Хари Потър и Нечистокръвния принц

защото Хърмаяни и досега отказваше да стои на едно място с Рон по-дълго от времето за един презрителен поглед.

Рон заяви, че Хари не би трябвало да срещне никакви трудности със Слъгхорн.

— Ти си му любимец — рече той по време на закуска, като замахна нехайно с вилицата, с която беше загребал доста от пържените яйца. — Не е в състояние да ти откаже нищо. То пък оставаше да откаже на малкия си Принц на отварите! Днес следобед просто остани след часа и го попитай.

Хърмаяни обаче погледна по-мрачно на нещата.

— Щом Дъмбълдор не е успял да го откопчи от него, значи той е решил на всяка цена да скрие какво точно се е случило — прошепна тя, докато стояха през междучасието в безлюдния заснежен двор. — Хоркрукси… хоркрукси… за пръв път ги чувам…

— Наистина ли?

Хари се разочарова — беше се надявал Хърмаяни да го насочи какво точно представляват тези хоркрукси.

— Вероятно са наистина някаква много сложна черна магия, иначе защо Волдемор ще тръгне да разпитва за тях? Според мен ще ти е трудно, Хари, да се добереш до нещо, трябва много да внимаваш как ще попиташ Слъгхорн, да разработиш стратегия…

— Рон смята, че е достатъчно да остана днес след часа по отвари…

— О, щом Бон-Бон смята така, послушай го — веднага кипна тя. — Така де, кога Бон-Бон е сбъркал в преценката си?

— Хърмаяни, не можеш ли…

— Не, не мога! — подвикна тя гневно и изфуча като буря, оставяйки Хари до глезени в преспите.

Напоследък часовете по отвари бяха доста тягостни, защото Хари, Рон и Хърмаяни бяха принудени да делят една маса. Този ден Хърмаяни премести котела си чак в другия край, при Ърни, без да обръща никакво внимание на Хари и Рон.

— Ти пък какво си й направил? — промърмори Рон на Хари, като огледа високомерния профил на Хърмаяни.

Но още преди Хари да му отговори, Слъгхорн прикани от предния край на кабинета за тишина.

— Сядайте, сядайте, ако обичате! И по-бързо, днес следобед трябва да отхвърлим много работа! Третият закон на Голпейлът… кой може да ми го каже?… Госпожица Грейнджър, разбира се!

Хърмаяни издекламира със светкавична бързина:

— Според Третия закон на Голпейлът противоотровата за отрова, направена от различни съставки, се равнява на повече от сбора на противоотровите за всяка от отделните съставки.

— Правилно! — грейна Слъгхорн. — Десет точки за „Грифиндор“! А сега, ако приемем, че Третият закон на Голпейлът е верен…

Налагаше се Хари да повярва само на думите на Слъгхорн, че Третият закон на Голпейлът е верен, защото не бе разбрал нищо от него. Освен Хърмаяни явно никой не схващаше какво обясняваше по-нататък Слъгхорн.

— А това, естествено, означава, че ако с разбулващото Скарпиново заклинание сме установили правилно съставките на отварата, основната ни цел не е сравнително простата задача да подберем противоотрови за тези съставки, а да открием допълнителна съставка, която чрез един почти алхимичен процес ще преобразува отделните елементи…

Рон седеше с полуотворена уста до Хари и си драскаше разсеяно по новия учебник „Отвари за напреднали“. Все забравяше, че вече не може да разчита на Хърмаяни да го спасява, когато не разбира какво става.

— И така… — обобщи Слъгхорн. — Нека всеки от вас да дойде и да вземе една от стъкленичките върху писалището ми. До края на часа трябва да създадете противоотрова за отровата вътре. Успех и не забравяйте предпазните ръкавици!

Хърмаяни вече беше станала от стола и беше преполовила разстоянието до катедрата на Слъгхорн, докато останалите в класа се усетят, че е време да се размърдат, а когато Хари, Рон и Ърни се върнаха на масата, тя вече беше изляла съдържанието на стъкленичката в котела си и палеше огъня отдолу.

— Жалко, този път Принца едва ли ще ти помогне, Хари — рече бодро-бодро, докато се изправяше. — Тук вече трябва да разбираш основните принципи. Няма подсказване и хитруване!

Подразнен, Хари махна запушалката на крещящорозовата отрова, която беше взел от писалището на Слъгхорн, изсипа я в котела и запали огъня отдолу. Нямаше никакво понятие какво да прави от тук нататък. Погледна Рон, който също стоеше с глуповат вид, защото дотук беше повтарял всичко каквото прави Хари.

— Сигурен ли си, че Принца не е написал нещо? — пошушна му той.

Хари извади своя „Отвари за напреднали“, който не го беше подвеждал досега, и отвори на глава „Противоотрови“. Там дума по дума беше повторен Третият закон на Голпейлът, както го беше казала Хърмаяни, но никъде не се виждаше Принца да е написал нещо, за да обясни какво означава. Очевидно и той като Хърмаяни не се беше затруднил да го схване.

— Нищо — пророни мрачно Хари.

Хърмаяни вече размахваше въодушевено магическата си пръчка над своя котел. За беда Хари и Рон не можеха да се възползват от заклинанието, което прилагаше — тя вече бе толкова добра на безсловесните магии, че не й се налагаше да изрича нищо на глас. Ърни Макмилън обаче пелтечеше:

— Специалис ревелио!

На двете момчета им прозвуча внушително и те побързаха да го повторят.

Само пет минути по-късно Хари осъзна, че славата му на най-добър от класа в отварите се срутва главоломно. При първата си обиколка из подземието Слъгхорн надзърна с надежда в котела му, готов, както обикновено, да ахне възхитен, този път обаче побърза да дръпне глава и се закашля от лъхналата го миризма на развалени яйца. Просто беше невъзможно Хърмаяни да изглежда по-самодоволна: трудно й беше да преглътне, че във всеки час по отвари има по-добър от нея. Сега тя изливаше тайнствено отделените съставки на отровата в десет различни кристални шишенца. По-скоро за да не наблюдава тази дразнеща гледка, отколкото по някаква друга причина, Хари се надвеси над учебника на Нечистокръвния принц и започна да прелиства страниците с излишен замах.

И ето — точно върху дългия списък с противоотрови беше драснато:

Просто пъхни в гърлата безоар.

Известно време Хари се взираше в тези думи. Май някога, доста отдавна, беше чувал за безоар. Точно така, Снейп го беше споменал при най-първия им урок по отвари! „Камък, изваден от стомаха на коза… може да те спаси от повечето отрови.“

Това не беше решение на проблема с Голпейлът и ако Снейп им преподаваше още, Хари не би дръзнал да го направи, сега обаче случаят изискваше отчаяни действия. Той забърза към шкафа и след като порови в него и разбута роговете от еднорози и китките сушени билки, намери чак в дъното картонена кутийка, върху която беше надраскана думата „Безоари“.

Отвори я точно когато Слъгхорн се провикна:

— Остават две минути, да знаете всички!

Вътре в кутията имаше пет-шест спаружени кафяви нещица, които приличаха по-скоро на изсъхнали бъбреци, отколкото на истински камъни. Хари грабна един, върна кутийката в шкафа и хукна към своя котел.

— Времето… ИЗТЕЧЕ! — оповести добродушно Слъгхорн. — Я да видим сега как сте се справили! Блейз… какво ще ми покажеш?

Слъгхорн тръгна да обикаля бавно стаята и да оглежда различните противоотрови. Никой не беше изпълнил докрай задачата, макар че Хърмаяни бързаше да напъха в шишенцето още няколко съставки преди Слъгхорн да стигне до нея. Рон се беше предал окончателно и само се опитваше да не вдишва зловонните изпарения, виещи се над котела му. Хари стоеше и чакаше, стиснал безоара в леко потната си длан.

Слъгхорн дойде при тяхната маса най-накрая. Подуши отварата на Ърни и премина смръщен към