Хари Потър и Нечистокръвния принц

колкото на факта, че Макгонъгол е направила забележка на ученик от неговия дом.

— Дотогава мнозина от вас навярно ще бъдат готови да вземат изпита — продължи Туайкрос, сякаш изобщо не са го прекъсвали. — Както сигурно знаете, обикновено е невъзможно да се магипортирате вътре в „Хогуортс“. Директорът развали магията само за Голямата зала и само за един час, за да можете да се упражнявате. Позволете ми да наблегна, че извън стените на залата няма да можете да се магипортирате и ще бъде неразумно да опитвате. А сега застанете така, че всеки да има пред себе си метър и половина празно пространство.

Всички се засуетиха и заблъскаха, като си подвикваха никой да не им се пречка в пространството. Ръководителите на домовете тръгнаха сред учениците, като разрешаваха споровете и определяха кой къде да застане.

— Къде отиваш, Хари? — попита Хърмаяни.

Той обаче не отговори и забърза през гъмжилото покрай професор Флитуик, който правеше пискливи опити да подреди неколцина от шестокурсниците в „Рейвънклоу“, напиращи да застанат най-отпред, и покрай професор Спраут, която строяваше хафълпафци в права редица, и като заобиколи Ърни Макмилън, се озова зад всички и точно зад Малфой — той се възползваше от всеобщата суматоха, за да продължи караницата с Краб, който беше на метър и половина разстояние и изглеждаше разбунтуван.

— Не знам колко още, ясно? — заяде се Малфой, който не подозираше, че Хари стои зад него. — Оказа се, че трябва повече време, отколкото си мислех.

Краб отвори уста, но Малфой изглежда се досети какво се кани да му каже.

— Виж какво, Краб, не ти влиза в работата какво правя, вие с Гойл ще изпълнявате каквото ви е наредено и ще бъдете нащрек!

— Лично аз обяснявам на приятелите си какво смятам да правя, когато ги карам да бъдат нащрек — рече Хари достатъчно силно, за да го чуе Малфой.

Драко се обърна кръгом, а ръката му се стрелна към магическата пръчка, точно тогава обаче и четиримата ръководители на домове изкрещяха:

— Тишина!

Всички млъкнаха отново. Малфой бавно се обърна напред.

— Благодаря ви! — рече Туайкрос. — И така… — Той замахна с магическата си пръчка. На пода пред всеки от учениците тутакси се появи старовремски дървен обръч. — Когато се магипортирате, важно е да помните трите П — оповести инструкторът: — Посока, постоянство, последователност! Стъпка първа: насочете неотклонно мислите си към посоката, накъдето искате да се магипортирате — обясни Туайкрос. — В нашия случай — към вътрешността на обръча. А сега, ако обичате, съсредоточете се върху посоката.

Мнозина започнаха да се озъртат крадешком дали останалите гледат към обръчите си, после побързаха да направят каквото им е обяснено. Хари се вторачи в кръгчето прашен под вътре в обръча и се постара да не мисли за нищо друго. Това се оказа невъзможно, защото продължаваше да се чуди какво толкова върши Малфой, та се налага някой да е нащрек.

— Стъпка втора — каза Туайкрос, — насочете постоянството си така, че да изпълни пространството, което сте си представили. Нека силното ви желание да проникнете в него се плисне от ума ви и да обхване и последната частица в тялото ви!

Хари хвърли скришом един поглед наоколо. Малко вляво Ърни съзерцаваше своя обръч толкова съсредоточено, че беше поруменял и изглеждаше така, сякаш се напъваше да снесе яйце с големина на куофъл. Хари едва се сдържа да не се засмее и побърза да насочи отново погледа си към своя обръч.

— Стъпка трета — провикна се Туайкрос, — но само след като ви дам знак… завъртете се на място, усетете как прониквате в небитието и се придвижвате с последователност! Броя до три, хайде… едно…

Хари отново се огледа: мнозина очевидно бяха притеснени, че ги карат да се магипортират толкова бързо.

— Две…

Той пак се постара да насочи мислите си към обръча — вече беше забравил какво означават трите П.

— ТРИ!

Хари се завъртя стремглаво на място, изгуби равновесие и насмалко да падне. И не само той. Залата внезапно се напълни със залитащи хора, Невил се просна по гръб, Ърни Макмилън пък направи нещо като пирует, скочи вътре в обръча и потръпна от радост, докато не зърна Дийн Томас, който се превиваше от смях срещу него.

— Не се притеснявайте, не се притеснявайте — прикани спокойно Туайкрос, който очевидно не беше очаквал нищо по-добро. — Наместете, ако обичате, обръчите и се върнете в първоначалното положение…

Вторият опит не беше по-сполучлив от първия. Третият беше също тъй плачевен. До четвъртия не се случи нищо вълнуващо. При него екна смразяващ писък като от болка: всички се обърнаха ужасени и видяха, че Сюзън Боунс от „Хафълпаф“ се клатушка вътре в обръча, а левият й крак още си стои на метър и половина — откъдето беше започнала.

Ръководителите на домовете се скупчиха около нея, чу се грохот, вдигна се облаче морав дим и след като той се разсея, хлипащата Сюзън пак се бе съединила с крака си, но продължаваше да гледа ужасено.

— Наблюдаваме разцепване, или отделяне на една или друга част от тялото — обясни без следа от притеснение Уилки Туайкрос. — Случва се, когато съзнанието не е достатъчно постоянно. Трябва непрекъснато да сте съсредоточени върху посоката и да се движите, без да бързате, но с последователност… ето така.

Туайкрос пристъпи напред, завъртя се леко на място с протегнати ръце и изчезна във вихъра на мантията си, за да се появи отново в дъното на залата.

— Не забравяйте трите П — подкани той — и опитайте отново… едно… две… три…

Цял час по-късно разцепването на Сюзън пак си оставаше най-интересното, случило се на урока. Туайкрос обаче не изглеждаше обезсърчен. Докато пристягаше наметалото около врата си, каза само:

— До следващата събота и не забравяйте: посока, постоянство, последователност

След тези думи замахна с пръчката, направи на обръчите заклинание за изчезване и излезе от залата, придружаван от професор Макгонъгол. На мига настана врява, всички тръгнаха към входната зала.

— Как се справи? — попита Рон, който бързаше към Хари. — При последния опит ми се стори, че усетих нещо… леко гъделичкане по ходилата.

— Сигурно маратонките са ти малки, Бон-Бон — подметна глас зад тях и Хърмаяни ги подмина величествено с ехидна усмивка.

— Аз пък не усетих нищо — призна си Хари, без да обръща внимание, че са ги прекъснали. — Но сега това не ме вълнува особено…

— Как така не те вълнува?… Не искаш ли да се научиш да се магипортираш? — изуми се Рон.

— Не умирам от желание, честно. Предпочитам да си летя — отговори Хари, като погледна през рамо къде е Малфой и ускори крачката, защото бяха стигнали до входната зала. — Виж какво, хайде малко по- бързо, искам да направя нещо…

Озадачен, Рон го последва на бегом обратно към Грифиндорската кула. За кратко бяха задържани от Пийвс, който беше залостил една врата на четвъртия етаж и отказваше да пуска учениците, докато не си подпалят гащите. Хари и Рон обаче просто се върнаха и минаха по един от проверените преки пътища. След пет минути вече се прекачваха през дупката в портрета.

— Е, ще ми кажеш ли какво правим? — попита леко задъхан Рон.

— Първо да се качим — отсече Хари, сетне прекоси общата стая и мина през вратата на стълбите към момчешките спални.

Както се беше надявал, спалното помещение беше празно. Той припряно отвори куфара си и затършува в него, а Рон загледа нетърпеливо.

— Хари…