се Рон.

— Добре, обичаш я — каза Хари, след което отиде при Рон, за да види отблизо изцъклените очи и бледото му лице. — Добре… я го повтори сега със сериозно лице.

— Обичам я — изхлипа Рон. — Виждал ли си косата й, черна такава, лъскава и се люлее като коприна… Ами очите й? Големите й черни очи? Ами…

— Наистина е смешно — рече нетърпеливо Хари, — но хайде стига с тия шеги, чу ли?

Понечи да излезе и беше направил две крачки по посока на вратата, когато някой го фрасна с все сила по дясното ухо. Той залитна и се обърна кръгом. Рон тъкмо беше дръпнал юмрук, лицето му беше изкривено от ярост и се канеше да го удари отново.

Хари посегна инстинктивно: магическата пръчка беше извадена от джоба и заклинанието изникна в ума му несъзнателно:

— Левикорпус!

Рон изпищя и петата му отново бе дръпната рязко нагоре, той увисна безпомощно с главата надолу, а мантията му се смъкна около главата.

— Защо го направи? — ревна Хари.

— Защото я обиди, Хари! Каза, че се шегувам! — изкрещя Рон, а лицето му постепенно почервеня до мораво от кръвта, която се беше стекла в главата му.

— Това е налудничаво! — възкликна Хари. — Какво те прихваща?…

Точно тогава видя отворената кутия шоколадови бонбони върху леглото на Рон и истината се стовари отгоре му със силата на връхлитащ трол.

— Откъде ги взе тези пияни котли?

— Те са ми подарък за рождения ден! — развика се Рон, както се въртеше бавно във въздуха и се мъчеше да се откопчи. — Предложих ти, не помниш ли?

— Взе ги от пода, нали?

— Бяха паднали от леглото ми! Пусни ме!

— Не са паднали от леглото ти, смотаняко, толкова ли не разбираш? Мои са, извадих ги от куфара, докато търсех картата. — Това са пияните котли, които Ромилда ми подари преди Коледа, и са натъпкани с любовен еликсир!

Но от всичко това Рон като че ли чу само една дума.

— Ромилда ли? — повтори той. — Ромилда ли каза? Хари… познаваш ли я? Ще ме запознаеш ли?

Хари се взря в клатушкащия се Рон, по чието лице се беше изписала невероятна надежда, и едва се сдържа да не прихне. Една част от него — която беше най-близо до изтръпналото му от болка ухо, — бе по- склонна да пусне Рон на земята и да го гледа как вилнее, докато любовният еликсир престане да действа… От друга страна обаче, двамата бяха приятели, Рон явно не беше на себе си, когато го нападна, и Хари си помисли, че би заслужил да го фраснат още веднъж, ако допусне Рон да се закълне на Ромилда Вейн във вечна любов.

— Да, ще те запозная — обеща Хари, а мислите му препускаха шеметно. — Сега ще те пусна на земята, чу ли?

Запрати Рон обратно на пода, където той се свлече с трясък (а ухото на Хари наистина страшно болеше), после обаче просто скочи ухилен на крака.

— Тя ще бъде в кабинета на Слъгхорн — заяви уверено Хари и тръгна пръв към вратата.

— Какво ще прави там? — попита разтревожен Рон и забърза, за да не изостане.

— О, взима допълнителни уроци по отвари — Хари започна да си съчинява каквото му падне.

— Дали да не помоля и аз да уча заедно с нея? — оживи се Рон.

— Чудесна идея! — отвърна Хари.

Край дупката в портрета ги чакаше Лавендър — усложнение, което Хари не беше предвидил.

— Закъсняваш, Бон-Бон — нацупи се тя. — Приготвила съм ти подарък за рождения…

— Остави ме на мира! — тросна се нетърпеливо Рон. — Хари ще ме запознае с Ромилда Вейн.

И без да й казва и дума повече, се промуши през дупката в портрета. Хари се помъчи на направи извинителна физиономия към Лавендър, но явно изглеждаше направо развеселен, защото тя се начумери още повече, след като Дебелата дама се завъртя и затвори след тях.

Хари се притесняваше малко да не би Слъгхорн да е отишъл на закуска, но той отвори вратата на кабинета още след първото почукване — беше по халат от зелено кадифе и с нощна шапчица в същия цвят и изглеждаше доста сънен.

— Хари! — изфъфли учителят. — Много си подранил… в събота обикновено си поспивам до късно.

— Професоре, наистина съжалявам, че ви безпокоя — пошушна Хари възможно най-тихо, а Рон застана на пръсти и се опита да надзърне през Слъгхорн в стаята, — но приятелят ми Рон е глътнал по погрешка любовен еликсир. Нали можете да му направите противоотрова? Можех да го заведа и при Мадам Помфри, но ни е забранено да държим у себе си каквото и да било от „Магийки шегобийки от Уизли“ и… нали се досещате… ще започнат да ни задават неудобни въпроси…

— Ти си голям майстор на отварите, Хари, толкова ли не можеш да му забъркаш някакъв лек? — попита Слъгхорн.

— Ъъъ… — смотолеви Хари, донякъде разсейван от Рон, който го ръгаше в ребрата и се опитваше да проникне насила в кабинета, — никога не съм правил противоотрова за любовен еликсир и докато я приготвя, нищо чудно Рон да забърка някоя голяма…

Точно тогава Рон неволно му се притече на помощ, като простена:

— Не я виждам, Хари, той да не я крие?

— Срокът на годност на еликсира да не е изтекъл? — попита Слъгхорн и огледа Рон с професионално любопитство. — Колкото по-дълго ги държиш, толкова по-силни стават.

— Това обяснява много неща — въздъхна Хари, който вече направо се бореше с Рон да не вземе да събори Слъгхорн на земята. — Днес има рожден ден, професоре! — добави Хари умолително.

— Ох, хайде, от мен да мине, влезте, влезте де — смили се Слъгхорн. — Тук, в чантата, имам всичко необходимо, противоотровата не е сложна…

Рон нахълта в прекалено горещия, задръстен с какво ли не кабинет на Слъгхорн, препъна се в столче с пискюли за крака, възвърна си равновесието, като стисна Хари за шията, и изломоти:

— Тя не ме видя как залитам, нали?

— Още не е дошла — успокои го Хари, докато гледаше как Слъгхорн отваря различни стъкленички и слага в кристално шишенце капка от едно, капка от друго…

— А, добре — рече разгорещен Рон. — Как изглеждам?

— Много си красив — увери го благо Слъгхорн и му подаде чаша бистра течност. — А сега го изпий, това е сиропче за нервите, да си спокоен, когато тя се появи.

— Страхотно! — зарадва се Рон и шумно изгълта противоотровата.

Хари и Слъгхорн не сваляха погледи от него. За миг Рон засия. После много бавно усмивката му