Хари Потър и Нечистокръвния принц

тавана, току-що изцереният му череп не го болеше, а по-скоро сякаш беше поомекнал под бинтовете.

— Оттук чувах коментара на мача — продължи Рон с глас, който вече трепереше от смях. — Дано занапред коментира само Луна… бацилът на несретите…

Но Хари беше много ядосан и не му беше до смешки, затова след малко Рон спря да пръхти.

— Докато беше в безсъзнание, Джини мина да те види — каза той след дълго мълчание, а въображението на Хари заработи на пълни обороти и тутакси нарисува картина, в която Джини ридае над безжизненото му тяло и се изповядва колко силно е привлечена от него, а Рон им дава благословията си… — Каза ми, че си отишъл в последния момент за мача. Защо? Когато тръгна оттук, оставаше доста време.

— О… — възкликна Хари, а картината се взриви в съзнанието му. — Да… видях Малфой, промъкваше се с две момичета, които май хич не искаха да са с него. За втори път прави всичко възможно да не е на куидичното игрище заедно с цялото училище. Пропусна и предишната среща, помниш ли? — Хари въздъхна. — Бездруго се издънихме на мача, сега съжалявам, че не проследих Малфой…

— Не дрънкай глупости! — скастри го Рон. — Как така ще пропускаш куидичен мач, за да следиш Малфой — нали си капитан!

— Искам да разбера какво е намислил — обясни Хари. — Само не ми казвай, че си въобразявам! Особено след оня разговор между него и Снейп…

— Никога не съм казвал, че си въобразяваш — възропта Рон, като също се подпря на лакът и се свъси на Хари, — но няма правило, според което сам човек може да скрои нещо на това място! Започваш да превърташ на тема „Малфой“. Щом съжаляваш, че не си пропуснал мача, за да го проследиш…

— Искам да го заловя на местопрестъплението — заяви отчаян Хари. — Къде ходи, когато изчезва от картата?

— Не знам… може би в Хогсмийд? — предположи с прозявка Рон.

— Нито веднъж не съм го засичал на картата да минава по някой от тайните проходи. Пък и мислех, че сега те са под наблюдение.

— Е, в такъв случай не знам — призна си Рон.

Двамата замълчаха. Хари се замисли, вторачен в кръгчето светлина, което лампата хвърляше над него…

Ако разполагаше с властта на Руфъс Скримджър, щеше да прати някого да следи Малфой, за беда обаче нямаше на разположение цяла служба аврори…

За миг му мина през ума да организира нещо с ВОДА, но отново възникваше спънка — щеше да се наложи хората да отсъстват от часовете, учебната програма на повечето беше запълнена…

Откъм леглото на Рон се чу тихо гърлено хъркане. След малко Мадам Помфри излезе от кабинета си, този път облечена в дебел пеньоар. Не беше никак трудно Хари да се престори на заспал: той се обърна на една страна и заслуша как по знак на магическата пръчка на старшата сестра завесите се дърпат самички.

Осветлението стана по-приглушено и Мадам Помфри се върна в кабинета си, а Хари чу как вратата щраква зад нея и разбра, че отива да си легне.

Замисли се в мрака, че това е третият път, когато го водят в болничното крило заради травма, получена по време на куидич. Последния път беше паднал от метлата заради дименторите, навъртащи се около игрището, а преди това неизлечимо некадърният професор Локхарт бе махнал всички кости в ръката му… дотук тази травма беше най-болезнената…

Хари си спомни мъките, докато за една нощ му растяха нови кости — страдание, което не беше намаляло от това, че по късна доба се беше появил нечакан гостенин…

Хари рязко седна с разтуптяно сърце в леглото и тюрбанът от бинтове се килна на една страна. Най- после беше намерил решението: все пак имаше начин да следи Малфой… Как така му беше изхвърчало от главата, защо не се беше сетил досега?

Но въпросът беше как да го повика. Как ли се правеше? Хари изрече тихо и предпазливо в мрака:

— Крийчър!

Чу се много силно „пук“ и притихналата стая се изпълни със звуците на тътрузещи се крака и писукане. Рон се събуди с крясък.

— Какво става?…

Хари побърза да насочи магическата си пръчка към вратата на Мадам Помфри и промълви:

— Муфлиато!

Така тя нямаше да дотърчи при тях. После се придърпа до ръба на леглото, за да вижда по-добре какво става.

На пода в средата на болничната стая се търкаляха две домашни духчета — едното бе облечено с омалял от честото пране жълтеникавокафяв пуловер и бе нахлузило на главата си няколко вълнени шапки, а другото беше само с мърляв парцал, нещо като препаска около слабините му. Чу се още един силен трясък и във въздуха над боричкащите се духчета се появи полтъргайстът Пийвс.

— Всичко видях, Поти! — заяви той възмутен на Хари и посочи боричкането долу, а после нададе гръмогласен смях. — Виж ги ти какви побойници и кавгаджии били, хапи, хапи, удряй, удряй…

— Крийчър няма да обижда Хари Потър пред Доби, не, няма, ако ли не, Доби ще запуши устата на Крийчър! — оглушително изписука Доби.

— Ритай, драскай! — подвикваше щастлив Пийвс, като замерваше домашните духчета с парчета тебешир, за да ги ядоса още повече. — Щипи, ръгай!

— Крийчър ще говори каквото си иска за господаря… о, да, то пък един господар, мръсен приятел на мътнороди… о, какво ли би казала клетата господарка на Крийчър?…

Така и не се разбра какво точно би казала господарката на Крийчър, защото точно тогава Доби фрасна с буцесто юмруче Крийчър по устата и му изби половината зъби. Хари и Рон скочиха от леглата и разтърваха двете домашни духчета, макар че те продължаваха с опитите да се ритат и удрят, насъсквани от Пийвс, който се рееше около лампата и пищеше:

— Бръкни му в носа, ощипи го, дръпни му ушите…

Хари насочи магическата си пръчка към Пийвс и каза:

— Ланглок!23

Пийвс се хвана за гърлото, задави се и изхвърча от стаята, като правеше неприлични движения с ръка, но не можеше да каже и дума, защото езикът му се беше залепил за небцето.

— Хубава магийка! — одобри Рон и вдигна Доби във въздуха, та като размахва във всички посоки крайниците си, да не достига Крийчър. — Пак от Принца, нали?

— Да — потвърди Хари и изви назад съсухрената ръка на Крийчър. — Така… забранявам ви да се биете! Забранено ти е, Крийчър, да се биеш с Доби. Знам, Доби, че нямам право да ти давам заповеди…

— Доби е свободно домашно духче, може да се подчинява на когото си поиска и ще направи каквото му нареди Хари Потър! — заяви Доби, а от съсухреното му личице по пуловера се застичаха сълзи.

— Добре тогава — рече Хари и двамата с Рон пуснаха домашните духчета, които паднаха на пода, но не продължиха да се бият.

— Да не би господарят да ме е викал? — изграчи Крийчър и се поклони на Хари, макар че го изгледа сякаш му пожелаваше мъчителна смърт.

— Да, повиках те — потвърди Хари, като хвърли поглед към вратата на кабинета на Мадам Помфри, за да се увери, че заклинанието „Муфлиато“ все още действа: по нищо не личеше главната сестра да е чула суматохата. — Искам да ти възложа една работа.

— Крийчър ще изпълни каквото му нареди господарят — оповести домашното духче и се поклони толкова ниско, че почти докосна с устни кривите палци на краката си, — защото Крийчър няма друг избор, но Крийчър се срамува да има такъв господар, да…

— Доби ще я свърши, Хари Потър — изписука Доби, чиито очи с големина на топки за тенис още плуваха в сълзи. — За Доби ще бъде чест да помогне на Хари Потър!

— Сега се сещам, че не е зле да ви използвам и двамата — рече Хари. — Добре… искам да следите Драко Малфой. — Без да обръща внимание на Рон, по чието лице се изписаха и изненада, и отчаяние, той продължи: — Искам да знам къде ходи, с кого се среща и какво прави. Искам да го следите денонощно.

— Добре, Хари Потър! — викна на мига Доби и огромните му очи блеснаха от вълнение. — И ако Доби